Шоковете, които изпитва в момента турската металургия няма да се отразят на българското производство и ще бъдат преодолени бързо. Сред факторите е и този, че в момента не е сезонът на строителството, а също и по-добрите покупни цени, които предприемачите намират в държави като Египет, например. Освен това България е напълно в състояние да задоволи нуждите на собствения си пазар, а при реалното разгръщане на Зелената сделка и завишено търсене да увеличи съществено капацитета си на производство. Това коментира в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria Политими Паунова, изпълнителен директор на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ).
„Трудностите в металургичния бранш в Турция, предизвикани от разрушителното земетресение в южната ни съседка, няма да се отразят съществено на българския пазар“, посочи тя. По думите ѝ основният износ на Турция не е насочен към Европейския съюз, изнасят се метали, които Европа може да си произвежда и сама, но те се внасят по други причини и те са обикновено ценови. „Този внос въздейства, като намалява производството в Европа. Затова Турция е сред страните, които имат квоти – ограничение при вноса на стоманени продукти. Например в България 50% от вноса на арматурното желязо е от Турция, но ние имаме мощности, които могат напълно да задоволят нуждите на строителството от желязо“, потвърди Паунова.
Тя съобщи, че заради износа за Европа и други дестинации, турската металургия е увеличила значително производството си през последните години, като обемът е около 40 млн. тона за 2021 година. „Факт е, че изпревариха Германия и са в топ 10 на производителите в производителите в света“, съобщи Паунова.
Тя е убедена, че Турция бързо ще възстанови металургичното си производство, защото то не е свързано с голям обем работна ръка за вече високотехнологичните процеси.
Паунова отбеляза, че за стоманата, която се произвежда, освен по класически методи, от руда и от скрап, над 70% от българския износ на скрап в размер над 500 хил. тона годишно, е за Турция. Тя обаче обърна внимание на зависимостта на металургията от енергоизточниците и повишението на цените им, но напомни, че за производителите имаше известни държавни компенсации през 2021 и 2022 година и металургията работи добре, но инвестициите на много места са замразени.
"Най-енергоинтензивните индустрии работеха на ръба на своята рентабилност, а на моменти и на загуба, особено в цветната металургия в производството на цинк, електролитна мед и стоманодобивът. Това са най-енергоемките индустрии у нас", обясни изпълнителният директор на Българската асоциация на металургичната индустрия.
Паунова се надява инвестициите да се върнат в българските предприятия, защото пред тях има перспективи за производство във връзка със Зелената сделка. „Те трябва да запазят своята конкурентоспособност, а това не може без инвестиции. Новите политики на ЕС, свързани с декарбонизацията на цялата икономика, и на енергетиката, изисква много големи количества метали. Във всички ВЕИ – и вятърни, и соларни, и водни – се изискват големи количества метали, като увеличението там е в пъти повече. Тези метали – стомана, мед, алуминий, които България произвежда. Считам, че има шанс, не само да се запази производството, но и значително да се увеличи, естествено на основата на инвестициите и на конкурентоспособността".
Оригиналният материал е от сайта https://www.investor.bg/