Критичните суровини на България: Манган и волфрам газим, от Китай зависим

България има потенциал в проучването и добива на критични суровини, но трябва да навакса десетилетия изоставане. Тези усилия са ключови за местната и европейската икономила и са в отговор на нарастващата геополитическа зависимост от трети страни, най-вече Китай. България.

Това коментира доц. Светослав Георгиев, директор на Геологическия институт към БАН, в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов. 

Българската академия на науките ще представи днес резултатите от първата серия изследвания, реализирани в рамките на Националната научна програма "Критични и стратегически срувени за зелен преход и устойчиво развитие". Също днес започва конференция, организирана от Центъра за изследване на демокрацията, под надслов "Диалог за отбрана и демокрация: Крепост на свободата", като един от панелите е посветен на суровините от критично значение като новото поле на гео-икономическа надпревара.

Критична зависимост на ЕС и политически отговор

Европейският съюз (ЕС) е силно зависим от внос и преработката на повечето критични суровини. Тези елементи са от решаващо значение за модерните технологии – от електроника и медицина до военно производство, коментира Георгиев.

„100% от редкоземните метали за магнити се рафинират в Китай... 97% от доставките на магнезий в ЕС отново са от Китай. Примерите са много“, посочи той.

Китай контролира около 50% от световното производство на критични суровини и оказва геополитическо влияние, използвайки ги като "лост" в търговските преговори, както показа наскоро частичната отмяна на забраната за износ на германий, галий и антимон. В същото време голяма част от добива на критични суровини в Африка са на практика контролирани от китайски компании, така че влиянието на Пекин е много по-голямо, отколкото показват данните, добави Георгиев.

Приетият от ЕС акт за суровините от критично значение е „добър, но много закъснял“ акт, смята Георгиев. Законодателството цели да насърчи местния добив, преработката и рециклирането, но процесът е бавен и като цяло е рискована инвестиция. Като част от мерките, ЕС определи тази година 47 проекта за добив в съюза като стратегически, за да улесни инвестициите.

"Европейският съюз е много слабо развит в добива и в преработката на всичките тези суровини, така че за по-голяма част от тях ЕС е зависим", каза Георгиев и добави, че Зелената сделка не е причина за това, но е засилила значението на тези суровини.

Българските действия: фокус върху проучването и знанието

България изостава значително в анализа на собствените си ресурси и нужди. Доц. Георгиев заяви, че България не знае кои конкретно суровини са критични за нейната икономика, като в момента се работи само с общия списък на ЕК. 

"Част от изследванията, които правим, са в тази насока и се надяваме да разберем по-добре, за да отвърнем на нуждите на икономиката."

Той отбеляза, че страната е единствената в ЕС без функционираща геоложка служба (старата е закрита през 1997 г.), която да се грижи за каталогизирането и изследването на националните ресурси.

За да запълни тази институционална празнота, Геологическият институт към БАН координира Националната научна програма „Критични и стратегически суровини за зелен преход и устойчиво развитие“. Програмата, в която участват над 200 учени от 14 институции, изпълнява част от функциите на липсващата геоложка служба, коменитра Георгиев.

Доказано е, че България има находища на елементи като манган и волфрам. Програмата е на финала на първия си етап, като се очаква резултатите, които ще бъдат публични, да дадат по-добра представа за наличните ресурси.

Смяна на обществените нагласи

Един от важните аспекти на националната програма е изследването на общественото мнение по темата за добива и преработката на критични суровини.

„Тези негативни нагласи предимно са свързани с почти пълна липса на знания“, посочи доц. Георгиев.

Той изрази надежда за промяна на нагласите, като посочи, че в районите с развита минна дейност хората имат по-положително мнение, но то не достига до другите части на страната. Усилията за информиране на обществото са ключови за всяко бъдещо развитие на сектора.

Умерен оптимизъм

Въпреки сериозните предизвикателства, доц. Георгиев е умерен оптимист. Геоложките изследвания в България са правени много интензивно по времето на комунизма, но тогава в полезренията и на учените, и на фирмите не са били тези суровини, които не са били важни за економиката в момента.  Но са идентифицирани находища на волфрам, манган и на няколко други от списъка с критични суровини.

„Поводът за оптимизъм е, че знаем, че имаме находища... това са доказани находища със запаси, които могат да се разработват при воля от държавата“, каза той. 

Георгиев добави, че България разполага със специалисти както за проучване на геологията, така и за минна дейност, което създава добър потенциал за бъдещо развитие на сектора.

Целия разговор може да гледате във видеото.

Линк към оригиналната публикация: https://www.bloombergtv.bg/a/16-biznes-start/152114-kritichnite-surovini-na-balgariya-mangan-i-volfram-gazim-ot-kitay-zavisim