Боян Рашев: Студената седмица показа, че българската енергетика вече не е в състояние сама да поддържа системата

„Толкова безпомощни не сме били никога“, подчерта експертът

Ниските температури през януари извадиха на показ сериозните структурни проблеми в българската електроенергийна система и поставиха под съмнение способността на страната да покрива самостоятелно пиковото си потребление. Това коментира за „Старозагорски новини“ експертът по енергийни въпроси и специалист в управлението на околната среда и ресурсите Боян Рашев. Той анализира ситуацията, създадена в резултат на ниските температури и високите цени на електроенергията в рамките на седмица през януари. По думите му, макар студът да не е бил екстремен в исторически план, той е довел до рекордни нива на потребление, които системата е успяла да поеме само с цената на значителен внос на електроенергия. Според експерта именно това е ключовият сигнал за дълбок дисбаланс в енергетиката.

„Важно е да се каже ясно, че това не беше някаква изключителна зима. Нямаше температури като през февруари 2017 г., когато беше истински студено. И въпреки това видяхме почти седмица с постоянно потребление над 7000 мегавата, а в един момент достигнахме близо 7800 MW. Същевременно, за да отговори на повишеното потребление, българската държава поддържаше почти постоянно внос на електроенергия около 1200 MW“, заяви Рашев. Той обърна внимание също, че пикът на натоварването е бил отчетен в необичаен часови диапазон – около обяд, което досега не е наблюдавано в практиката на системния оператор. Рашев коментира, че това явление само по себе си може да бъде знак за промяна в профила на потребление, свързана с масовото навлизане на електрическо отопление, климатици и други енергоемки уреди.

Най-сериозният проблем обаче, според експерта, е зависимостта от внос на електроенергия, която се е проявила в пълна сила именно в дните на повишено натоварване. България, традиционно възприемана като износител и балансьор на Балканите, се оказва в ситуация на мащабен нетен внос. „Стигнахме до там в пиковите моменти вносът да достига 2000 MW. Това е безпрецедентно. И това се случи в момент, когато държавната ТЕЦ „Марица изток 2“ беше напълно натоварена с всичките й осем блока. На максимален капацитет работеше и „AES Гълъбово“, както и два блока от „КонтурГлобал Марица изток 3″. Работеха и ВЕЦ. Всички налични диспечеруеми мощности работеха. И въпреки това имаше остра нужда от внос. Никога досега не сме били толкова зависими от външни доставки. Това ясно показва, че вече не сме способни сами да поддържаме системата си“, подчерта Боян Рашев. Според него именно този факт показва, че проблемът не е инцидентен, а системен. Той обърна внимание също, че в момента България реално губи позицията си на регионален енергиен фактор, като мястото й вече е заето от Гърция, която разполага с голям брой газови централи и по-гъвкава производствена структура.

Специалистът сравни настоящата ситуация със събитията от зимния, снежен и студен януари 2017 г., когато в определени дни беше отчетена средна температура от около -10 градуса. Рашев отчете, че в онзи период, макар и да достига до максималния капацитет на своето производство, българската държава успява не само да покрие своето върхово потребление, но дори да бъде нетен износител към съседни страни, изпаднали в нужда. Той припомни и ключовата роля, която страната ни изигра при енергийната криза от втората половина на 2021 г. и цялата 2022 г. „Българската енергетика се гордееше с това, че е големият износител за региона. Ние поддържахме баланса на системата на Балканите. Това вече се промени. Най-голямата причина е цялостната енергийна политика на Европейския съюз. Проблемът е, че ние като страна приемахме тази посока, след което в България започвахме да се чудим как да лавираме. На този фон преди години в Гърция взеха ясно решение, затваряйки въглищните си централи и инвестирайки в газови такива. Резултатът днес е, че гръцките газови мощности смазват нашите въглищни централи“, заяви Рашев, акцентирайки на високите цени на въглеродните емисии, които към момента приближават 90 евро за тон.

В своя коментар Боян Рашев обърна сериозно внимание на въпроса, свързан с бъдещето на ТЕЦ „AES Гълъбово“, чийто договор за изкупуване на електроенергия изтича през май. Експертът беше категоричен, че за електроенергийната система на държавата е изключително важно под някаква форма да бъде осигурено продължаване на работата на тези мощности. „Ако ТЕЦ „AES Гълъбово“ излезе от системата, няма кой да поеме тази роля. Това не е просто централа, която произвежда ток. Това е най-маневрената мощност, с която разполага българската държава. Затова е нужно спешно да бъде намерено решение. Ако до такова не се стигне, аз не виждам как може да вържем системата. Вероятно ще трябва да внасяме гигантски количества електроенергия, над 2500 MW, които дори технически не е ясно дали България е в състояние да внася. Казусът с бъдещето на тази централа е изключително сериозен. Нека погледнем маневреността на блоковете, как се увеличава и намалява мощността. Това показва, че ТЕЦ „AES Гълъбово“ се използва изключително активно от Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Реалността е, че в България друг ТЕЦ с подобна маневреност на блоковете няма“, заяви Рашев.

В заключение експертът предупреждава, че без ясна държавна политика и дългосрочно планиране България рискува трайно да се превърне от енергиен износител в зависима от внос държава. Според него събитията от началото на януари са ясен сигнал, че системата работи на ръба на възможностите си и всяка по-тежка зима може да доведе до още по-сериозни проблеми.

Линк към оригиналната публикация: Боян Рашев: Студената седмица показа, че българската енергетика вече не е в състояние сама да поддържа системата | Старозагорски новини