Борислав Боев: Повторното връщане в експлоатация на спрени ядрени блокове – още една стратегия за развитието на ядрената енергетика
- vraychev1
- преди 5 дни
- време за четене: 6 мин.
Д-р Борислав Боев, енергиен експерт и член на Българския комитет към Световния енергиен съвет
През последните години все по-често се говори за световен ядрен ренесанс. Повишеният интерес към ядрената енергия като чист, предвидим, диспечируем и надежден енергиен източник е резултат от променената геополитическа и енергийно-икономическа парадигма в глобален мащаб. Процесите на реиндустриализация в страните от Западния свят, съчетани с перспективите за ускорен икономически растеж в азиатско-тихоокеанския регион, създадоха предпоставки за преосмисляне на инструментите, чрез които се реализира енергийният преход.
Успоредно с плановете на редица държави за изграждане на нови ядрени мощности, се очертава един сравнително нов феномен в развитието на ядрената енергетика – повторното връщане в експлоатация на спрени ядрени блокове или т.нар. „nuclear recommissioning.“ Той е особено валиден за държави, в които доскоро перспективите за развитие на сектора бяха ограничени. В Съединените щати, където финансово-икономическите параметри на нови ядрени проекти дълго време изглеждаха неизгодни за инвеститорите, както и в Япония, където ядрената програма бе временно преустановена след аварията АЕЦ „Фукушима-Даичи“, днес се наблюдава отчетливо възраждане на интереса към ядрената енергия.
В този контекст повторното връщане в експлоатация на спрени ядрени блокове може да се определи като комплекс от дейности по повторно въвеждане в експлоатация на ядрена мощност, която е била спряна или частично изведена от експлоатация. Процесът включва всички необходими технически, регулаторни, финансово-икономически и управленски стъпки с цел блокът да бъде върнат в търговска експлоатация при спазване на фундаменталните принципи на ядрената безопасност и с оглед повишаването на енергийната сигурност. Редно е да се спомене, че не всеки спрян ядрен блок може да бъде върнат обратно в експлоатация. Предпоставките за повторно връщане в експлоатация изискват да са налице запазена цялост на основните конструкции, системи и компоненти (КСК), цялост на основни сгради и съоръжения, запазена основна инфраструктура, налична и обновена техническа документация и др. По този начин инженерно-техническото състояние на спрените блокове позволява те да бъдат върнати отново в експлоатация.
В случаите, в които тези фактори не са налице, т.е. дейностите по извеждане от експлоатация са в напреднал стадий, ядрените блокове не могат да бъдат рестартирани отново. Тези ограничения произтичат от напреднал физически демонтаж на основни КСК, демонтирани системи за физическа защита, липса на проектна документация, както и тежки конструктивни дефекти, получени в следствие на експлоатацията.
Основно изискване за успешния процес по обратно връщане в експлоатация е ядреният регулатор да допуска повторното им лицензиране, а от гледна точка на политическата и законова рамка е необходимо да няма ограничаващи условия за използването на ядрената енергия.
Какви са основните технико-икономически предизвикателства пред повторното пускане на спрени ядрени мощности?
Към настоящия момент се очертава потенциал за повторно връщане в експлоатация на три доскоро функциониращи ядрени електроцентрали в САЩ – АЕЦ „Палисадес“ (Мичиган), АЕЦ „Три Майл Айлънд“ (Пенсилвания) и АЕЦ „Дуейн Арнолд“ (Айова).
АЕЦ „Палисадес“ бе спряна от експлоатация през 2022 г., като в същата година компанията Holtec International придоби собствеността върху централата. Веднага след това новият собственик започна дейности по обратното връщане в експлоатация на 805 мегаватовия ядрен блок в тясно сътрудничество с DOE. Съгласно програмата на DOE, през септември 2024 г. министерството предоставя гаранции за заем в размер на 1,52 млрд. щатски долара за рестарт на АЕЦ „Палисадес“. Рестартирането на централата в Мичиган обаче е обвързано с цял пакет от технически дейности и анализи пред Американския ядрен регулатор (NRC), свързани с повторна оценка на състоянието на всички конструкции, системи и компоненти (КСК), физическата защита и други ключови елементи на експлоатационната безопасност.
На 18 ноември 2025 г. операторът на друга ядрена централа – „Три Майл Айлънд“ договори заем в размер на 1 млрд. щатски долара чрез програмата Loan Programs Office (LPO) за дейностите по рестартиране на първи блок на централата. Логиката за повторното ѝ пускане в експлоатация е пряко свързана със сключения договор power purchase agreement (PPA) с Microsoft за бъдещо захранване на центровете за данни на технологичния гигант в щата Пенсилвания.
Трета централа в САЩ – АЕЦ „Дуейн Арнолд“, също се подготвя за рестарт. Операторът NextEra сключва дългосрочно PPA с друг технологичен гигант в лицето на Google за период от 25 години. Техническите и регулаторните предизвикателства са сходни с тези при АЕЦ „Палисадес“ и АЕЦ „Три Майл Айлънд“, тъй като и при трите централи е необходима работа по повторна оценка и модернизация на съществуващите КСК, така че да отговорят на актуалните регулаторни изисквания за безопасност.
След аварията в АЕЦ „Фукушима-Даичи“ през 2011 г. развитието на ядрената енергетика в Япония беше практически замразено. Към момента в страната 33 ядрени реактора се оценяват като такива с потенциал да бъдат експлоатирани. Първите реактори биват рестартирани през 2015 г., а към 2025 г. обратно в експлоатация са върнати общо 14 ядрени реактора. Тази политика на рестартиране е пряко обвързана с плановете на японското правителство за достигане на дял от 20–22% на ядрената енергия в електроенергийния баланс до 2030 г. Икономическата логика на рестартирането на спрени ядрени блокове в Япония има съществени различия спрямо тази в САЩ, тъй като основната цел на страната е да намали зависимостта си от внос на изкопаеми горива, разчитайки в по-голяма степен на местни енергийни ресурси.
Проучвания непосредствено след аварията във „Фукушима“ сочат, че заради спирането на останалите ядрени мощности в страната в годините непосредствено след аварията вносът на изкопаеми горива се е увеличил с около 40 млрд. щатски долара на годишна база. По този начин се създадоха неблагоприятни предпоставки за повишаване на цените на електроенергията, влошаване на конкурентоспособността на японската индустрия и до по-високи разходи за електроенергия на домакинствата.
Сред основните предизвикателства пред рестарта на спрените ядрени блокове в Япония са по-високите изисквания за безопасност от японския ядрен регулатор. Те са свързани със сеизмичността на площадките, защитата от цунами и сигурността на централите. Друг не по-малко важен фактор са административните и разрешителните режими на местно ниво, които също оказват съществено влияние на бързината на процеса по рестартиране на спрените ядрени блокове в Япония.
Особено интересна е ситуацията в Германия, която доскоро беше сред водещите държави в Европа по отношение на ядрената енергетика. Страната се отказа напълно от ядрената енергия през пролетта на 2023 г., като оттогава насам в немското общество и експертна общност се води интензивен дебат за възможностите за рестарт на част от спрените АЕЦ. Доклад на немската асоциация по ядрена техника KernD от март 2025 г. посочва, че шест спрени ядрени реактора могат да бъдат върнати в експлоатация, докато друга организация – Radiant Energy Group – твърди, че Германия би могла да рестартира поне осем спрени реактора. Тези доклади на браншовите организации са много ясен сигнал за индустрията в Германия, че осигуряването на надеждна и сигурна енергия на достъпни цени е фундаментално за икономическия просперитет на страната.
Съществено е да се отбележи, че всички евентуални мерки по рестарт на ядрени мощности в Германия минават през необходимост от силна политическа подкрепа и широк обществен консенсус, а такива към настоящия момент трудно биха си проправили път в политическия живот на страната. Пред рестартирането на спрени ядрени реактори в Германия стоят и редица регулаторни предизвикателства, тъй като тези блокове на практика вече не разполагат с валидни лицензии за експлоатация, а някои централи се намират в напреднал процес по извеждане от експлоатация и демонтаж. Това на свой ред означава, че всякакви действия по повторното им пускане задължително трябва да преминат през процедури за издаване на нови разрешителни и преоценка на състоянието на инфраструктурата. Организационно-управленските проблеми също не могат да бъдат пренебрегвани. Те са свързани главно с отлива на кадри от ядрената енергетика в Германия през последните три десетилетия, което създава реален риск от трайна загуба на ядрени знания и експертен капацитет.
Заключение
Процесът по повторно връщане в експлоатация на спрени ядрени мощности е сравнително ново явление, което все още не се е утвърдило като устойчива практика и норма. По тази причина дейностите по рестартирането на спрените ядрени блокове се очаква да се сблъскат с уникални управленски предизвикателства, тъй като ще се изискват повторни преоценки на цялата техническа документация, проектните основи и разрешителните актове. Това е наложено от обстоятелството, че в доста от държавите нормативната база и стандартите за безопасност са се изменили съществено след спирането на ядрените блокове. Това изисква коренно нов подход при планирането на кадровото осигуряване в контекста на повторното връщане в експлоатация, като особено внимание трябва да се отдели на управлението на знанията и документацията. Първоначалното спиране на ядрените мощности води до естествен процес на преструктуриране на персонала и загуба на експертен потенциал, които не се възстановяват лесно. Именно затова, паралелно с техническите и финансово-икономическите мерки, свързани с повторното връщане в експлоатация, трябва да се обърне сериозно внимание на повишаването на експертния капацитет, организационната готовност, културата по безопасност и управлението на риска.
Рестартирането на ядрени централи е ясен сигнал за промяната в геополитическата и енергийната парадигма, и може да послужи като ценен пример за страните, които все още се колебаят дали да продължат развитието на ядрената енергетика. Всичко гореизложено показва, че повторното връщане в експлоатация на спрени ядрени блокове се оформя като нов тип стратегия в развитието на ядрената енергетика – стратегия, която съчетава целите на ядрената безопасност, енергийната сигурност, надеждността на доставките и създаването на дългосрочна верига с добавена стойност за икономиката.
Борислав Боев притежава докторска степен по икономика. Защитил е дисертация в областта на икономиката на ядрената енергетика. Автор е на множество научни публикации, посветени на стратегическото планиране в енергетиката и икономическите аспекти на ядрената енергетика. Хоноруван преподавател в Стопанската академия „Д.А. Ценов“ - гр. Свищов. Член на Българския комитет към Световния енергиен съвет.
Линк към оригиналната публикация: https://3e-news.net/bg/a/view/65485/povtornoto-vryshtane-v-eksploatacija-na-spreni-jadreni-blokove-oshte-edna-strategija-za-razvitieto-na-jadrenata-energetika
Коментари