Преди да напиша какво мисля за участието на ФЕЦ и ВяЕЦ в електроенергийната система, правя уточнението, че не съм против нито една електропроизводствена технология – просто спазвам принципите, утвърдени от Световния енергиен съвет и сумати други организации, които са железни – всяка една технология има своето приложение, спрямо своите възможности.
На графиката виждаме разрез на електропроизводството в България за периода 01.02.2024 – 23.02.2024 г., като съзнателно съм „изключил“ всички останали електропроизводствени мощности. Оставил съм само вятърните ЕЦ и фотоволтаичните ЕЦ. Черната линия е товара на електроенергийната система.
Първо, абсолютен факт е, че производството от ВЕИ бележи рекорди спрямо предходните години. Много присъединени мощности има, а тенденцията ще продължава, поне в краткосрочен план.
Второ, друг абсолютен и неоспорим факт, доказан и от този товаров разрез е, че тези източници имат изключително непостоянен производствен характер. Да вземем един силен ден за тях – 06.02.2024 г. По обяд, в пика на производството си, слънце и вятър действително са дали над 2300 MW генерация, но при товар от 4474 MW, това е около 45% от необходимото. Тоест сами по себе си те няма как да обезпечат мощностния баланс на електроенергийната система.
Трето, в следствие на предходното идва и друг момент – свръхпроизводството на електроенергия. Ако в тази графика, наложим всички останали източници, предлагането на ел. енергия ще изпревари търсенето, макар и само в определени часове. При тези условия цената на борсата в този часови диапазон ще потъне, т.е. вече говорим за сериозен ценови дъмпинг, който има предпоставки да бъде под „break-even“-а на повечето електроцентрали.
Четвърто, когато цените (в определен часови диапазон, или средно за ден напред) са близки до нулата, или отрицателни, това означава, че електроцентралите не могат да реализират печалба. Това е еднакво зле както за тези, които вече са се изплатили, така и за тези, които тепърва трябва да си изплащат инвестицията. Всички сме на един кораб.
Пето, ситуацията не е чак толкова катастрофална (все още), но ако имахме напълно работещи ПАВЕЦ, системата щеше да се балансира много по-адекватно. Да се надяваме, че час по-скоро агрегатите на „Чаира“ ще се върнат в експлоатация!
В заключение – очакват се доста интересни дни с навлизането в пролетно-летния сезон, който е с много повече слънчеви часове.
Оригиналната публикация е от профила на Борисав Боев в X: