От КНСБ представиха проучване за нагласите на работещите във въглищната индустрия

Над 85% от анкетираните биха останали в енергийния сектор, ако им се предостави възможност. Над 60% от участниците в проучването биха приели друга дейност, но в същото предприятие, ако тя съответства на техните умения или бъде подкрепена с обучения.

Вицепрезидентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Огнян Атанасов представи по време на пресконференция в централата им резултати от проучване за нагласите на работещите във въглищната индустрия.

То се провежда от април 2024 г. и се изпълнява по проект на Програма „Развитие на човешките ресурси“ (2021-2027 г.) с бенефициент социалното министерство и партньори КНСБ, КТ „Подкрепа“, Националния статистически институт и Агенция по заетостта. Проучването ще продължи до края на 2025 година.

По-конкретно са анкетирани пряко заетите във въглищната индустрия – 13 409 души, като от тях 12 460 души работят във въглищните мини в областите Стара Загора, Перник и Кюстендил.

Над 85% от анкетираните биха останали в енергийния сектор, ако им се предостави възможност. Над 60% от участниците в проучването биха приели друга дейност, но в същото предприятие, ако тя съответства на техните умения или бъде подкрепена с обучения.

Стара Загора показва най-висока мобилност – 46.9% от работещите в мините на нейна територия са готови да пътуват ежедневно, а в Перник само 11.4% изразяват подобна готовност. Подобно, като в Перник, слабо желание за мобилност се регистрира и в Кюстендил. Заради това един от изводите на изследването е да се предложат различни подходи в трите региона.

В Кюстендил и Стара Загора около 18%-22% от работещите имат интерес към усъвършенстване на техническите им умения, а в Перник този дял е 15 процента.

Желанието за чуждоезикови курсове е най-голямо в Стара Загора (39.8%). Други 10.6% от града на липите, поетите и правите улици изразяват желание и да се обучават с цел придобиване на специфични дигитални умения. Към базови дигитални компетентности са отворени 9.5% от анкетираните от Кюстендил и 6.2% от анкетираните от Стара Загора.

Около 23% от домакинствата в Стара Загора и 18.7% в Кюстендил имат повече от един член, зает във въглищния сектор, което показва, че над 20% от анкетираните са изложени на потенциална двойна загуба на доход, което увеличава риска от двойна безработица при затваряне на производствата.

Изследването показва още, че има разлики в заплатите в трите града. В Перник 43% от работещите получават брутна заплата между 1501 и 2000 лв., а до 8% се разписват за суми над 2500 лева.

В Стара Загора близо 24% получават над 3500 лева заплата.

Според авторите на проучването тези различия не са маловажни и могат да се отразят на икономическото благосъстояние и мотивацията за обучение и професионално развитие в отделните региони.

Като особена критична се посочва възрастовата структура на заетите. Над 53% са над 50 г., а 81% – над 40-годишна възраст.

До пет години 17.7% от анкетираните в Стара Загора ще придобият право на пенсиониране, същото важи за 24.6% от интервюираните в Кюстендил и за 19.6% в Перник.

Работещите в пенсионна възраст са 13.8% от анкетираните в Кюстендил, 13% в Перник. Най-малък е делът на работещите пенсионери в Стара Загора.

Една от препоръките в анализа е подкрепа както за работещите в предпенсионна възраст, така и за младите работници; редовна и прозрачна информация относно бъдещите стъпки в енергийния преход, обучения с фокус върху практическата приложимост.

Линк към оригиналната публикация: https://banker.bg/2025/07/21/ot-knsb-vaglisthnata-industriya/