проф. д-р Ивайло Копрев: Образованието е компасът на зеления преход

Автор: Пламен Енев

Подготовката на кадри за индустрията на бъдещето изисква нов тип мислене – основано на отговорност, иновации и системен подход, казва ректорът на МГУ проф. д-р Ивайло Копрев

Текстът е публикуван в бр. 6 (58) на сп. Business Global

Проф. д-р инж. Ивайло Копрев е ректор на Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“ от края на 2019 г. Завършва МГУ през 2001 г., специалност „Разработване на полезни изкопаеми“. През 2010 г. защитава докторска дисертация по „Открит и подводен добив на полезни изкопаеми“, специализант на Technische Universität Bergakademie Freiberg, Германия. От 2014 г. до 2020 г. е ръководител на катедра „Открито разработване на полезни изкопаеми и взривни работи“. Бил е зам.-декан и декан на Миннотехнологичния факултет към МГУ „Св. Иван Рилски“. Ръководил е и е участвал в над 100 национални и международни научноизследователски и научноприложни разработки, проекти и програми.

Минно-геоложкият университет „Св. Иван Рилски“ е висше училище в София и филиал в Кърджали, което подготвя инженери по геоложки, минни, компютърни и електромеханични специалности. Самостоятелна образователна институция от 1953 г., утвърден учебен и научен център – заедно с подготовката на инженери се провеждат фундаментални и приложни научни изследвания и се осъществяват всички форми за следдипломна квалификация. От създаването на МГУ до сега са подготвени над 37 000 инженери в областта на геологията, минното дело, енергийно-суровинния отрасъл, гражданско и промишлено строителство, опазване на околната среда и др., сред които граждани на близо 40 държави от Европа, Азия, Африка и Южна Америка.

Проф. Копрев, Минно-геоложкият университет „Св. Иван Рилски“ е първият университет в България, който инвентаризира своите емисии на парникови газове. Как се роди тази инициатива и какви са най-важните изводи от досегашните резултати?

Идеята за инвентаризация бе естествено продължение на нашата убеденост, че устойчивостта не е просто концепция, а реален ангажимент. Като университет с фокус върху природните ресурси, ние не просто изчисляваме своите емисии на парникови газове, но и изготвяме цялостен доклад в съответствие с Международната инициатива за отчетност. Анализираме потреблението на енергия, транспорт, служебните пътувания и други ключови източници. Изводите показват, че дори образователните институции имат съществен принос към емисиите и могат да предприемат ефективни мерки за тяхното намаляване.

Освен практическите ползи процесът мобилизира академична общност. За нас това е важна крачка към формиране на култура на отговорност и дългосрочност. Всъщност инвентаризацията е само проверка дали вървим в правилната посока, дали усилията, които полагаме, реално въздействат положително на климата. И резултатите показват, че благодарение на последователната политика, базирана на солидни знания за зелена трансформация, за периода от 2021 до 2024 г. вкл., сме намалили своето въздействие с 56%.

Предстои да публикувате третия доклад за устойчиво развитие на университета – кои са ключовите акценти в него?

Третият доклад отразява не просто извървян път, а цялостната еволюция в нашето разбиране за институционална отговорност. Представена е визията ни за бъдещето като университет, който не само обучава, но и дава пример чрез своите действия. Докладът поставя акцент върху стратегическото обновяване на сградния фонд, дигитализацията на учебната и административната среда, енергийната ефективност и устойчивото управление на ресурсите. За нас устойчивостта не е проект с начало и край, а водещ принцип във всяко решение — от инфраструктурата до научните приоритети.

В последните години МГУ затвърди позициите си като водещ образователен и научен център. Кои са според Вас най-големите успехи на университета?

Гордеем се, че усилията, които полагаме, дават резултати в няколко ключови направления. За втора поредна година надхвърляме утвърдения прием още на второ класиране – на практика не провеждаме трето класиране, защото всички места са запълнени, при това от кандидати с все по-висок успех. Бих откроил и все по-активното ни участие в научноприложни проекти с европейско и национално значение и утвърждаването на академичната ни общност като партньор на институции и индустрията по ключови теми като критични суровини, зелена трансформация и ресурсна сигурност.

Как се променя качеството на образованието и какви нови програми или подходи въведохте, за да отговорите на нуждите на индустрията и на предизвикателствата на устойчивото развитие?

Качеството на образование днес се измерва не само с академичната подготовка, но и със способността на завършилите да се адаптират към една бързо променяща се и все по-отговорна индустрия. В този процес нашият университет съчетава дълбоки академични традиции с динамична връзка с бизнеса и постоянно обновяване на учебните програми. Въвеждаме нови курсове и модули, основани на реални казуси и практически сценарии, които подготвят студентите за предизвикателствата на съвременното работно място. Нашата роля не се изчерпва с предаването на знания – ние формираме визия, изграждаме отговорност и развиваме капацитет за промяна. Подготовката на кадри за индустрията на бъдещето изисква нов тип мислене – основано на отговорност, иновации и системен подход. Вече обучаваме инженери, които разбират принципите на ESG, умеят да боравят с данни, владеят дигитални инструменти и прилагат зелени технологии. Това е нашият съзнателен принос към една по-устойчива, модерна и конкурентоспособна индустрия – и към бъдещето на България.

МГУ е първият университет, който създаде браншова ESG академия — национална програма за подготовка на специалисти от минерално-суровинната индустрия. Каква е целта на тази програма и какви са първите ѝ резултати?

ESG академията е реализирана в отговор на нарастващата необходимост от специализирани знания и практики в управлението на устойчивостта в минерално-суровинния сектор. Целта ни е да изградим професионална общност, подготвена да прилага ESG принципите във всяка стъпка от веригата на стойността – от проучването до рекултивацията. Към този момент сме реализирали три издания, в които сме подготвили над 50 представители на индустрията – мениджъри, експерти, инженери. Обратната връзка е изключително положителна: участниците оценяват приложимостта на знанията и възможността за обмен на добри практики. Академията се утвърди като платформа за съвместен растеж на бизнес, наука и образование. В момента подготвяме четвъртото издание, което ще започне на 2 октомври.

В последните години се засилва разбирането за стратегическата роля на добивната индустрия за зелената икономика. Как това се отразява на подготовката на специалисти и какви нови компетенции са нужни днес?

Зелената трансформация показа, че не може да има възобновяема енергия, дигитализация или електромобилност без стабилни доставки на суровини. Това преосмисли ролята на добивната индустрия – от екологичен проблем към част от решението. В резултат се променят и изискванията към кадрите: нужни са експерти, които разбират връзката между геология, околна среда, иновации и регулации. Подготовката вече включва знания по ESG, оценка на въглеродния отпечатък, кръгова икономика и социална ангажираност. Затова и ние в МГУ адаптираме съдържанието и методите на обучение към новата реалност. Нашите преподаватели са висококвалифицирани експерти, отлично подготвени да отговорят на тези нужди. Съответно нашият основен приоритет е да подготвим следващото поколение инженери, които мислят устойчиво, действат отговорно и разбират стратегическото значение на суровините за бъдещето на Европа.

Какво е Вашето послание към бизнеса, институциите и обществото относно ролята на образованието в прехода към устойчива и сигурна икономика?

Образованието е не просто част от прехода – то е неговият двигател. Без подготвени хора не могат да съществуват нито устойчиви технологии, нито отговорен бизнес, нито ефективни политики. Именно университетите изграждат основата – чрез знания, ценности и критично мислене.

Моята вяра е, че бъдещето ще принадлежи на онези общества, които разбират, че инвестицията в образование е инвестиция в устойчивост. Задачата на академичната общност е да създава не само специалисти, а лидери с визия и отговорност. Образованието е онзи компас, който трябва да води обществото през прехода – с ясно съзнание за посоката, вяра в знанието и ангажираност към бъдещето.

Линк към оригиналната публикация: https://bglobal.bg/113795-obrazovanieto-e-kompasyt-na-zeleniq