Автор: Евгени Aхмадзай
Повечето ключови суровини като силиций, литий, никел и кобалт поевтиняват в последните месеци
Светът навлиза в нова ера, когато става дума за търгуването на борсови стоки в
енергийния сектор. Към традиционно доминиращите въглища, газ и петрол вече се
добавя все по-нарастващото влияние на метали и суровини. От литий, кобалт и никел се
нуждаят електромобилите и като цяло батериите за съхранението на енергия. А от
силиций, мед и цинк имат нужда вятърните перки и соларните панели, които имат
задачата да произвеждат зелената електроенергия.
Освен тях светът се е впрегнал да търси все по-големи залежи на манган, графит, хром и
редкоземни елементи, които също имат роля за енергийния преход. А това е задача,
която се оказва по-сложна от очакваното.
Така възобновяемите енергийни източници са изправени пред сложната ситуация с
ценовата волатилност, която се определя от търговията на суровини и техния добив, който пък зависи от държави със сложна политика в Южна Америка, Западна Африка и Средна Азия.
Преди няколко седмици избухна огромен скандал с един от най-големите търговци на
борсови стоки, Trafigura, който ще съди индийски посредник, от който е купувал никел,
заради това, че компаниите на индиеца Пратик Гупта са пращали танкери със стомана и
желязо, а не с ценния метал, за който била забавна, ако размерът на сделките не е бил за грандиозните 500 млн. долара, собствени средства на Trafigura, и в крайна сметка не бе предизвикан хаос на пазара,продължил с дни.
Въпросните 20 хил. тона въображаем никел отговарят на половината от наличната
борсова стока към момента в целия свят, a Trafigura вече е била препродала сериозна част на различни контрагенти, които пък от своя страна са направили заявки, че ще
произведат части, от които след това ще се съставят различни джаджи, които са важни за
зеления преход. Омагьосаният кръг перфектно описва как търговията с метали е
основополагаща в днешната икономика и колко са важни веригите за доставки.
През тази година се очаква цените на важните стоки да се стабилизират, след като голяма
част от суровините поевтиняха в последните седмици в сравнение с буреносната 2022 г.
Всяка от стоките има своята специфика, на която е нужно да се обърне внимание. Но
ситуацията с борсовите суровини в модерната енергетика е сложна, защото прилича на
пъзел, чиито парчета са разпръснати по всевъзможни краища по целия свят, като
големите западни икономики, които са най-активни в зелените политики, са по-
потребител.
Цената на прехода
За фотоволтаични панели са нужни най-вече полисилиций и мед, което пък дава добра
предвидимост при планирането, защото при други ВЕИ нужните материали и суровини
са много повече на брой. Казусът с панелите обаче е, че при скок в една от двете
променливи в ценообразуването това има много по-голямо влияние в крайната цена. Така
например през януари цената на полисилиция се срина и това веднага доведе до
очаквания, че цената на соларните панели ще е много по-ниска през тази година,
отколкото през предходните, когато силицият беше дефицитен.
Абсолютното дъно на силиция беше 15 хил. долара/тон през януари, а цената в момента е
двойно по-висока—малко над 30 хил. долара/тон, и най-вероятно ще се задържи на това
ниво в следващите месеци. Така цените на панелите ще бъдат по-ниски отпреди, но по-
скоро ще се задържат на едно и също ниво и няма да продължат да поевтиняват. Причина
за това е и липсата на кой знае какво движение в цената на медта—другата важна
променлива за соларната индустрия. Данни от най-ликвидната борса на метали (LME)
показват, че въпреки избухването на войната в Украйна цената на медта е спаднала само
с 14% в последната година.
Вероятно най-важната стока през следващите десетилетия ще бъде литият, който е
основен материал в системите за съхранение на енергия. Очакванията са през 2050 г. 90% от всички зелени технологии да изискват поне до някаква степен участието на литий,
което носи и някои рискове относно волатилността на стоката. Справка от търгуването
на литий в Азия показва, че от най-търсените материали на зеления преход именно той е
най-вола-тилният, с най-големи скокове и спадове в цената през 2021 и 2022 г. След
бързо покачване и нов вертикален спад в момента суровината се търгува на цена около
50 хил. евро на тон на китайската борса.
Цената вероятно ще се задържи нестабилна заради бързо променящите се прогнози за
добива през следващите години, които идват от Австралия и Чили. За момента
Австралия твърди, че добивът през 2023 ще е с една трета повече от 2022 г., което би
трябвало да е добър знак за сектора и за производителите на батерии.
От цената на лития зависи и цялата електромобилна индустрия, въпреки че роля там
играят и други стоки като графит, никел и манган. Сред предизвикателствата пред
автомобилната индустрия е как производството на електромобили да е толкова
ефективно, при все че за дизеловите и бензиновите коли са нужни много по-малко
метали, което ги прави икономически по-ефективни.
Показателен е случаят с търговията на кобалт, чиято цена достигна тригодишно дъно от
близо 34 хил. долара на тон в началото на март, при условие че преди това се търгуваше
на нива 70-80 хил. долара на тон. Добивът на метала, който е важен за електромобилната
индустрия, зависи почти изцяло от Китай и вероятно китайските мини ще намалят
добива, за да могат да отговорят на ниската цена, която може и да е продиктувана от
решението на ЕС да отложи забраната на производство на коли с двигатели с вътрешно
горене.
Никелът на раздора
След случая с Trafigura светът на металите гледа с още по-зорко око на никела като
важна борсова стока. Един от въпросите, които веднага възникват, е дали случаят с
измамата не е провокиран от липсата на добив и неизпълнени ангажименти по цялата
верига на доставки, или става въпрос за частен случай.
Според данни от LME цената на никела е една от „най-пострадалите“ в последната
година, като спадът е с 50% от котировките през миналия март, когато стойностите бяха
скочили драстично заради нахлуването на Русия в Украйна и страха от затварянето на
руския пазар за търговия, който е един от големите въобще в сектора с металите.
Металът, който идва главно от мини в Индонезия и Филипините, е важен фактор във
вятърната индустрия, която в последно време постоянно страда от растящи разходи.
Според FT причината е в инфлацията на стоманата и медта, които повишават разходите
за производство на турбините.
Важно е и друго—през последната година много от борсовите стоки наистина се
понижават, но въпреки това цените на металите са много по-високи от тези отпреди 4-6
години, когато търсенето беше минимално. В последните няколко месеца се стигна дотам, че големи производители на турбини като General Electric и Siemens започнаха съкращения. А това може да потисне още надолу цените на някои метали.
Друга голяма променлива в света на офшорния и оншорния вятър е цинкът. Неговата
цена през последната година е спаднала с 28%, но по-същественият проблем е
наличността на суровината и липсата на цинкови заводи в Европа, които да го
рафинират. Според анализатори в сектора наличният цинк в момента е 10 пъти по-малко,
отколкото преди 10 години, като една от причините е именно в липсата на подобаваща
индустрия в Европа. Волатилността на цинка определено ще играе роля във
вятърноенергийния сектор и в бъдеще, като според данни от лондонската борса фю-
чърсите на метала са много нестабилни и постоянно варират между 3000 и 4000 хил.
долара на тон.
Извън производството на самите зелени мощности сериозна роля за енергийния преход имат металите, които са нужни за модернизирането на електропреносната мрежа. Според Международната енергийна агенция (IEA) 20% от цялата инвестиция в мрежата зависи от алуминий и мед. В следващите години всички държави, желаещи да децентрализират електропреносните си мрежи, ще трябва да правят огромни подобрения, за да може да отговарят на изискванията на модерните енергийни миксове. Добрата новина е, че цената на алуминия също е претърпяла сериозен спад в последната година, която се очаква да се задържи и през тази година според данни от МЕ.
С поглед към бъдещето
Трудно може да се каже дали цените на металите може да сложат прът в
декарбонизацията, но по-ниските котировки със сигурност може да я забързат.
Предпоставките при всички основни суровини, важни за постигането на нулеви нетни
емисии, са да се задържат около стойностите от началото на тази година, дори и да
спаднат. Една от предпоставките за това е, че след няколко-годишно изоставане
добивната индустрия вече наваксва на търсенето и пазарът се балансира. Това от своя
страна непременно би означавало цените на всички зелени източници на енергия да се
понижат.
Скритият фактор е Китай, чиято икономика след три години на ковид буксуване отново
отваря и ще започне да работи на високи обороти. Именно азиатската страна е хегемон в
рафинирането на важни суровини и на производството на важни части за ВЕИ сектора,
както и огромен консуматор на всички видове източници на енергия. И нейното участие
в уравнението може да предизвика нежелани реакции.
Оригиналният материал е публикуван в сайта https://www.capital.bg
https://www.capital.bg/biznes/energetika/2023/03/30/4459669_gledai_metalite_za_da_znaesh_cenata_na_zeleniia_prehod/