Автор: Ивайло Станчев
В следващите месеци ще виждаме още прецеденти и рекорди, което поставя въпроса за реформа в енергетиката още по-наложително
Най-различният януари. Така може да се определи изминалият месец за електроенергийната система на България. Ситуацията в сектора е толкова различна, че буквално няма с какво да бъде сравнена през изминалите пет години. Но сегашният прецедент може много скоро да се превърне в новото нормално.
Фактите са следните:
България отново е била нетен вносител на електроенергия (за трети път в последната година), като внесеното количество ток е рекордно - повече от генерираното от всеки друг източник в страната с изключение на АЕЦ и ТЕЦ.
Близо 40% спад в дейността на въглищните централи на годишна база и като цяло едно от най-ниските нива на натовареност за зимен месец през последните пет години.
Три пъти повече енергия от соларни централи спрямо януари 2023 г. Рекордно ниско общо производство на ток за януари след 15.7% спад на годишна база.
Подобни драстични отклонения от "нормалния" доскоро модел се наблюдаваха само през летните месеци, когато производството от ВЕИ е най-голямо. Но това, че сега се случва и през януари, който беше и сравнително по-студен, е повече от показателно за предстоящия пролетен и летен сезон.
Предизвестеният край на въглищата
Много е вероятно да се окаже, че без каквито и да е мерки България ще намали производството на енергия от въглища много повече от планираното в Плана за възстановяване. Това обаче може да предизвика нови протести на енергетиците, които да настояват държавата да защити работата им, въпреки че пазарът ги изключва.
Причината е в цената на енергията. Въпреки че CO2 емисиите поевтиняха с близо 30% от спрямо средното за 2023, въглищните ТЕЦ продължават да са неконкурентни и енергията им просто не се търси. За сметка на това централите на природен газ отново са в играта, след кризата от 2022, тъй като суровината поевтиня значително и в последните месеци се търгува на нива от около 30 евро/мВтч.
Така съседните държави като Гърция и Румъния,вместо да купуват ток от българските въглища, предпочитат да го произвеждат в газовите си централи, като освен това продават и на българския пазар. През 2022 г., когато газът беше рекордно скъп, ситуацията беше обратната и българските ТЕЦ продаваха по-евтиния в онзи момент ток от въглища в целия регион. Именно тази временна ситуация стана причина да се говори за "възход на въглищата", да се иска преработка на ангажиментите в Плана за възстановяване за тяхното ограничаване, както и да се организират протести със заплахи, че България ще остане на тъмно и студено без мините и ТЕЦ-овете.
Резултатът е, че в най-студеното време нито мините, нито ТЕЦ-овете заработиха повече. Вместо тях в страната влизаше по-евтина енергия от съседните държави. А като цяло делът на въглищната енергия за месеца спадна до 33.6%.
Слънчева зима
На този фон точно обратната е тенденцията при соларните централи. Те увеличават производството си над три пъти спрямо януари 2023 г., въпреки че времето не беше съвсем подходящо. Ако се направи сравнение с януари 2022 г., когато дори не бяха въведени в експлоатация толкова много соларни централи, ръстът на производството е само 80%. Но въпреки това соларите все още имат много малък дял в общия енергиен микс - едва 5.13%, макар че и това е рекорд за зимен месец. За сравнение, миналия януари делът на фотоволтаиците е бил 1.35%.
В следващите месеци предстои пускането на още големи соларни мощности, като този на ТЕЦ "Бобов дол", така че 2024 г. определено ще е рекордна за сектора. През пролетта и лятото има реален шанс соларите да генерират до 20% от електроенергията в страната, а общо ВЕИ да надминат границата от 40%. Но като цяло ще са нужни още инвестиции, при това в различни технологии като вятърни турбини и ВЕЦ, за да бъде устойчива тази трансформация.
Оригиналната публикация е от сайта https://www.capital.bg: