През 2023 г. дебатът за бъдещето на въглищните централи мина под лозунга „Сега може и да е добре, но ще видите зимата“. Зимата дойде, макар че отново е сравнително топла (подобно на 2023 г.), но производството на ел. енергия от ТЕЦ на въглища не се възстановява. Напротив – то е по-ниско в сравнение с януари 2020, но и 2021 г., когато все още са в сила ограничителни COVID-19 мерки.
След като времето не помага, през последния месец се намира нов виновник – "международното положение" и конкретно политиката за налагане на задължителни квоти въглеродни емисии за производителите на ел. енергия. Обяснението, най-общо, се фокусира върху това, че съседни страни като Турция и Сърбия не попадат в обхвата на тази схема, произвеждат без разходи за въглеродни квоти и изнасят огромни (според някои оценки) количества към България.
Преглед на внесените количества ел. енергия по страни показва, че Турция далеч не може да се представи като значителен вносител (в много дни Гърция я измества за второто място). Миксът в страната се състои от около 30-40% въглища, а останалото е водна енергия, вятърна енергия и природен газ (когато няма вятър). Сърбия и Северна Македония обикновено са транзитни страни, така че едва ли може да се говори за преимущество, че не плащат квоти.
Основната част от вноса идва от Румъния, където около 80% от микса е ядрена, водна и вятърна енергия и природен газ. В Гърция ситуацията е много близка, но вместо ядрена енергия има повече слънчева. Накратко – две страни в ЕС, които също имат разходи за квоти, имат по-конкурентен електроенергиен микс, затова внасяме. Това не е ново – спомнете си протестите на бизнеса от 2017-2019 г., че в определени часове ел. енергията в Румъния и Гърция е по-евтина, но няма възможности за внос. Е, сега има.
Оригиналната публикация е от Facebook профила на Калоян Стайков