Инвеститорите одобряват новата схема за търговия с СО2, индустрията се страхува от бюрокрация

Новият модел може да задържи капитали и производства в Европа, но бизнесът предупреждава за бюрокрация, липса на инфраструктура и отслабване на въглеродния пазар

Европейският съюз се готви да промени фундаментално логиката на безплатните въглеродни квоти. Вместо да бъдат предоставяни основно като защита срещу международната конкуренция, след 2031 г. те трябва да се превърнат в условна подкрепа: предприятията ще ги получават само срещу конкретен ангажимент да инвестират в декарбонизацията на производствени мощности в Европа.

Предложената от Европейската комисия реформа на Системата за търговия с емисии — EU ETS — беше посрещната положително от част от големите институционални инвеститори. Те виждат възможност досегашните доброволни и често трудно сравними климатични обещания на компаниите да бъдат заменени със стандартизирани, проверими и финансово измерими инвестиционни планове.

За индустрията обаче промяната носи по-сложна размяна. Брюксел предлага по-дълъг период на защита и по-бавно намаляване на въглеродните квоти, но срещу значително по-строги условия за получаването им. Предприятията ще трябва не само да планират технологичния си преход, но и да докажат, че влагат в Европа сума, най-малко равна на пазарната стойност на безплатните разрешителни.

Реформата така се превръща едновременно в климатичен, индустриален и инвестиционен инструмент. Тя трябва да намали емисиите, да предотврати изнасянето на производства и да насочи капитали към европейски заводи. Рискът е новата система да се окаже прекалено административно тежка за бизнеса, но недостатъчно строга, за да запази висок и предвидим въглероден сигнал.

От безплатна защита към инвестиционна условност

Съгласно предложението на Комисията компаниите ще получават 80% от полагащите им се безплатни квоти, ако представят надежден план за инвестиции в декарбонизация в ЕС. Останалите 20% ще бъдат отпускани след доказано изпълнение на заложените инвестиционни етапи.

Липсата на убедителен план или неизпълнението на поетите ангажименти може да доведе до намаляване или отнемане на част от квотите. Предприятието тогава ще трябва да закупи недостигащите разрешителни от пазара, което ще се отрази директно върху оперативните му разходи, печалбата, задлъжнялостта и кредитния профил.

Това е съществена промяна спрямо досегашната система. От 2013 г. ЕС е предоставил на промишлеността безплатни квоти на стойност около 255 млрд. евро, за да ограничи разходите за въглерод и да предпази европейските производители от конкуренти, работещи в държави без съпоставима цена на емисиите.

Новият модел изисква срещу тази подкрепа да има реален индустриален актив — модернизирана инсталация, електрифициран производствен процес, внедрена водородна технология, система за улавяне на въглерод или друго доказуемо намаляване на емисиите.

Капиталът трябва да остане в Европа

Един от най-съществените елементи на реформата е географското условие. От значение няма да бъде къде е регистрирана компанията майка, а къде физически се намира производствената инсталация и къде се реализира инвестицията.

Американска, китайска, японска или друга чуждестранна група, която притежава завод на територията на ЕС, ще може да получава безплатни квоти при същите условия като европейските компании. За целта обаче инвестицията, с която се изпълнява условността, трябва да бъде направена в производствени мощности в Съюза.

Обратното също е валидно: европейска група няма да може да използва вложения в свой завод в Азия или Северна Америка като основание да запази безплатните квоти за инсталация в ЕС.

Това превръща ETS в част от по-широката европейска политика за задържане на промишления капитал. Брюксел се опитва да ограничи както въглеродното изтичане, така и изтичането на инвестиции, технологии и работни места към региони с по-ниски енергийни разходи, по-бързи разрешителни процедури и по-щедра държавна подкрепа.

Логиката е ясна: европейските въглеродни облекчения трябва да финансират европейска модернизация, а не глобалните инвестиционни програми на големите корпорации.

Инвеститорите получават по-ясна картина на риска

Сред най-силните поддръжници на тази промяна са институционалните инвеститори, за които качеството на корпоративните данни е основен проблем при оценяването на климатичния преход.

Емине Исциел, ръководител на климатичната политика в Storebrand Asset Management, която управлява около 125 млрд. евро, определя предложението като „мощен инструмент за инвеститорите“, цитиран от Ройтерс. Според нея безплатните квоти вече ще функционират като договор за стриктно спазване на изискванията.

Практически това означава, че акционерите и кредиторите ще могат да изискват от компаниите конкретни разчети за необходимите капиталови разходи, междинните срокове, очакваното намаляване на емисиите и последиците за баланса при загуба на квоти.

Вместо общо обещание за климатична неутралност през 2040 или 2050 г., предприятието ще трябва да покаже какво ще изгради, колко ще инвестира, в коя европейска площадка и до какъв измерим резултат трябва да доведе проектът.

Според Исциел така неясните и доброволни разкрития могат да бъдат заменени от стандартизирани, задължителни и одитирани планове. За капиталовите пазари това би позволило по-точно разграничаване между компании, които реално трансформират бизнеса си, и такива, които разчитат основно на дългосрочни декларации.

Ник Гаскел, старши мениджър по устойчиви инвестиции в Aberdeen Investments, която управлява около 384 млрд. британски лири, също вижда в предложението опит за баланс. Според него политиката запазва ценовия стимул на въглеродния пазар, но отчита и огромните инвестиционни нужди на отраслите, в които емисиите трудно могат да бъдат намалени, пише Ройтерс.

Базовите индустрии на предна линия

Промяната ще има най-голямо значение за енергоемките отрасли, които традиционно получават значителна част от безплатните разрешителни заради високите си емисии и излагането на международна конкуренция.

Желязото и стоманата са сред най-големите получатели. Секторът трябва да замени въглищата и кокса с електрически технологии, рециклиран скрап или водород, което изисква милиардни капиталови вложения и големи количества нисковъглеродна енергия.

При цимента проблемът е още по-сложен, защото съществена част от емисиите не идва от използваното гориво, а от самата химическа реакция при производството на клинкер. Това прави улавянето и съхранението на въглерод една от малкото възможности за дълбока декарбонизация.

Химическата промишленост, производството на торове и водород също зависят от енергоемки процеси и изкопаеми суровини. Сред останалите големи получатели на безплатни разрешителни са нефтопреработването, цветната металургия, производството на стъкло, керамика, хартия и целулоза.

За тези отрасли безплатната квота не е просто субсидия. Тя е част от защитата срещу производители от Азия, Близкия изток, САЩ и други региони, където въглеродният разход е по-нисък или не съществува.

Именно затова условността се възприема различно от индустрията и финансовите пазари. Инвеститорите виждат по-добра отчетност, докато предприятията се опасяват, че квота, срещу която задължително трябва да се направи равностоен разход, вече не изпълнява в същата степен функцията на компенсация.

За вносителите няма безплатни квоти

Чуждестранните компании, които нямат производство в ЕС, но продават стомана, цимент, алуминий, торове, водород или други обхванати продукти на европейския пазар, няма да могат да се възползват от безплатното разпределение.

За тях действа Механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите — CBAM. Той трябва постепенно да начислява върху вносните продукти въглероден разход, съответстващ на емисиите при тяхното производство и на цената, която би платил европейски производител по ETS.

Връзката между двете системи е решаваща. С разширяването на CBAM безплатните квоти за европейските инсталации трябва постепенно да намаляват, тъй като граничният механизъм поема част от защитата срещу по-въглеродно интензивния внос.

Комисията обаче предлага преходът да бъде удължен, включително до 2038 г. за част от секторите. Причината е опасението, че CBAM няма веднага да осигури пълна защита — особено за европейските производители, които изнасят продукция извън ЕС и се конкурират на пазари без въглеродна цена.

Как ще се доказват инвестициите

Реформата задава принципа на инвестиционната условност, но нейният практически ефект ще зависи от последващите правила за изпълнение. Именно те трябва да определят кои разходи са допустими, как се изчислява стойността им и как се третират проекти, забавени по причини извън контрола на предприятията.

Очаква се операторите да представят предварителни планове за декарбонизация с описание на технологиите, капиталовите разходи, сроковете, междинните етапи и очакваното намаляване на емисиите за конкретната производствена площадка.

Стойността на проектите трябва да бъде най-малко равна на финансовата стойност на получаваните безплатни квоти. Това повдига важен методологичен въпрос: по каква цена ще се оценяват разрешителните при силно променлив въглероден пазар.

Възможно решение е използването на средна цена за определен предходен период, но окончателната методика трябва да бъде уточнена в законодателството. Необходимо е да се избегне ситуация, при която една компания планира инвестицията при цена от 70 евро за тон, а впоследствие задължението ѝ нараства рязко заради поскъпване на квотите.

Предвижда се отчетените инвестиции и изпълнението на технологичните етапи да бъдат проверявани от независими верификатори и националните компетентни органи. В България ключова роля би имала Изпълнителната агенция по околна среда.

Контролът трябва да гарантира, че инвестициите са действително направени в ЕС, че разходите не са изкуствено завишени и че едни и същи вложения не се отчитат многократно по ETS и по други европейски програми.

Но тези процедури все още трябва да бъдат детайлизирани. Затова конкретни счетоводни формули, срокове за ежегодна верификация и автоматични санкции следва да се разглеждат като елементи, които могат да бъдат променени в преговорите между държавите членки и Европейския парламент.

Бизнесът се опасява от бюрократичен капан

Големите европейски работодателски организации приемат положително удължаването на индустриалната защита, но са значително по-предпазливи към новите условия.

BusinessEurope предупреждава, че обвързването на квотите със сложни инвестиционни планове може да създаде блокираща административна тежест. За предприятията рискът е не само в обема на изискваните документи, но и в правната несигурност кои инвестиции ще бъдат признати.

Не е ясно например дали освен разходите за нови машини и производствени линии ще се признават дългосрочни договори за чиста електроенергия, научноизследователска дейност, цифровизация, обучение на персонала или по-високите оперативни разходи при въвеждането на нисковъглеродни технологии.

Особено чувствителен е въпросът за общата инфраструктура. Една стоманодобивна компания може да инвестира във водородно оборудване, но проектът ѝ остава зависим от изграждането на водородна мрежа. Циментов завод може да бъде готов да улавя въглерод, но да няма достъп до тръбопровод и разрешено геоложко хранилище.

Ако публичната инфраструктура закъснее, предприятията рискуват да не изпълнят етапите по плановете си, въпреки че причината не е липса на инвестиционно намерение. При твърде автоматично прилагане на санкциите това може да доведе до загуба на квоти и допълнителен въглероден разход точно когато компанията вече е поела значителен финансов риск.

Инфраструктурният дефицит е по-голям от капиталовия

Преходът на тежката индустрия не зависи само от наличието на финансиране. Необходими са достатъчно нисковъглеродна електроенергия, по-силни електропреносни мрежи, конкурентен зелен водород, транспорт и хранилища за въглероден диоксид, както и ускорени разрешителни процедури.

В много части на ЕС тези предпоставки все още не са налице. Това създава своеобразен инфраструктурен капан: компаниите ще бъдат задължени да планират инвестиции, но няма да могат самостоятелно да осигурят условията за тяхната реализация.

Рискът е най-висок в държавите с по-слаби мрежи, ограничен достъп до евтино финансиране и по-бавна администрация. Там формално еднаквото европейско изискване може да доведе до силно различни резултати.

Големите групи в Северна и Западна Европа разполагат с по-силни баланси и по-добър достъп до капиталови пазари. Предприятията в Централна и Източна Европа по-често зависят от национални схеми, европейски фондове и държавна инфраструктура. Без механизъм, който отчита тези различия, реформата може да ускори инвестициите в едни държави и да увеличи риска от затваряне в други.

Пазарът получава повече квоти и по-слаб сигнал

Основното притеснение на част от климатично ориентираните инвеститори е противоположно на това на индустрията. Заедно с инвестиционната условност Комисията предлага да забави темпа, с който се намалява общото количество разрешителни в ETS. Това ще позволи на европейската промишленост да отделя повече въглероден диоксид, отколкото при запазване на сегашната траектория.

Според специализирани пазарни оценки промените могат да оставят приблизително 450 млн. допълнителни разрешителни в системата до 2040 г. Това би увеличило предлагането и би оказало натиск върху цената на въглерода.

За инвеститорите в зелена стомана, водород, електрификация или улавяне на въглерод именно високата и предвидима цена на емисиите е ключова част от икономическия модел. Тя оскъпява традиционното производство и съкращава срока за възвръщаемост на по-чистите технологии. Ако квотите останат по-евтини и достъпни за по-дълъг период, компаниите могат формално да представят инвестиционни планове, но да отлагат реализацията на най-скъпите проекти.

Рике Берг Якобсен, ръководител на ESG политиката в пенсионния фонд AkademikerPension, приветства обвързването на квотите с надеждни инвестиции и насочването на повече приходи към индустриалната декарбонизация. Според нея обаче решаващият въпрос е дали новите условия са достатъчно строги, за да компенсират по-слабия общ таван върху емисиите.

Реформата може да накаже ранните инвеститори

По-бавното свиване на пазара създава потенциален конфликт между предприятията, които вече са инвестирали, и тези, които все още отлагат прехода.

Компаниите, вложили милиарди в нисковъглеродни технологии, очакват постепенното поскъпване на емисиите да им даде конкурентно предимство. Ако по-замърсяващите им конкуренти получат още години безплатни квоти и по-слаб въглероден натиск, стойността на ранната инвестиция намалява.

От другата страна са предприятията, за които необходимата технология все още не е налична в промишлен мащаб или не е икономически достъпна. Те предупреждават, че твърде бързото оттегляне на защитата няма да ускори модернизацията, а ще доведе до затваряне на мощности и преместване на производството извън ЕС.

Следователно реформата трябва да различава реалната технологична невъзможност от корпоративното отлагане. Ако правилата са прекалено щедри, те ще субсидират изоставащите. Ако са прекалено строги, могат да ускорят деиндустриализацията.

Повече публични средства, но и по-голяма конкуренция за тях

Новият модел е част от по-широка европейска стратегия за индустриално възстановяване. Предвиждат се Банка за индустриална декарбонизация с потенциален капацитет до 100 млрд. евро и нов механизъм за подкрепа от около 30 млрд. евро, насочен включително към компании, които са инвестирали по-рано в чисти технологии.

Идеята е публичните средства да намалят технологичния риск и да привлекат частен капитал към проекти, които все още не могат да бъдат финансирани изцяло на пазарна основа.

Условните квоти могат да усилят този ефект. Компанията ще има стимул да представи готов проект, за да запази безплатното разпределение, а наличието на план и публично съфинансиране може да улесни банковото кредитиране и участието на институционални инвеститори.

Но системата вероятно ще засили конкуренцията между държавите членки. Страните с по-добре подготвени проекти, по-бързи процедури и по-силни национални финансови инструменти ще могат да мобилизират повече капитал. По-слабите администрации рискуват да останат с предприятия, които имат задължение да инвестират, но нямат достъп до подходящо финансиране и инфраструктура.

Какво означава промяната за България

За българската индустрия удължаването на безплатните квоти и по-плавното свиване на пазара дават допълнително време за адаптация. Това е важно за металургията, циментовата, химическата, стъкларската, керамичната, хартиената промишленост и други енергоемки производства.

Бизнесът приветства засилената подкрепа чрез заделяне на ETS приходи за индустрията, включително създаването на Банка за индустриална декарбонизация с бюджет до 100 млрд. евро и нов механизъм за подкрепа от 30 млрд. евро за компании, инвестирали рано в чисти технологии, коментират от КРИБ в анализ на промените на официалната страница. Според организацията индустриалните сектори отчитат като голям плюс решението на ЕК да забави темпото на свиване на въглеродния пазар (по-плавен линеен коефициент за намаление) и да удължи разпределянето на безплатни квоти след 2030 г. (за CBAM секторите дори до 2038 г.)

Времето обаче не е равнозначно на решение. От 2031 г. предприятията ще трябва да разполагат с технически и финансово убедителни проекти, за да запазят пълния размер на безплатната подкрепа.

За България най-големият риск е комбинацията от ограничен достъп до капитал, по-висока цена на финансирането, мрежови ограничения и липса на развита водородна и въглеродна инфраструктура. Българските заводи могат да бъдат задължени да покажат планове за технологии, които все още не могат да бъдат обслужени от националната енергийна система.

Това поставя значително по-високи изисквания към държавната политика. Приходите от ETS, ресурсът на Модернизационния фонд, бъдещата европейска банка за декарбонизация и частното финансиране трябва да бъдат обвързани в единна индустриална рамка.

Необходимо е предварително да бъдат идентифицирани предприятията и проектите, които могат да изпълнят новите условия, както и инфраструктурните инвестиции, без които корпоративните планове ще останат неизпълними.

За българските работодателски организации ключов въпрос е и използването на приходите от търговията с квоти. Бизнесът от години настоява по-голяма част от средствата да финансира производствени активи, енергийна ефективност и нисковъглеродни технологии, вместо да се използва главно за текущи компенсации.

Новата условност може да подкрепи тази промяна. Но при липса на достатъчно достъпни национални програми тя може да има и обратен резултат: българските предприятия да загубят част от безплатните си разрешителни, докато конкурентите им в по-богатите държави използват по-силни баланси и национални субсидии, за да изпълнят условията.

Истинският спор е за бъдещето на европейската индустрия

Реформата на ETS не е само промяна на климатично законодателство. Тя е опит да бъде пренареден договорът между европейската индустрия, държавите и инвеститорите.

Брюксел предлага на предприятията повече време, продължаваща защита и достъп до ново финансиране. Срещу това изисква измерими инвестиции, реално намаляване на емисиите и ангажимент капиталът да остане в Европа.

Институционалните инвеститори виждат възможност климатичните обещания да бъдат превърнати във финансово проверими задължения. Индустрията вижда риск от нова бюрокрация, санкции заради липсваща публична инфраструктура и отслабване на защитата срещу глобалните конкуренти. По-зелено ориентираните фондове се опасяват, че по-голямото количество квоти ще понижи въглеродната цена и ще намали мотива за ранна модернизация.

Окончателният баланс ще зависи от детайлите — кои инвестиции ще бъдат допустими, как ще се оценяват квотите, как ще се доказва изпълнението и как ще се третират закъсненията, които не зависят от компаниите.

Предложението тепърва ще бъде договаряно между държавите членки и Европейския парламент. Питър Лизе, който ще води преговорите от името на най-голямата парламентарна група, вече подкрепи принципа квотите да бъдат свързани с инвестиции в ЕС. „Нашата цел е инвестиции в рамките на ЕС, а това предложение я постига много по-ефективно“, посочва той.

Реформата може да превърне стотици милиарди евро въглеродна подкрепа в двигател за нови промишлени мощности. Но може и да създаде система, в която предприятията получават по-дълга защита, въглеродната цена отслабва, а реалните инвестиции се отлагат. Затова успехът няма да се измерва с броя представени планове, а с броя модернизирани заводи, запазените производства и действително намалените емисии.

Линк към оригиналната публикация - https://3e-news.net/bg/a/view/71198/investitorite-privetstvat-novata-shema-za-tyrgovija-s-so2-industrijata-se-strahuva-ot-burokracija