top of page


България се отваря за нова вълна вятърни инвестиции, но сблъсъкът между зеления преход и природозащитата тепърва започва
Автор: Галина Александрова Любопитен момент обаче е, че се предвижда първо да се изградят два сондажа, да се оцени тяхната продуктивност – тоест да минат един сезон на нагнетяване и черпене на газ от тях. Планът за 25 приоритетни зони за вятърна енергия обещава по-бързи разрешителни и над 2 GW нови мощности. Бизнесът настоява за повече терени, природозащитниците предупреждават за рискове за биоразнообразието, а местните общности искат гаранции за реални ползи. България е на п


Новият суровинен парадокс: светът се страхува от свръхпредлагане на критични минерали, Европа – че ще остане без тях
Автор:Галина Александрова Докато САЩ наливат десетки милиарди в нов добив и резерви, ЕС води различна битка – срещу зависимостта. За България това отваря исторически прозорец – ако изгради преработка, а не само да копае. Светът може да се изправи пред следващия голям ресурсен парадокс: недостигът на критични суровини, който през последните години се превърна в стратегическа тревога за индустриалните икономики, постепенно започва да поражда обратния риск – свръхпредлагане. Тов


Исторически обрат! Червеният метал пренарежда света
Автор: Мира Иванова Чили води с голяма разлика, с приблизително 180 милиона тона запаси от мед. Това представлява около 18% от световния обем. Докато светът все още гледа към петрола като към нервната система на глобалната икономика, под повърхността вече тече друга, далеч по-важна битка - за индустриалната мед. Тихо, но неудържимо червеният метал се превръща в стратегическия ресурс на XXI век. И ако петролът движеше индустриалната революция на миналия век, то медта ще захран


Може ли медта да навлезе в период на силен дефицит?
Въпреки стабилните перспективи за растеж на търсенето обаче, съществуват сериозни предизвикателства пред увеличаването на предлагането на мед. Въз основа на текущия проектен портфейл, МАЕ очаква, че пазарът на мед може да се сблъска с дефицит на предлагане от 30% до 2035 г. Цените на медта скочиха до рекордно високи нива тази година, като за кратко надхвърлиха 14 500 щатски долара за тон (в рамките на деня) през януари 2026 г., след като едва през декември 2025 г. за първи пъ


Бългapия мeждy пoтeнциaлa и peaлнocттa: Зaщo имaмe пoдзeмни pecypcи, нo тe ocтaвaт нeпpoyчeни?
Автор: money.bg Cпopeд eĸcпepтитe пpoyчвaнeтo нa нoвo нaxoдищe oтнeмa пoнe 5 гoдини, a имa cлyчaи, ĸoгaтo e пpoдължaвaлo пoвeчe oт 20 гoдини. Toзи вpeмeви диaпaзoн, cъчeтaн c динaмични пaзapи, e гoлямo пpeдизвиĸaтeлcтвo зa вcяĸa инвecтиция в минния ceĸтop. B пocлeднитe няĸoлĸo гoдини цeлият cвят гoвopи зa pecypcи. Toвa пocтaвя гeoлoжĸитe пpoyчвaния oтнoвo в cтpaтeгичecĸия фoĸyc - пъpвo нa глoбaлнo нивo, a cлeд тoвa и нa лoĸaлнo - в paмĸитe нa Eвpoпeйcĸия cъюз. Πpичинaтa e яcн


Европа губи битката за критичните суровини: бюрокрацията задушава минния сектор
По материали на EUalive Снимка: Pixabay Европейският съюз рискува да изпусне стратегически важни суровини заради бавещи се с десетилетия разрешителни процедури, административна инертност и липса на реална политическа воля - и то в момент, когато глобалната конкуренция за ресурси се изостря драматично. Това показва разследване на EUalive, обхващащо както общоевропейската картина, така и конкретния случай с България. Петнайсет до двайсет години чакане - несъвместимо с реалностт


Какво чака ВЕИ сектора и българската енергетика през 2026 година?
Автор: д-р инж. Веселин Тодоров Експертно становище на Соларна академия България от д-р инж. Веселин Тодоров, председател на Соларна академия България В края на 2025 г. българската енергетика и ВЕИ секторът влизат в решаваща фаза. От една страна, Европейският съюз ускорява енергийния преход с нови цели, регулации и индустриални политики. От друга – българската система вече усеща напрежението от бързия ръст на възобновяемите източници, ограничен мрежов капацитет и отлагани реф


Въглеродни емисии от ТЕЦ: накъде отива българската енергетика?
Автор: Георги Стефанов, експерт по климат, енергийни политики и зелена икономика за Климатека Рязък спад на емисиите от ТЕЦ в България – тенденция, движена не от политика, а от икономика Емисиите от въглищните ТЕЦ в България намаляват най-бързо от 20 години насам. Данните на ИАОС за 2024 г. показват 21% спад спрямо 2023 г. и над 55% спрямо пиковата 2022 г. Климатека потърси за коментар експерта Георги Стефанов, който очерта причините зад тази рязка промяна и какво означава тя


Румъния увеличава вноса на ток, в България тецовете спасяват положението
Въглищните централи са гръбнакът на базовото електропроизводство, като през студените месеци те осигуряват до 40% от потреблението. Спирането им би означавало загуба на над 2 500 мегавата стабилен капацитет – колкото енергията, която потребяват София и Пловдив заедно в пиковите часове. Румъния увеличава вноса на електроенергия с 48,2% през първите девет месеца на 2025 г. спрямо същия период на предходната година, достигайки 14 110 милиона kWh, вследствие на значителен спад в


Може ли индустрията в България да слезе от регулаторната въртележка? Отговорът на iN Sofia 2025
Темата „суровини“ излиза на преден план, защото без сигурни доставки на критични материали, без оптимизирани инфраструктури и без гъвкави вериги на стойност целите за декарбонизация и конкурентоспособност остават само на хартия Европейският съюз (ЕС) иска да се конкурира в световен мащаб, но прекалено сложната и обременяваща регулаторна среда кара бизнеса да се задъхва. И това беше ясно написано и в доклада на Марио Драги, който посочи предизвикателствата, произтичащи от тези


Преходът в Кюстендил: Готови ли са миньорите и енергетиците да се преквалифицират?
82% от заетите в мините и ТЕЦ-овете са над 40 години Кюстендилска област е първият от регионите в преход в България, за който бяха представени данните от напълно картографирания трудов пазар във въглищната индустрия. Обхванати са 1 619 души, което представлява 100% от заетите в сектора. Резултатите от изследването, проведено от КНСБ в рамките на проекта „Адресиране на предизвикателствата на пазара на труда в регионите в преход“, бяха представени на 16 октомври 2025 г. в града


България излезе от списъка на малките икономики в ЕС
Автор: Георги Ангелов Имаме шанс до 2030 г. да настигнем нивото на доходи на Централна Европа и балтийските страни През последните пет...


Въглищна спирачка, ядрена опция, ВЕИ гръбнак на енергетиката: Къде е евтиният ток
Автор: Владислава Пеева Амбицията на правителството е до 25 – 30 години да има до 6 работещи ПАВЕЦ-а и страната да се превърне в...


Нова методология в енергетиката дава отрезвяващи резултати
Автор: Боян Рашев С една малка промяна в методологията енергийният преход изведнъж се оказва безкрайно далеч от целта си. В края на юни...


"Елаците-Мед" на 50: устойчиво бъдеще, изковано от мед
По пътя към първия си CSRD доклад, компанията чертае развитие на чисти технологии, нови цифрови системи и инвестиции в хората В...


Иновациите в минната индустрия имат панагюрски адрес
По пътя към първия си CSRD доклад, компанията чертае развитие на чисти технологии, нови цифрови системи и инвестиции в хората...


Слагай взрива и НЕ бягай: Иновативният добив в "Челопеч"
Общото приключение започва, когато през април 2024 година добивната компания кани "Орика" да се включи в "предизвикателство на...


Трилиони за петрол: Защо инвеститорите не стават „зелени“
Въпреки ангажиментите за нулеви нетни емисии, банките и фондовете продължават да насочват пари към петролната индустрия През 2016 г. един...


Търсенето на въглища ще остане стабилно до 2035 г. – 2040 г.
Според данните на МАЕ, всички категории енергийни въглища, коксуващи се въглища поставят нови рекорди, както по темп на ръст, така и общо...


Гърция открива златна мина за $ 1 милиард в Халкидики, ще се престрашим ли за добив в Сакар
Автор: Марио Танев Проектът ще даде високо платена работа на над 1000 човека Канадската компания Eldorado Gold обяви, че мащабният ѝ...
bottom of page
