ПРОСПЕРИТЕТ

Когато стане дума за енергийния преход, общественото внимание почти винаги е насочено към соларните панели, вятърните турбини, батериите или електромобилите. Междувременно един от най-големите и най-надеждни енергийни ресурси остава почти невидим. Може би, защото се крие под краката ни. Става дума за плитката геотермална енергия – технология, която използва постоянната температура на земните пластове на дълбочина между 50 и 200 метра чрез затворени геотермални сондажи и термо

Континентът, който някога ясно осъзнаваше, че токът, отоплението, горивата и индустриалната мощ са основата на модерната икономика, постепенно започна да третира енергетиката като въпрос на имидж. Трагикомичната физиономия на снимката от вчерашните новини казва всичко, което трябва да знаете за състоянието на европейската енергийна система и нейната ресурсна обезпеченост. Еврокомисарят по енергетика Дан Йоргенсен обясни как всички трябва да се готвим за продължителен срив на

Електрификацията не е „чиста“. Тя е бързо ускоряване на потреблението на мед, алуминий, никел, литий, кобалт, сребро и много други материали, за които малко хора изобщо са чували. През последното десетилетие енергийният преход се превърна в политически лозунг, подкрепен с трилиони публични и частни инвестиции. Делът на възобновяемите източници расте, батериите поевтиняват, електромобилите се множат. И въпреки това резултатът е разочароващ: глобалното потребление на изкопаеми

„Толкова безпомощни не сме били никога“, подчерта експертът Ниските температури през януари извадиха на показ сериозните структурни проблеми в българската електроенергийна система и поставиха под съмнение способността на страната да покрива самостоятелно пиковото си потребление. Това коментира за „Старозагорски новини“ експертът по енергийни въпроси и специалист в управлението на околната среда и ресурсите Боян Рашев. Той анализира ситуацията, създадена в резултат на ниските

След като стотици милиарди евро бяха забити в солари, перки и батерии, десетки въглищни централи из цяла Европа бяха затворени, а газът вече не е скъп, нека видим какво се случва с цената на тока. Цената на природния газ на европейската борса спадна до 27 евро/MWh, като след зимата се движи в интервала 30-35 евро/MWh (първата графика). Това са цени, приближаващи се до средните през 2018 г., когато основен източник на газ беше Русия. През последните няколко години се наслушахм

Скъпите въглеродни квоти въздействат все по-тежко с увеличаване на дела на въглищата Ноември месец всяка година предоставя отлична възможност за трезва оценка на състоянието на енергетиката ни преди зимата. Тогава имаме комбинация от спрян реактор в АЕЦ Козлодуй, рязък спад на соларите и ръст на потреблението. Изминалият ноември не прави изключение. Ето какво виждам на база данните: Ясно се вижда, че Франция (в огромна степен), Швеция и Норвегия захранват Европа, а Италия, Ге

Производителите са в цайтнот да осигуряват все повече електрони веднага. Засега основният енерегиен източник, който идва на помощ са ВЪГЛИЩАТА. Те дават увеличение на производството със 64 GWh или с 15% повече спрямо същия период на 2024 г. Въглищата захранват ръста на изкуствения интелект в САЩ Първите 9 месеца на 2025 г. отчитат интересна статистика за американската електроенергетика: Потреблението на електричество бързо расте на крилете на множеството нови центрове за данн

Основно изискване за успешния процес по обратно връщане в експлоатация е ядреният регулатор да допуска повторното им лицензиране, а от гледна точка на политическата и законова рамка е необходимо да няма ограничаващи условия за използването на ядрената енергия. Д-р Борислав Боев, енергиен експерт и член на Българския комитет към Световния енергиен съвет През последните години все по-често се говори за световен ядрен ренесанс. Повишеният интерес към ядрената енергия като чист,

Междунарoдната агенция по енергетика (IEA) публикува годишния си World Energy Outlook 2025. Промените в сравнение с предходните години трудно могат да бъдат по-значими. Ръстът на потреблението, надеждността и сигурността на доставките смазват всякакви мечти за съществени изменения в глобалния енергиен микс преди 2050 г. Най-голямата промяна е връщането на сценария на текущите политики (Current Policy Scenario), който организацията беше премахнала от докладите си след 2017 г.