Какво чака ВЕИ сектора и българската енергетика през 2026 година?
- vraychev1
- преди 1 час
- време за четене: 6 мин.
Автор: д-р инж. Веселин Тодоров
В края на 2025 г. българската енергетика и ВЕИ секторът влизат в решаваща фаза. От една страна, Европейският съюз ускорява енергийния преход с нови цели, регулации и индустриални политики. От друга – българската система вече усеща напрежението от бързия ръст на възобновяемите източници, ограничен мрежов капацитет и отлагани реформи на пазара.
2026 г. няма да бъде „още една година“ в енергетиката. Тя ще бъде година на решения, в която ще стане ясно дали България ще използва шанса си да се позиционира като активен участник в новата енергийна и индустриална архитектура на Европа – или ще остане в периферията, зависима от външни фактори и стари модели.
Европейската рамка: по-високи цели, по-висок натиск, но и повече възможности
През 2023 г. влезе в сила обновената Директива за възобновяема енергия (RED III), която повиши общата задължителна цел за дела на ВЕИ в ЕС до минимум 42,5% до 2030 г., с амбиция за 45%. Това означава почти удвояване на сегашния дял на възобновяемата енергия в Европа и поставя силен натиск върху държавите членки да ускорят проектите, разрешителните и свързаната инфраструктура.
България вече е поела национален ангажимент за 34,1% дял на ВЕИ до 2030 г. – цел, която изглежда постижима на хартия, но на практика изисква значително ускорение в електроенергетиката, отоплението, охлаждането и транспорта. В транспортния сектор страната вече прие индикативна цел поне 14% от енергията да е от възобновяеми източници до 2030 г.– още едно ниво на натиск към системата.
Паралелно с това през 2024 г. ЕС финализира реформата на пазара на електроенергия. Новият дизайн позволява по-широко използване на дългосрочни договори (включително двупосочни договори за разлика – CfD) и цели по-стабилни цени, по-малка зависимост от изкопаеми горива и по-добра защита на крайните потребители. Това променя дългосрочно условията за инвестиции във ВЕИ и за индустрията.
Към тази картина се добавя и Net-Zero Industry Act (NZIA) – регламентът, който поставя за цел до 2030 г. 40% от нужните годишни обеми от „нет-нулеви“ технологии (соларни панели, батерии, вятър, водород и др.) да се произвеждат в ЕС. Това вече не е само енергиен въпрос – това е индустриална политика. България има шанс да привлече част от тези производства, но само ако създаде предвидима среда и подготви кадри.
България в края на 2025 г.: напредък във ВЕИ, изоставане в мрежата и реформите
През последните години България постигна значителен ръст на ВЕИ – особено при фотоволтаиците. Страната вече е изпълнила и надминала част от старите си цели за 2020 г. В същото време обаче се очертават три ясно видими проблема, които ще определят 2026 г.:
Ограничен мрежов капацитет – в редица региони операторите вече отказват присъединяване на нови ВЕИ проекти поради претоварване на мрежата.
Несигурност около либерализацията на пазара за домакинствата – Народното събрание отложи либерализацията на пазара за битовите потребители и на практика я остави без крайна дата. Това означава продължаваща регулация, но и отлагане на необходимата пазарна трансформация.
Повишение на цените при домакинствата – дори в условия на регулирани цени Комисията за енергийно и водно регулиране одобри през юли 2025 г. повишение на цената на електроенергията за бита със средно 2,56% за периода до средата на 2026 г.
С други думи: компромисният модел „евтин ток без реформи“ започва да издиша.
2026 г. – година на мрежите и инфраструктурата
Един от най-големите въпроси за 2026 г. ще бъде: дали мрежата ще успее да догони ВЕИ?
Европейската комисия вече предупреди, че ако не бъдат ускорени инвестициите в електропреносната и електроразпределителната инфраструктура, до 2040 г. ЕС може да се наложи да „откаже“ (curtail) до 310 TWh възобновяема енергия годишно – почти половината от потреблението на домакинствата в Съюза през 2023 г. Именно затова в края на 2025 г. се подготвят нови мерки за централизирано планиране на мрежата, ускоряване на разрешителните и конкретни срокове (две години) за одобрение на големи инфраструктурни проекти.
За България това има двоен ефект:
От една страна – отваря възможности за финансиране на мрежови проекти, дигитализация и локални решения (включително батерийни системи, разположени при подстанции и в индустриални зони).
От друга – поставя изискване за ясен национален план: кои региони са приоритетни, как се комбинират мрежови инвестиции със съхранение, как се интегрират новите ВЕИ.
През 2026 г. вече няма да е достатъчно да се говори само за „повече фотоволтаици“.
Фокусът ще се измести към „умна мрежа + съхранение + гъвкаво потребление“. Това включва:
батерийни системи към ВЕИ паркове и индустриални потребители;
по-активно участие на бизнеса в балансирането на системата;
въвеждане на динамични тарифи и стимули за преместване на потреблението;
развитие на енергийни общности и локални енергийни модели.
Пазарът и цените: между регулацията и новия европейски модел
Реформата на европейския енергиен пазар, приета през 2024 г., цели да намали зависимостта от волатилни цени на изкопаемите горива чрез по-широко използване на дългосрочни договори и по-активна роля на потребителите.
В България обаче битовите потребители остават на регулиран пазар, като либерализацията беше отложена за неопределено време. Това от една страна дава краткосрочно спокойствие, но от друга – удължава периода на изкривени сигнали към пазара и затруднява инвестиционните решения.
През 2026 г. можем да очакваме няколко тенденции:
Бизнесът ще бъде принуден да мисли стратегически за енергията си. Дългосрочни договори, собствени ВЕИ, съхранение и енергийна ефективност ще се превърнат от „добра идея“ в задължителен инструмент за конкурентоспособност.
Домакинствата постепенно ще навлизат в нова реалност. Дори при регулиран пазар цените вече се променят, а в средносрочен план либерализацията ще се върне в дневния ред. Подготовката за това – чрез собствено производство (покривни фотоволтаици, балконни системи, енергийни общности) – ще става все по-важна.
Енергийните общности (вече заложени в българското законодателство като концепция) ще започнат да излизат от „теоретичната рамка“ и да се търсят реални пилотни модели, особено в общини с активни местни власти и силен бизнес.
Индустрията и кадрите: Net-Zero Industry Act и българският шанс
Net-Zero Industry Act поставя ясна цел – до 2030 г. 40% от нужните технологии за зеления преход да се произвеждат в ЕС. Това засяга не само „големите“ – батерии, фотоволтаици, вятърни турбини – но и цялата верига: електроника, системна интеграция, софтуерни решения, сервиз, обучение.
2026 г. ще бъде година, в която:
ще се вземат ключови решения къде ще се разположат нови производствени мощности;
ще се планират индустриални зони, логистика и човешки капитал;
ще стане ясно кои държави са готови да предложат квалифицирани кадри.
България има реално предимство:
– географско положение,
– членство в ЕС,
– вече активен ВЕИ пазар,
но и сериозен дефицит – липса на подготвени специалисти в нужния мащаб.
Ако не се инвестира системно в обучение – инженери, техници, проектанти, мениджъри на енергийни проекти – страната ни рискува да остане „терен за проекти“ и пазар за чужди технологии, вместо да развие собствена добавена стойност.
Какво означава всичко това за бизнеса през 2026 г.?
За българския бизнес 2026 г. ще бъде година на прагматични решения:
Компаниите с високо енергийно потребление ще трябва да решат дали да продължат да приемат цената на енергията като „външен шанс“ – или да изградят собствена стратегия: ВЕИ + съхранение + дългосрочни договори.
Малкият и средният бизнес ще започне да усеща конкуренцията на фирми, които вече имат предвидими и по-ниски енергийни разходи.
Все повече партньори – особено международни – ще гледат не само финансовите показатели, но и енергийния и ESG профил на българските компании.
В този контекст ВЕИ престават да бъдат „зелена добавка“ и се превръщат в ядро на бизнес стратегията.
Какво означава това за домакинствата?
За домакинствата 2026 г. няма да донесе внезапен шок, но ще донесе ясен сигнал, че „старият“ модел – евтин ток без инвестиции и без промяна – не е устойчив.
Бавно, но сигурно:
все повече покриви ще могат икономически да „носят“ фотоволтаична система;
ще се появяват нови решения за малки системи за собствено потребление;
темата за енергийната бедност ще се преплита с темата за енергийната независимост – особено за домакинства в по-отдалечени райони.
Каква трябва да бъде ролята на България – и на експертната общност?
През 2024 г. България прие пътна карта за климатична неутралност с хоризонт 2050 г., която очертава сценарии и препоръки за трансформация на икономиката. Времето, в което тези документи можеха да стоят „на рафта“, свършва.
2026 г. ще бъде година, в която:
трябва ясно да се приоритизират мрежовите проекти и да се използват ускорените процедури на ЕС;
да се структурира национален подход към съхранението на енергия;
да се създадат реални програми за обучение и преквалификация на кадри;
да се активира потенциалът на енергийните общности и градските ВЕИ решения.
Ролята на организации като Соларна академия България е не само да обучават бъдещи специалисти, но и да участват активно в този разговор – с анализи, становища и участие в разработването на политики.
2026 – година на избор, не на инерция
Ако трябва да обобщим:
Европейската рамка става по-ясна: повече ВЕИ, повече съхранение, по-силна местна индустрия, модерни мрежи.
В България ресурсът и потенциалът ги има – слънце, място, интерес от бизнеса, членство в ЕС.
Липсват ни яснота, последователност и готовност да мислим за енергетиката не като за разход, а като за стратегически актив.
2026 г. ще бъде година, в която:
или ще започнем да управляваме енергийния преход с визия и професионализъм, или ще продължим да плащаме цената на отложените решения – чрез по-високи сметки, пропуснати инвестиции и загубена конкурентоспособност.
Линк към оригиналната публикация: Какво чака ВЕИ сектора и българската енергетика през 2026 година? | 3e-news
Коментари