Наскоро излезе поредната годишна класация на общините с най-висока средна брутна месечна заплата в България. Резултатът е същият като всяка година:
Всички най-богати общини на картата (извън София) се изхранват от добив и/или преработка (почти само) на местен ресурс. Това са моторите на българската икономика!
Изводът е пределно ясен:
Ако искаме да живеем добре, трябва максимално и ефективно да използваме наличните си ресурси - да изграждаме икономика, която се основава на техния добив, преработка и производство.
Какво правим обаче реално? Давам само няколко примера:
Самоунищожаваме енергетиката си, затваряйки ТЕЦ на местни въглища в подчинение на чужди политики (от северозапад), с които нашите "държавници" системно се съгласяват. След затварянето на ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-Изток 3" община Гълъбово може и да не остане в Топ 10 на тази класация. Ограничаването на работата на мините и останалите ТЕЦ скоро ще извади и община Раднево от там.
Не добиваме газ от наличните доказани конвенционални находища, нито искаме да знаем имаме ли наистина толкова много шистов газ, който Шеврон и други компании смятат, че най-вероятно имаме. Това се случи в подчинение на други чужди политики (от североизток).
Пъдим геолозите и сондьорите от всеки възможен проучвателен участък за метални руди. А такива, включително и практически готови инвестиционни проекти (като волфрамовия край Велинград или медния край Нова Загора), имаме много.
Имаме огромен горски фонд, който бързо расте, но ние добиваме все по-малко и неефективно, въпреки че имаме голяма горска индустрия - за хартия, мебели и др. - която поддържа икономически някои от най-затънтените ни региони. Това води до заболяване и застаряване на гората и съответно постепенно намаляване на годишния прираст. Гората ни гние или изгаря, защото не я ползваме адекватно.
Не използваме енергийния потенциал нито на отпадъците, нито на горския си фонд. За разлика от почти всички големи страни от ЕС, сме оставили големите предприятия от тежката индустрия сами да се оправят с кашата, създадена от европейските климатични политики. През 2026 г. това ще доведе до масово затваряне на производствени мощности и някои други общини също ще напуснат горната класация.
И накрая стигам до поредната уникална възможност за развитие, която съм сигурен, че ще пропуснем:
Световният пазар на уран и гориво за ядрените централи лети в небесата, а ние спим!
Цената на урана е скочила 4 ПЪТИ от началото на 2020 г. (преди ковид) до днес. Никоя друга суровина не расте толкова стабилно, а според експертите това ще продължи още много дълго. Производството на ядрено гориво придобива все по-голямо стратегическо значение в опитите на Запада да се отърси от зависимостта си от Русия.
През 1988 г. в България работят 47 уранови мини, с общ добив от 662 тона за съответната година, което е било 1,5% от световния добив. Всички те са закрити по възможно най-глупавия начин - затворени са с идеята никога повече да няма добив, вместо да бъдат консервирани, както би направила всяка страна или компания, която цени ресурсите и независимостта си.
Днес политиците ни се чудят как да изградят нови блокове на АЕЦ Козлодуй, за които да платим десетки милиарди долари, но никой не обелва и дума за далеч по-голямата възможност пред България:
Възраждане на добива на уранови руди и създаване на високотехнологична индустрия за производство и износ на ядрено гориво!
Защото е трудно и се изискват много опит, знания и учене. Защото ще има силна съпротива от всякакви групи, която ще бъде обилно подхранвана от чужди интереси (както от запад, така и от изток).
Та, за съжаление въпросът в заглавието е риторичен. Фактите ясно показват отговора:
Не, не искаме да станем богата страна.
Оригиналната публикация е от публичната страница на Боян Рашев във Facebook.