ПРОСПЕРИТЕТ

Новият модел може да задържи капитали и производства в Европа, но бизнесът предупреждава за бюрокрация, липса на инфраструктура и отслабване на въглеродния пазар Европейският съюз се готви да промени фундаментално логиката на безплатните въглеродни квоти. Вместо да бъдат предоставяни основно като защита срещу международната конкуренция, след 2031 г. те трябва да се превърнат в условна подкрепа: предприятията ще ги получават само срещу конкретен ангажимент да инвестират в дека

Резултатът ще определи бъдещето на тежка промишленост в Европа и усилията на блока за намаляване на замърсяването, което води до глобалното затопляне Този петък Европейската комисия ще очертае бъдещето на Системата за търговия с емисии (ETS) – най-мощният ѝ инструмент за намаляване на приноса на ЕС към глобалното затопляне. Предложението за реформа ще даде начало на месеци на спорове между лидерите и законодателите, съпътствани от ожесточено лобиране от страна на индустрията

Годината 2025 се характеризира с по-високи цени на природния газ (особено през първата половина на годината), както и с леко увеличение на търсенето на електроенергия. ЕК публикува данните и за последното тримесечие на 2025 г. и направи преглед на тенденциите, които оформят развитието на европейската електроенергетика през годината. Годината 2025 се характеризира с по-високи цени на природния газ (особено през първата половина на годината), както и с леко увеличение на търсен

Eнергийният преход не е линейно заместване на изкопаемите горива Публикацията по – долу е резюме на Statistical Review of World Energy 2026, 75-о издание на Energy Institute (EI). Докладът е институционално изготвен от Energy Institute, в партньорство с Ember, в сътрудничество с KPMG и Kearney, а компилацията на данните е извършена от Wattage. EI представя изданието като глобален, безпристрастен и проследим набор от данни за производство, потребление, търговия, цени и емисии

България разполага с ресурсите да бъде сред печелившите Европейската комисия поведе важна промяна в политиката за ускоряване на вътрешния добив и преработка на критични суровини, поставяйки автономността в основата на индустриалната конкурентоспособност, зеления преход и геополитическата устойчивост. Това проактивно усилие бележи забележителен обрат от годините на строги мерки за опазване на околната среда, които често спираха проектите за добив. Сега приоритет са по-бързото

България е на път да влезе за втори път в новата си история в процедура по прекомерен дефицит. В момента всички очаквания са насочени към правителството, което трябва да предложи редовен бюджет за 2026 г. България е на път да влезе за втори път в новата си история в процедура по прекомерен дефицит. В момента всички очаквания са насочени към правителството, което трябва да предложи редовен бюджет за 2026 г. и да даде ясен сигнал, че обръща траекторията на държавните финанси. Н

Какви са пътищата на успеха през погледа на младите хора, избрали дуалната форма на професионално образование и направили вече първите крачки в своята професионална реализация? Отговори дават четирима младежи в рамките на дискусията от първия панел на форума Образование+ на BGlobal и „Медиапул“, посветен да професионалното образование и дуалното обучение. Модераторът на дискусията – журналистът Доника Ризова, първо призовава младежите да разкажат накратко своята лична история

Автор: Галина Александрова Любопитен момент обаче е, че се предвижда първо да се изградят два сондажа, да се оцени тяхната продуктивност – тоест да минат един сезон на нагнетяване и черпене на газ от тях. Планът за 25 приоритетни зони за вятърна енергия обещава по-бързи разрешителни и над 2 GW нови мощности. Бизнесът настоява за повече терени, природозащитниците предупреждават за рискове за биоразнообразието, а местните общности искат гаранции за реални ползи. България е на п

Автор:Галина Александрова Докато САЩ наливат десетки милиарди в нов добив и резерви, ЕС води различна битка – срещу зависимостта. За България това отваря исторически прозорец – ако изгради преработка, а не само да копае. Светът може да се изправи пред следващия голям ресурсен парадокс: недостигът на критични суровини, който през последните години се превърна в стратегическа тревога за индустриалните икономики, постепенно започва да поражда обратния риск – свръхпредлагане. Тов

Автор: Мира Иванова Чили води с голяма разлика, с приблизително 180 милиона тона запаси от мед. Това представлява около 18% от световния обем. Докато светът все още гледа към петрола като към нервната система на глобалната икономика, под повърхността вече тече друга, далеч по-важна битка - за индустриалната мед. Тихо, но неудържимо червеният метал се превръща в стратегическия ресурс на XXI век. И ако петролът движеше индустриалната революция на миналия век, то медта ще захран

Въпреки стабилните перспективи за растеж на търсенето обаче, съществуват сериозни предизвикателства пред увеличаването на предлагането на мед. Въз основа на текущия проектен портфейл, МАЕ очаква, че пазарът на мед може да се сблъска с дефицит на предлагане от 30% до 2035 г. Цените на медта скочиха до рекордно високи нива тази година, като за кратко надхвърлиха 14 500 щатски долара за тон (в рамките на деня) през януари 2026 г., след като едва през декември 2025 г. за първи пъ

Автор: money.bg Cпopeд eĸcпepтитe пpoyчвaнeтo нa нoвo нaxoдищe oтнeмa пoнe 5 гoдини, a имa cлyчaи, ĸoгaтo e пpoдължaвaлo пoвeчe oт 20 гoдини. Toзи вpeмeви диaпaзoн, cъчeтaн c динaмични пaзapи, e гoлямo пpeдизвиĸaтeлcтвo зa вcяĸa инвecтиция в минния ceĸтop. B пocлeднитe няĸoлĸo гoдини цeлият cвят гoвopи зa pecypcи. Toвa пocтaвя гeoлoжĸитe пpoyчвaния oтнoвo в cтpaтeгичecĸия фoĸyc - пъpвo нa глoбaлнo нивo, a cлeд тoвa и нa лoĸaлнo - в paмĸитe нa Eвpoпeйcĸия cъюз. Πpичинaтa e яcн

По материали на EUalive Снимка: Pixabay Европейският съюз рискува да изпусне стратегически важни суровини заради бавещи се с десетилетия разрешителни процедури, административна инертност и липса на реална политическа воля - и то в момент, когато глобалната конкуренция за ресурси се изостря драматично. Това показва разследване на EUalive, обхващащо както общоевропейската картина, така и конкретния случай с България. Петнайсет до двайсет години чакане - несъвместимо с реалностт

Автор: д-р инж. Веселин Тодоров Експертно становище на Соларна академия България от д-р инж. Веселин Тодоров, председател на Соларна академия България В края на 2025 г. българската енергетика и ВЕИ секторът влизат в решаваща фаза. От една страна, Европейският съюз ускорява енергийния преход с нови цели, регулации и индустриални политики. От друга – българската система вече усеща напрежението от бързия ръст на възобновяемите източници, ограничен мрежов капацитет и отлагани реф

Автор: Георги Стефанов, експерт по климат, енергийни политики и зелена икономика за Климатека Рязък спад на емисиите от ТЕЦ в България – тенденция, движена не от политика, а от икономика Емисиите от въглищните ТЕЦ в България намаляват най-бързо от 20 години насам. Данните на ИАОС за 2024 г. показват 21% спад спрямо 2023 г. и над 55% спрямо пиковата 2022 г. Климатека потърси за коментар експерта Георги Стефанов, който очерта причините зад тази рязка промяна и какво означава тя

Въглищните централи са гръбнакът на базовото електропроизводство, като през студените месеци те осигуряват до 40% от потреблението. Спирането им би означавало загуба на над 2 500 мегавата стабилен капацитет – колкото енергията, която потребяват София и Пловдив заедно в пиковите часове. Румъния увеличава вноса на електроенергия с 48,2% през първите девет месеца на 2025 г. спрямо същия период на предходната година, достигайки 14 110 милиона kWh, вследствие на значителен спад в

Темата „суровини“ излиза на преден план, защото без сигурни доставки на критични материали, без оптимизирани инфраструктури и без гъвкави вериги на стойност целите за декарбонизация и конкурентоспособност остават само на хартия Европейският съюз (ЕС) иска да се конкурира в световен мащаб, но прекалено сложната и обременяваща регулаторна среда кара бизнеса да се задъхва. И това беше ясно написано и в доклада на Марио Драги, който посочи предизвикателствата, произтичащи от тези

82% от заетите в мините и ТЕЦ-овете са над 40 години Кюстендилска област е първият от регионите в преход в България, за който бяха представени данните от напълно картографирания трудов пазар във въглищната индустрия. Обхванати са 1 619 души, което представлява 100% от заетите в сектора. Резултатите от изследването, проведено от КНСБ в рамките на проекта „Адресиране на предизвикателствата на пазара на труда в регионите в преход“, бяха представени на 16 октомври 2025 г. в града

Автор: Георги Ангелов Имаме шанс до 2030 г. да настигнем нивото на доходи на Централна Европа и балтийските страни През последните пет...

Автор: Владислава Пеева Амбицията на правителството е до 25 – 30 години да има до 6 работещи ПАВЕЦ-а и страната да се превърне в...