България се отваря за нова вълна вятърни инвестиции, но сблъсъкът между зеления преход и природозащитата тепърва започва

Автор: Галина Александрова

Любопитен момент обаче е, че се предвижда първо да се изградят два сондажа, да се оцени тяхната продуктивност – тоест да минат един сезон на нагнетяване и черпене на газ от тях.

Планът за 25 приоритетни зони за вятърна енергия обещава по-бързи разрешителни и над 2 GW нови мощности. Бизнесът настоява за повече терени, природозащитниците предупреждават за рискове за биоразнообразието, а местните общности искат гаранции за реални ползи.

България е на прага на едно от най-мащабните преструктурирания на енергийния си сектор от десетилетия насам. След години на забавени инвестиции във вятърна енергия и продължителни процедури по разрешаване на проекти, Министерството на околната среда и водите постави на обществено обсъждане Доклада за екологична оценка на Плана за определяне на приоритетни зони за развитие на вятърни електроцентрали.

Документът е ключов елемент от изпълнението на европейската Директива RED III и от усилията на България да ускори изграждането на възобновяеми енергийни мощности, като същевременно намали административните бариери и екологичните конфликти. Целта му е да се определят територии, в които производството на електрическа енергия от вятърна енергия не се очаква да има значително въздействие върху околната среда, като същевременно се създадат условия за ускорено развитие на възобновяемите енергийни източници. При разработването на Плана са отчетени както техническите възможности за развитие на вятърната енергия, така и необходимостта от опазване на околната среда и биологичното разнообразие.

Зад привидно техническия документ обаче стои далеч по-голям дебат – как България да навакса изоставането си във вятърната енергия, без да повтори грешките, които в миналото доведоха до остри конфликти между инвеститори, местни общности и природозащитници.

Европа ускорява вятърната енергия, България тепърва наваксва

Дискусията се развива в момент, когато Европейският съюз ускорява изграждането на възобновяеми мощности като част от стратегията REPowerEU за намаляване на зависимостта от вносни изкопаеми горива.

По данни на Евростат през 2025 г. 47,3% от произведената електроенергия в ЕС вече идва от възобновяеми източници, като вятърната енергия заедно със слънчевата формират гръбнака на европейския енергиен преход.

Според анализи на WindEurope и Европейската комисия именно бавните разрешителни режими остават най-сериозната пречка пред новите инвестиции. В някои държави проектите чакат между пет и осем години за окончателно одобрение.

Точно затова Брюксел насърчава държавите членки да създадат т.нар. „зони за ускорено развитие на ВЕИ“, в които предварително са оценени екологичните рискове и административните процедури могат да бъдат значително съкратени.

25 зони и над 2000 MW потенциал

Българският план определя 25 сухоземни приоритетни зони в 19 области на страната с общ потенциал за присъединяване на нови мощности от 2078 MW. Те са подбрани чрез пространствен анализ, който комбинира два основни критерия – наличие на достатъчен ветрови ресурс (средна скорост на вятъра над 5.5 м/с) и възможност за свързване към електропреносната мрежа - близост до инфраструктура на Електроенергийния системен оператор (ЕСО).

Проектът обхваща сухоземни терени с обща площ над 11 000 кв. км, като по-голямата част от тях са съсредоточени в Северозападна и Централна Северна България. Областите, в които попадат части от тези 25 зони, включват:

Северозападна България: Видин, Монтана, Враца.

Централна Северна и Североизточна България: Плевен, Велико Търново, Ловеч, Габрово, Русе, Търговище, Разград.

Южна и Югозападна България: Стара Загора, Сливен, София-област, София (столична), Перник, Кюстендил.

Сред регионите с най-голям потенциал са Видин, Монтана, Враца, Плевен, Русе, Разград, Търговище, Велико Търново, Ловеч, Стара Загора, Перник, Кюстендил и София-област.

От плана предварително са изключени защитените територии, зоните по Натура 2000, горските масиви, миграционните коридори на птиците, водните обекти и други екологично чувствителни терени.

Според МОСВ именно това предварително филтриране позволява зоните да бъдат определени като райони с нисък екологичен риск.

Оценката на МОСВ е, че зоните ще позволят по-бързо административно обслужване на ВЕИ инвеститори. Планът е ключов за изпълнение на националните цели за зелена енергия, е позицията на екоминистерството.

За да се намали екологичният конфликт, при определянето на конкретните полигони задължително са изключени всички защитени територии и защитени зони от мрежата Натура 2000, картографираните миграционни коридори ("магистрали") на птиците и прилепите, вътрешните водни обекти, държавните горски територии и трайно затревените площи.

Поради тези сериозни екологични ограничения, реалните приоритетни зони представляват предимно урбанизирани територии, нарушени терени, индустриални зони или специфични земеделски земи извън екологично чувствителните зони. Общият капацитет за присъединяване на нови мощности в тези 25 зони възлиза на 2078 MW

Големият стимул: разрешителни за една година вместо за пет

Най-голямото предимство за инвеститорите не е самото определяне на зоните, а обещанието за ускорени административни процедури.

В момента изграждането на вятърен парк в България може да отнеме между три и пет години само за преминаване през различните разрешителни режими.

Новият план предвижда проектите в приоритетните зони да преминават през съкратени процедури, като целият процес трябва да приключва в рамките на максимум 12 месеца.

Освен това проектите ще получават приоритет при присъединяване към мрежата, което е особено важно на фона на все по-ограничения свободен капацитет в електропреносната система.

Разминаване в позициите на бизнеса и еколозите

Общественото обсъждане на Доклада за екологична оценка на Плана за приоритетните зони за вятърна енергия, организирано от МОСВ, обаче разкри сериозни разминавания в позициите и силни критики както от страна на бизнеса, така и от екологичните организации.

Еколозите: защитените територии не са единственият проблем

Именно тук започва и основният конфликт. Природозащитни организации, сред които Българското дружество за защита на птиците и платформите тип „Зелени закони“, изразиха скептицизъм относно качеството на предварителната оценка и предупреждават, че изключването на зоните по Натура 2000 не гарантира автоматично липса на риск за биоразнообразието.

Критиците посочват, че от предвидените над 11 000 кв. км площ, едва минимален процент (около 0.01%) представляват реално нарушени индустриални терени. Това противоречи на идеята вятърните паркове да се насочват основно към вече увредени от човека зони, за да се намали общественото напрежение.

Организациите се опасяват, че въпреки формалното изключване на защитените зони, ГИС картографирането не отчита детайлно всички локални пътища за миграция на птици и прилепи, както и специфични местни екосистеми.

Бизнесът: планът е твърде рестриктивен

Инвеститорите във вятърна енергия също не са напълно удовлетворени. Някои инвеститори описват плана като твърде рестриктивен.

По време на общественото обсъждане представители на Българската ветроенергийна асоциация и на работодателски организации предупредиха, че редица райони с най-добър ветрови потенциал остават извън обхвата на плана заради прекомерни ограничения. Според тях изключването на цели категории земеделски земи и пасища напълно блокира проекти в райони с най-сериозен ветрови потенциал.

Според представителите на бизнеса съществува риск определените 2078 MW капацитет да останат до голяма степен теоретични, ако Електроенергийният системен оператор не реализира навреме необходимите инвестиции в мрежата.

Това е проблем, който се наблюдава в цяла Европа. Анализи на Европейската инвестиционна банка и Международната агенция по енергетика показват, че електропреносните мрежи постепенно се превръщат в по-голямо ограничение пред зеления преход дори от самото производство на електроенергия.

Местните общности остават решаващият фактор

Освен екологичните и техническите аргументи, планът среща и съпротива от местни власти и граждански организации.

Представители на общини като Вълчи дол, Своге, Симитли, Брезник и Априлци поставят въпроси за въздействието върху туризма, земеделието и качеството на живот.

Подобни конфликти вече блокираха редица проекти в Европа – от Германия до Испания и Франция.

Именно затова Европейската комисия все по-активно насърчава моделите на енергийни общности, при които местните жители участват пряко в проектите или получават конкретни икономически ползи.

(Не)възможният компромис

Възможно е компромисно решение и то вече се очертава в рамките на експертния и политически дебат в България и ЕС. Постигането на баланс между бизнеса (който иска бързи инвестиции) и еколозите (които искат строга защита) лежи на няколко конкретни технически, регулаторни и икономически бази.

Диференциран подход за ОВОС (Регулаторна база). Вместо пълно отпадане на екологичния контрол (fast-track без проверка), компромисът се крие в прилагането на „скрининг“ процедура.Инвеститорите в приоритетните зони не преминават през пълна и тежка процедура по ОВОС (която отнема години), но са длъжни да представят кратък екологичен план за конкретния проект. Регионалните екоинспекции (РИОСВ) правят бърза проверка (в рамките на 30–45 дни). Ако проектът не засяга специфичен локален микрокоридор или местообитание, той се одобрява веднага. Ако се открие риск, се предписват мерки, вместо проектът да се отхвърля изцяло.

Технологични компромиси (Техническа база). Съвременните технологии позволяват на вятърните паркове да работят без да застрашават биоразнообразието. Бизнесът може да приеме тези условия срещу по-бързо административно одобрение:

Автоматични системи за спиране (Shut-down системи): Монтиране на радарни и термални камери с изкуствен интелект. Когато към турбината се приближи едра птица (напр. щъркел или орел) или ято, турбината автоматично спира да се върти и се рестартира след преминаването им.

Ултразвукови отблъсквачи за прилепи: Използване на технологии, които държат прилепите далеч от витлата през нощта.

Сезонни ограничения: Спиране на турбините в определени часове или дни по време на пиковите есенни и пролетни миграции.

Подобни технологии вече работят в района на Калиакра, където функционират едни от най-големите вятърни паркове в България. Чрез радари, термални камери и постоянен орнитологичен мониторинг турбините могат автоматично да спират при приближаване на защитени видове.

Такива системи се използват все по-масово и в Германия, Дания и Нидерландия и се разглеждат като възможен компромис между производството на чиста енергия и опазването на природата.

Преразглеждане на дефиницията за „нарушени терени“ (Пространствена база)

За да се излезе от спора, че „нарушените терени са твърде малко“, държавата може да разшири дефиницията в Плана.

Включване на нови зони: Към приоритетните зони могат да се добавят рекултивирани мини (например зони в комплекс „Марица-изток“), бивши военни летища, депа, хвостохранилища и индустриални зони, които първоначално са били пропуснати в ГИС модела.

Агрофотоволтаици и споделено земеделие: Разрешаване на вятърни турбини в по-нискокачествени земеделски земи, но при строго ограничение за застрояване на околната инфраструктура, така че земята да продължи да се обработва.

Финансови компенсации и ползи за местните общности (Икономическа база)

Голяма част от съпротивата идва от местните власти и гражданите. Компромисът тук се постига чрез „енергийни общности“ и директни икономически стимули:

По-евтин ток за местните: Част от произведената енергия от вятърния парк да се предоставя на преференциални (много ниски) цени за бита и бизнеса в съответната община.

Директни инвестиции в инфраструктура: Законово обвързване на инвеститора да внася процент от приходите си в специален фонд за развитие на общината (за ремонт на пътища, училища, паркове).

Спестяване на въглеродни квоти за местната индустрия: Индустриалните предприятия в района да могат да купуват „зелена“ енергия директно, подобрявайки своята конкурентоспособност.

Този комбиниран подход – ускорена, но контролирана процедура + модерни технологии за защита + реални икономически ползи за хората на място – е единственият работещ модел, прилаган успешно в страни като Германия и Дания.

България между въглищното наследство и зеления преход

Дебатът около новите приоритетни зони всъщност е част от много по-голям въпрос – как България ще трансформира енергетиката си през следващото десетилетие.

Страната остава сред най-зависимите от въглища икономики в ЕС, докато делът на вятърната енергия е значително под средноевропейските нива.

Според анализатори именно развитието на вятърните мощности, заедно със соларната енергия, батериите за съхранение и модернизацията на мрежата, ще определят способността на България да изпълни европейските си климатични цели и да запази конкурентоспособността на индустрията.

Затова и спорът около новия план далеч не е само екологичен. Той е тест дали България може да намери баланс между ускоряването на инвестициите, защитата на природата и интересите на местните общности.

Ако този баланс бъде постигнат, страната може да привлече милиарди левове нови инвестиции през следващите години. Ако не – рискува да остане сред последните държави в Европа по развитие на вятърната енергия именно в момент, когато континентът ускорява зеления преход.

Към оригиналната публикация: България се отваря за нова вълна вятърни инвестиции, но сблъсъкът между зеления преход и природозащитниците тепърва започва | 3e-news