Боян Рашев: Политиката унищожи европейската енергетика и обезсили Европейския съюз

Континентът, който някога ясно осъзнаваше, че токът, отоплението, горивата и индустриалната мощ са основата на модерната икономика, постепенно започна да третира енергетиката като въпрос на имидж.

Трагикомичната физиономия на снимката от вчерашните новини казва всичко, което трябва да знаете за състоянието на европейската енергийна система и нейната ресурсна обезпеченост. Еврокомисарят по енергетика Дан Йоргенсен обясни как всички трябва да се готвим за продължителен срив на енергийния пазар, тоест да спираме да се движим, топлим, работим. Или да се молим за неспирни слънце и вятър. Това е олицетворение на безпомощност и безсилие, излъчвани от най-високото ниво в Европейския съюз - политически блок, който някога беше възприеман като венец на човешката цивилизация. 

Ще го напиша възможно най-ясно: 

Европа не загуби енергийната си сигурност и мощ заради геологията. Загуби я заради политика.

Това е неудобната истина зад кризите от последните години, за която непрекъснато предупреждавам от 2015 г. Насам.

Континентът, който някога ясно осъзнаваше, че токът, отоплението, горивата и индустриалната мощ са основата на модерната икономика, постепенно започна да третира енергетиката като въпрос на имидж. Резултатът е предвидим - по-ниска самодостатъчност, по-високи цени, по-слаба индустрия и по-голяма външна зависимост.

След петролните шокове през 70-те години Европа реагира стратегически. Франция изгражда ядрен флот с мащаб и дисциплина, които и днес изглеждат впечатляващи. Великобритания и Норвегия превръщат Северно море в източник на сила и просперитет. Нидерландия използва Гронинген, а Германия търси сигурни и евтини доставки за индустрията си. Тогава енергията се разглежда като инфраструктура на цивилизацията, не като морална декларация.

Днес картината е обърната. Европа потребява големи количества енергия, но произвежда все по-малка част от тях сама. Самодостатъчността при изкопаемите горива, които все още са в основата на енергетиката, се срина за три десетилетия. Това не е природна неизбежност. Това е резултат от забавени проекти, забрани за проучване, отказ от нов добив, политически натиск срещу ядрената енергия и регулаторна среда, която наказва инвестициите в базова енергийна инфраструктура.

Най-голямата лъжа е твърдението, че "Европа няма ресурси“. Континентът не е останал без енергийни ресурси. Останал е без политическа воля да ги търси, разработва и използва. Когато забраняваш проучването, блокираш сондажите и затваряш находища, след това лесно можеш да кажеш, че „няма какво да се добива“. Това не е геоложки факт. Това е административно произведен дефицит.

Германия е най-показателният пример за този модел. Страната, която ми даде висшето образование и всички считахме за върха на инженерната мисъл, реши да се откаже от ядрената си енергетика и добива на собствени въглища, без да е изградила надежден заместител. В същото време заложи на мащабно разгръщане на възобновяеми източници, но без необходимата мрежова, резервна и индустриална база. Така най-голямата икономика в Европа се оказа най-уязвима, точно когато сигурността на доставките стана критична.

Проблемът не е във възобновяемата енергия сама по себе си. Проблемът е в илюзията, че тя може да замени безболезнено ядрената енергия, местния добив на изкопаеми горива и стабилната базова мощност. Когато системата се нуждае от баланс или резерв, тя почти винаги се връща към газа. Ако този газ не идва от местен добив, той идва отвън - чрез тръби, танкери, терминали и сложни геополитически маршрути, които явно подлежат на прекъсване. Така Европа замени една зависимост с друга, често по-скъпа и по-рискова.

Това се вижда и в цените. Дори когато вятърът и слънцето произвеждат евтино, крайната цена на електроенергията често се определя от най-скъпата мощност, нужна за балансиране на системата. След масовото затваряне на мини и въглищни ТЕЦ, тя обикновено е газова. Така европейският потребител не получава обещаната евтина енергия, а индустрията плаща сметка, която конкурентите в САЩ и Азия избягват.

И точно тук започва истинската цена на енергийния идеализъм - деиндустриализацията. Скъпата енергия е токсична за химическата промишленост, металургията, производството на торове, строителните материали и всички енергоемки отрасли. Когато цената на тока и газа стане структурно неконкурентна, фабриките не пишат отворени писма — те просто затварят, свиват производството или преместват инвестициите другаде.

Европа вече вижда това в реално време. Работни места се губят, индустриални региони отслабват, а капиталът се пренасочва към пазари с по-евтина енергия, по-малко регулаторни тежести и по-ясна индустриална стратегия. В този смисъл енергийната политика вече не е просто климатична тема. Тя е пряко свързана с конкурентоспособността, доходите и социалната стабилност.

Контрастът с останалия свят е все по-рязък. САЩ приеха хаоса на шистовата революция и получиха енергийно изобилие, което върна глобалното им надмощие. Днес Тръмп наистина може спокойно да зареже Близкия изток. Китай инвестира агресивно във възобновяеми източници, но върху гигантски въглищен фундамент, индустриалната база и контрол върху веригите за доставки. Европа, обратно, често избира да регулира, вместо да строи; да декларира, вместо да осигурява; да затваря, вместо да замества.

Иронията е, че когато континентът се опита да се освободи от една външна зависимост, често просто премина към друга. Енергийната сигурност не се постига с политически лозунги. Тя се постига с реактори, сондажи, мрежи, терминали, мини, договори и стратегически резерви. Физиката не се интересува от намерения. Индустрията също.

Европа има нужда от връщане към енергиен реализъм. Това означава три неща: възстановяване на ядрената енергетика, връщане към местния добив на нефт, газ и въглища и край на политиката, която наказва всяка форма на надеждна базова енергия. Зелената трансформация има смисъл само ако стъпва върху здрава основа. Без такава основа тя се превръща от стратегия в риск.

Истинският проблем на Европа не е липсата на ресурси. Истинският проблем е, че твърде дълго тя се държи така, сякаш може да замени енергийния реализъм с морално самочувствие.

Историята показва, че великите сили не оцеляват с добри намерения. Оцеляват с изобилна, надеждна и евтина енергия, която създава силна индустрия и икономика. Европа знаеше това. После реши да го забрави. 

Тепърва ще ставаме както свидетели, така и жертва на последствията.

Оригиналната публикация е от публичната страница на Боян Рашев във Facebook: https://www.facebook.com/boyanrashev.blog