Минният отрасъл през 2024 г.: Инертните материали изместиха металите

Структурата на добива се е променила и вече инертните минерали държат 39-процентен дял. Принос за това има ръстът при добива на скалнооблицовъчни материали с 23% и на строителните материали с 5 на сто, което се дължи на активността в строителството, отчита минната камара.

Българската минна индустрия минава пред предизвикателен период на размествания на върха при добива на подземни богатства, рязък спад при въгледобива заради екоизискванията, по-леко намаление при метални изкопаеми и ръст при инертните материали. Това ги прави новия лидер на пазара през 2024 г. като обем, но това не е достатъчно да настигне далеч по-високите приходи на медните рудници. Забелязва се и малък спад на износа на суровини и доста по-сериозно настъпление на вноса им. Държавата обаче е прибрала повече приходи от концесионни такси спрямо 2023 г. Това сочат данните на Българската минно-геоложка камара, представени традиционно в Деня на миньора, който се отбелязва на 18 август.

През 2024 г. хазната е получила 140.5 млн. лв. концесинони възнаграждения от добивния бранш, което е с 6% повече спрямо година по-рано. Това се дължи на по-големите плащания от всички подотрасли и основно от добива на неметални полезни изкопаеми. За втора поредна година има сериозен спад при плащанията от подотрасъл въгледобив. Най-много приходи в бюджета са осигурили металите – 53 на сто, строителни и скално-облицовъчните материали - 27%, а изкопаемите горива като въглища, нефт и газ - 17%.

Структурата на добива обаче се е променила и вече инертните минерали държат 39-процентен дял. Принос за това има ръстът при добива на скалнооблицовъчни материали с 23% и на строителните материали с 5 на сто, което се дължи на активността в строителството, отчита минната камара.

Така металните полезни изкопаеми отстъпват лидерската позиция и остават на второ място с 36%. Това се дължи на спада с 3 процента на медни руди, злато-съдържащи и сребърно-съдържащи руди, оловноцинкови руди. Въпреки нарастването с 2 процента при добива на индустриални минерали, те запазват дела си от 11 на сто, а твърдите горива вече заемат едва 13% от полезните изкопаеми в страната.

При лигнитните въглища има истински срив от 60 процента за две години, което се дължи на декарбонизацията и енергийна трансформация на България в унисон с европейските климатични политики и Зелената сделка.

Въпреки спада на добива, мините отчитат по-висока стойност на произведената продукция и стабилен ръст от около 5 процента, който общо за последните десет години е 54 на сто и отразява както реалния икономически растеж, така и инфлационните процеси през периода.

Пез миналата година общата стойност на добитата продукция е 4.089 млрд. лв., от които близо 66% (2.7 млрд. лв.) се падат на добива на цветни метали.

Линк към оригиналната публикация: https://www.mediapool.bg/minniyat-otrasal-prez-2024-g-inertnite-materiali-izmestiha-metalite-news374348.html