Преходът в Кюстендил: Готови ли са миньорите и енергетиците да се преквалифицират?

82% от заетите в мините и ТЕЦ-овете са над 40 години

Кюстендилска област е първият от регионите в преход в България, за който бяха представени данните от напълно картографирания трудов пазар във въглищната индустрия. Обхванати са 1 619 души, което представлява 100% от заетите в сектора. Резултатите от изследването, проведено от КНСБ в рамките на проекта „Адресиране на предизвикателствата на пазара на труда в регионите в преход“, бяха представени на 16 октомври 2025 г. в града.

Обобщението: 82% от заетите в мините и ТЕЦ-овете са над 40-годишни, като 58% са над 50, а 13% от всички работещи са пенсионери. Най-голям е делът на хората със средно образование – 75%, докато висшистите са под 10%. Над 50% от миньорите и енергетиците имат желание за преквалификация, но като цяло данните потвърждават застаряващата структура на сектора и сравнително ограничената готовност за промяна.

Ограничена мобилност и готовност за преквалификация

Изследването показва, че 87% от анкетираните нямат готовност да сменят местоживеенето си, ако се наложи промяна на работното място. Само 13% заявяват мобилност извън региона, а едва 8% са готови за работа в друг сектор. Повече от половината предпочитат да запазят настоящата си професия или да преминат към сходна позиция в енергетиката или производството.

• 89.7% от изследваните лица желаят да останат да работят в енергийния сектор. Категоричен индикатор за силна професионална идентичност. Основни мотивации са професионалният опит, увереността в сектора и очакванията за добри трудови условия;

• 80.1% от всички участници биха се занимавали с друга дейност в същото предприятие, ако тя съответства на същите условия на труд и на техните умения или бъде подкрепена с обучение.

Въпреки това над 50% заявяват готовност за преквалификация, ако има гаранции за сигурна заетост и достойно заплащане. Малко над 31% отказват категорично да се обучат за нещо ново.

Очаквания за заетост и доход

При очакванията за бъдеща работа, 71% от анкетираните посочват, че биха искали новата им заетост да бъде в рамките на региона, а 62% – при сходно или по-високо възнаграждение от сегашното. Според данните, само 6% от всички участници заявяват готовност да работят в нов сектор без връзка с енергетиката.

Средното възнаграждение в Кюстендилска област остава значително под националното ниво – 1 634 лв. през четвъртото тримесечие на 2024 г. при 2 413 лв. средно за страната, сочат данните от изследването. Най-голям дял от работещите в ТЕЦ-а и мините – 32.1%, получават заплати между 1 501 и 2 000 лв., следвани от 28.2% с доходи от 2 001 до 3 000 лв. Около четвърт (25.6%) от анкетираните взимат до 1 500 лв., а едва 11% получават над 3 000 лв. В изследването на синдикатите се подчертава, че тези данни очертават реалната база за планиране на възнагражденията и бъдещите политики по заетост, особено в контекста на новите „зелени“ професии, които предстои да се развиват в региона.

Изследването отчита, че основните фактори, които влияят върху трудовата активност, са ниското ниво на доходите, липсата на инвестиции и несигурността на бъдещата заетост.

Рискове за заетостта и нужда от нови производства

Данните за Кюстендил потвърждават, че основният риск от загуба на работни места е концентриран в мините на Бобов дол, където няма готови алтернативи при евентуално намаляване на добива. Секторът в региона остава изцяло зависим от ТЕЦ „Бобов дол“, която е основният работодател и потребител на местния въглищен ресурс.

“В мините тревогата е много по-голяма, защото в ТЕЦ-а има нагласи и проекти за смяна на горивната база, създаване на соларна инсталация, т.е. има перспектива. В мината обаче алтернативите не са много, а евентуалната промяна на горивната компонетна на топлоцентралата ще доведе проблеми със заетостта в мината", посочи президентът на КНСБ Пламен Димитров в Кюстендил за БТА.

Докладът на КНСБ препоръчва насочване на средствата по Териториалния план за справедлив преход (над 215 млн. лв. за Кюстендил) към нови производства, обучения и създаване на алтернативна заетост с устойчиви характеристики.

“Ресурсът не трябва да бъде пропилян. Той може да създаде добавена стойност, въпреки че не може да промени изцяло областта. На пазара на труда е изключително тежко. Работодателите са обявили над 200 000 свободни работни места. Едната причина е, че заплатите са ниски, но това не винаги е вярно“, каза синдикалистът.

Справедлив преход

Препоръка в изследването на синдикалните организации е местната власт, в сътрудничество с държавата, да ускори разработването и изграждането на индустриални зони и привличане на подходящи инвеститори спрямо наличната работна ръка, което ще предотврати обезлюдяване на региона. В него се казва, че очакванията от местната власт са да се преосмислят първоначалните планове и изграждането на индустриална зона да бъде в Дупница.

“Необходимо е подходящо финансиране, за да се подкрепят работниците и предприятията, които претърпяват промени, както и да се изгради и законодателство, което да гарантира, че преходът се осъществява по устойчив и съобразен на първо място с запазване на заетостта“. 

Според синдикатите именно тези политики следва да залегнат при планиране и прилагане на енергийния преход, с които да не се допуска изпадане в енергийна зависимост от внос, да се гарантират правата на труд и компенсации на заетите във въгледобивните региони, да се използват в максимална степен активите в енергийните комплекси и в никакъв случай да не се допуска обезлюдяване на регионите.

Линк към оригиналната публикация: https://www.economic.bg/bg/a/view/gotovi-li-sa-miniorite-i-energeticite-da-se-prekvalificirat