top of page

„Страхотни дефицити“: Кризата с недостига на кадри се влошава, а времето за решения изтича

  • Снимка на автора: vraychev1
    vraychev1
  • 30.09
  • време за четене: 3 мин.
В момента фирмите разчитат на внос на чуждестранна работна ръка, но в дългосрочен план това не е решение
В момента фирмите разчитат на внос на чуждестранна работна ръка, но в дългосрочен план това не е решение

Темата за недостига не само на квалифициран персонал, а изобщо на кадри в България е от изключително значение, но скоро едва ли ще намери своето решение.


Около това мнение се обединиха експерти по време на събитие за дефицита на работна ръка и вноса на такава от чужбина, организирано от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП).


“Има голяма нужда да се говори по темата“, смята Бойко Таков, изпълнителен директор на Агенцията.


Мнението му бе споделено от заместник-министъра на иновациите и растежа Красимир Якимов, според когото въпросът е важен „не само от икономическа, но и от обществена гледна точка“.


“Свидетели сме на една тревожна тенденция – младите хора не познават индустриалния капитал на България“, заяви Якимов.


По думите му, индустрията формира 28% от българската икономика и всъщност създава продукти с висока добавена стойност. За голяма част от предприятията обаче вечен проблем е намирането на кадри.


Със същия казус се сблъсква и туристическият бранш.


“Недостигът на квалифицирани кадри е предизвикателство не само за качеството на услугите, но и за конкурентоспособността на България като туристическа дестинация“, посочи Ирена Георгиева, заместник-министър на туризма.


Проблемът в числа


В момента в България работещите наброяват 2.2 млн. души. Данните на Националния осигурителен институт (НОИ) обаче сочат, че само пенсионерите в държавата са още 2 млн. души.


Позовавайки се на доклади на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и на ООН, Румен Радев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), предупреди, че работоспособното население на страната ни ще намалее с над една трета в следващите 35 години.


“Ние сме в страхотни дефицити и ще бъдем в задълбочаващи се дефицити. Картината е тревожна и изисква действия, не просто заявяване на намерения за бъдещето“, обобщи Радев.


В туризма пък нещата изглеждат така: в периода 2019 – 2024 г. броят на заетите само в сектор „Хотелиерство“ се е свил от 183 000 на 147 000 души, или това са около 40 000 души по-малко.


“От 2019 г. започнахме да се борим, за да оцеляваме под някаква форма“, сподели Живко Иванов, заместник-председател на Български съюз по балнеология и СПА туризъм (БСБСПА).


Друга лоша тенденция в сектора на гостоприемството се оказва застаряващият персонал. Броят на лицата до 34-годишна възраст се е свила с 35.5% за период от 5 години, докато заплатите са се вдигнали с 95% за същото време, по думите на Иванов.


“Има тежко застаряване на работещите в сектора“, призна Иванов от БСБСПА.


Какви са възможните решения


Фокус на събитието бе вносът на чуждестранна работа ръка в България, разглеждан като възможност за справяне със ситуацията.


Оказва се, че през 2024 г. са издадени около 36 000 разрешителни на чужденци да работят в България, което е с около 10 000 броя повече спрямо предходната година. През 2025 г., само до септември, издадените разрешителни са отново около 35 000 броя.


Чуждестранната работна ръка обаче не е панацея.


Главният икономист на Института за пазарна икономика (ИПИ) Лъчезар Богданов предупреди, че не може да се разчита „да запълним дупка в демографията с внос“ на работа ръка, поставяйки под въпрос доколко това е реалистично виждане.


“Проблемът е много по-сложен, отколкото просто да гледаме краткосрочно и да запълним недостига в даден град", каза Богданов.


Вместо това, той изтъкна, че може да се помисли в три други направления:


  • Адаптация на икономиката – т.е. структурата ѝ да се адаптира към по-малко, но по-скъпоструващи работещи;

  • Оптимизиране на работата на държавната администрация и свиване на персонала ѝ;

  • Активизация на неактивните, в чиято група попадат неработещите млади, които не търсят активно работа, защото не вярват, че ще намерят такава, или тези, които не работят поради семейни причини.


Големият парадокс


“Ресурс има – законодателен и финансов, има изключително добра чуваемост от страна на държавата, но тук идва големият парадокс – резултат няма“, заяви Андрей Бъчваров, член на Борда на Българската предприемаческа асоциация BESCO.


Същото изтъкна и Богданов от ИПИ, който напомни, че този проблем съществува от години и не е нещо ново. Иванов от БСБСПА също подчерта, че още преди пандемията от коронавирус браншът вече е знаел какво го очаква, но „лошото е, че на практика, почти няма движение“.


“Има едни хубави приказки за бъдещето, все сме в едно очакване, а нямаме тези 20 – 50 години пред нас, трябва ние да си подредим къщичката“, предупреди той.



 
 
 

Коментари


bottom of page