ЕС реформира фонд за стартъпи и иновации във въглищата и стоманата

Автор: Апостол Апостолов, кореспондент на 3eNews за района на Бенелюкс

С новите правила ще опростят достъпа до финансиране, ще удължат срока на действие на фонда и ще засилят подкрепата за МСП, като ускорят прехода към по-чиста, по-иновативна и конкурентоспособна в световен мащаб европейска промишленост.

Реформиран изследователски фонд осигурява годишен бюджет 800 милиона евро на стартиращи предприятия за иновативни решения в областта на въгледобива и стоманата, става ясно след проведения през февруари Съвет по конкурентоспособност. На заседанието министрите са обсъдили неговата реформа и увеличено процентно съфинансиране при кандидатстване с иновативни решения.

Кандидатите от промишлеността вече ще получават до 70% финансиране от ЕС, малки и средните предприятия, стартъпи и академичните среди могат - до 100%. Промените имат за цел да опростят финансирането, да направят Фонда по-привлекателен и да проправят пътя за бъдещото му интегриране с други програми като Фонда за иновации и „Хоризонт Европа“.

Регионалните министри са постигнали консенсус, че в условия на търсене на решения за стабилизиране на стоманената индустрия, че фондът трябва да продължи да работи до 2034 година, а не както предлага Европейската комисия до 2030 г.

Този фонд е ключов инструмент за повишаване на конкурентоспособността и устойчивостта на тези сектори, върху които се крепи издръжливостта, икономическата мощ и стратегическата автономност на Европа. С новите правила ще опростят достъпа до финансиране, ще удължат срока на действие на фонда и ще засилят подкрепата за МСП, като ускорят прехода към по-чиста, по-иновативна и конкурентоспособна в световен мащаб европейска промишленост, коментира след заседанието кипърският заместник-министър по въпросите на научноизследователската дейност, иновациите и цифровата политика Никодимос Дамиану.

Изследователският фонд за въглища и стомана (Research fund for coal and steel) е създаден през 2002 г. след изтичането на Договора за Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС). Той подкрепя проекти за научни изследвания и иновации, които повишават конкурентоспособността на европейската въгледобивна и стоманодобивна промишленост. Отделно от многогодишната финансова рамка, той функционира със свое собствено правно основание.

Предложенията за преразглеждане на правната рамка имат за цел да подкрепят декарбонизацията и чистия преход на тези сектори, като същевременно повишат конкурентоспособността на Европа. С преразглеждането целите на фонда се привеждат в съответствие с политиките на ЕС като Компаса за конкурентоспособността, Пакта за чиста промишленост и Плана за действие за стоманата и металите, а във всички тях се набляга на декарбонизацията и чистата стомана.

Направените поправки за фонда стъпват на вече утъпкана пътека и разработен документ на Европейската комисия точно от 19 март 2025 г. по план за действие в областта на стоманата и металите. На базата на него са и направените изменения.

Приемането на реформираната правна рамка на Изследователския фонд за въглища и стомана изисква одобрението на Европейския парламент. След като бъде приета и публикувана в Официален вестник на ЕС, реформата следва да влезе в сила през януари 2027 г.

ДНК-то на ЕС

Европейският съюз е създаден въз основа на стоманата. Европа има дългогодишна история в производството на стомана и неблагородни метали, с която тя се гордее. Предимството на Европа в производството на продукти с висока стойност и други продукти от стомана и неблагородни метали е ключов актив за много отрасли и продукти надолу по веригата. Тези сектори са жизненоважни за икономическата сигурност и социалната стабилност на ЕС. В „Компаса за конкурентоспособност“ се признава стратегическото значение на стоманата и металите и те са посочени като ключова област за действие.

Конкурентоспособността на всички тези сектори е изправена пред сериозни общи предизвикателства: високи разходи за енергия, излагане на неравнопоставени условия на конкуренция в международен план, нужди от инвестиции за декарбонизация и регулаторна тежест.

През последното десетилетие делът на ЕС в световното производство на стомана се сви до 7-8 %, а производството на първичен алуминий представлява 3,8% . Успоредно с това други държави, особено Китай и през последните години Индия, както и няколко други държави в Азия и Близкия изток, разшириха значително производствения си капацитет, често служейки си с нарушаващи конкуренцията субсидии. В резултат на това през 2024 г. само при стоманата свръхкапацитетът в световен мащаб беше оценен като над четири и половина пъти по-голям от годишното потребление на ЕС.

Европейските металургични отрасли се ангажират да инвестират в технологии за декарбонизация и премахване на замърсяването и да допринасят за изпълнението на амбициозните цели на ЕС в областта на климата и околната среда, като през 2022 г. на металургията10 се падат 8,1% от общите емисии на парникови газове в ЕС.

Същевременно разходите за енергия продължават да бъдат основен фактор за конкурентоспособността на металургичните отрасли. В областта на стоманата и металите разходите за енергия представляват по-голям дял от производствените разходи, отколкото в други сектори. Още преди енергийната криза този дял възлизаше на около 17% за сектора на стоманата и 40 % за сектора на алуминия. По време на енергийната криза през 2022 г. тези стойности достигнаха до 80 %. Въпреки че цените на енергията спаднаха спрямо максималните стойности, достигнати през 2022 г., през 2025 г. те остават по-високи от историческите нива и спрямо други места на производство по света. Цените на електроенергията са 2-3 пъти по-високи в ЕС, отколкото в САЩ.

Пряката електрификация остава най-ефективният път за декарбонизация на множество форми на стоманодобив и металургия, докато други ще зависят от методи на непряка електрификация, като например от водорода, получен чрез електролиза, което увеличава дела на разходите за енергия в общите производствени разходи в сравнение с технологиите, за които се използват изкопаеми горива. По този начин осигуряването на достъп до по-ниски цени на електроенергията е от решаващо значение за подпомагане на този преход. Освен това от значение са и технологии като улавянето и съхранението на въглероден диоксид.

С оглед на тази изключителна ситуация е необходимо да се въведат подходящи и ефективни защитни мерки за периода след 30 юни 2026 г., които да допринесат за запазването на конкурентоспособна и устойчива стоманодобивна промишленост на ЕС.

Реформираният изследователски фонд, бъдещите действия в законодателната рамка на ЕК се разглеждат в цялост от Съвета по конкурентоспособност с оглед на многогодишната финансова рамка по програмата „Хоризонт Европа“ (2028-2034), както и международното сътрудничество в областта на научноизследователската и развойна дейност в настоящия геополитически контекст.

Линк към оригиналната публикация: ЕС реформира фонд за стартъпи и иновации във въглищата и стоманата | 3e-news