Кристиан Руби за 3e-news: Бумът на батериите в България доведе до понижаване на цените на електроенергията през 2026 г.
В България през последните 2 години се наблюдава сериозна промяна в инвестиционните модели по отношение на системите за съхранение на електроенергия. Това се вижда и в резултатите. След изграждането на 5,4 GW батерийни мощности, цените на електроенергията на едро в страната се промениха от 21% над средното за ЕС през 2024 г. до едва 8,3% над средното през 2026 г. Това се дължи на намалената зависимост от скъпите изкопаеми горива в периодите на пиково търсене.
Ако бяхме водили този разговор с вас преди 4 години, щяхме да се фокусираме основно върху инвестициите във възобновяеми енергийни източници. Днес обаче, с увеличаването на ценовите разлики и на фона на геополитическите предизвикателства, свързани с реално постижимите пазарни цени на произведената енергия, виждаме ясно пренасочване на инвестициите към системите за съхранение на енергия. Това коментира специално за 3е-news от Брюксел генералният секретар на Eurelectric Кристиан Руби (на снимката горе), който представи очакванията за развитието на енергийния пазар през 2026 година на доклада Power Barometer 2026.
Изводите за постиженията на България с батерийните паркове се появяват почти едновременно с независим анализ на държавната френска информационна агенция, според който на фона на рекордната за Европа суша, секторът умело се е възползвал. По данни на AFP в страната работят около 100 обекта, изградени на бивши промишлени площадки и летища, съществуващи електроцентрали, включително във въглищната Марица-изток 3“.
Както Eurelectric, така и ученият от Техническия университет в Атина, отбелязват, че мащабът и скоростта, с които се изграждат системи за съхранение на енергия в България, са безпрецедентни в европейски контекст. Сред факторите от факторите са ниските административни бариери и финансирането от Европейския съюз. „Но ключовото при България еволюцията в инвестиционните модели“, отбелязва Руби.
Промененият модел, за който говори генералният секретар, можем да видим от изказванията на ръководителят на енергийната компания „КонтурГлобал“ в България и на Никола Газдов, председател на Българската асоциация за производство, съхранение и търговия с електроенергия, отново в материала на държавната френска новинарска агенция по темата.
„Можехме да използваме голямата връзка с електропреносната мрежа. Решихме да изключим един въглищен блок и да свържем батерии…Въглищата излизат, батериите влизат, прогнозира Щонов, но не пропуска да остави една малка вратичка, която ЕС толкова усърдно се опитва да затвори - България трябва да запази минимален резерв от въглищни мощности за тежки зими или прекъсвания на доставките на газ.
За Никола Газдов всичко се случило почти случайно, тъй като слънчевите и вятърните паркове се разраснали бързо в целия регион и това довело до все по-голям излишък на електроенергия през деня.
Към палитрата от суперлативи се включва и Ленарт Херман от базираната в Мюнхен изследователска и консултантска компания FfE, според който страната може да бъде пример за други европейски държави.
Подобна промяна на поведението на инвеститорите и модела на финансиране, като това в България, анализаторите на Еurelectric виждат и в Германия. „Инвеститорите виждат възможност да се възползват и да съхраняват много евтина възобновяема енергия, произведена в средата на деня и след това да я подават обратно в мрежата в пиковите часове, когато цените са значително по-високи. Така че именно тези ценови спредове и пазарните ценови сигнали са един от основните фактори, които в момента променят посоката на инвестициите“, посочва още в отговор на 3e-news Кристиан Руби като търси причините за шеметното развитие на този сектор в България.
Power Barometer 2026: България между Ормузкия проток и войната в Залива
Генералният секретар споменава страната ни и по време на официалната презентация на доклада пред експерти, мениджъри, специализирани енергийни журналисти от цяла Европа. Фокусът, резонно е насочен, към блокирането на Ормузкия проток и войната в Близкия изток, екстремните метеорологични явления, състоянието на електроенергийните системи на страните членки. „Европа доказа, че може да предпази потребителите и индустрията от нестабилността на цените на изкопаемите горива“, е категоричният извод на тазгодишното проучване.
Между февруари и август 2026 г. цените на електроенергията в ЕС са се повишили с 22,8%, докато тези на природния газ са скочили с 88,4%, четем между редовете, а докладът показва, че производството на чиста електроенергия е ограничило въздействието на ценовия шок, но същевременно подчертава необходимостта от повече системи за съхранение, мрежи и гъвкавост за укрепване на устойчивостта на Европа.
След блокирането на Ормузкия проток цените на газа са се повишили с 41% между февруари и май, докато цените на електроенергията в ЕС всъщност са спаднали със 7%. Последвалото рекордно горещо лято обаче доведе до ново поскъпване на електроенергията, тъй като цените на газа достигнаха нови върхове, производството от водноелектрически централи в Северна Европа отслабна, а наличността на ядрените мощности намаля заради високите температури на реките, ниските водни нива и планираната поддръжка. Въпреки това за целия разглеждан период електроенергията се е оказала значително по-устойчива на шока от изкопаемите горива.
„2026 г. донесе сериозни сътресения на световните енергийни пазари, като за пореден път разкри рисковете от зависимостта от вносни изкопаеми горива. На фона на тези сътресения виждаме реални доказателства, че залогът на Европа върху чистата електроенергия дава резултат“, заяви генералният секретар на Eurelectric Кристиан Руби.
Според доклада 72% от производството на електроенергия в ЕС през 2026 г. е било от чисти източници, което е ограничило влиянието на изкопаемите горива върху цените на електроенергията. За да се възползва пълноценно от предимствата на електроенергията, произведена в Европа, обаче, ЕС трябва да ускори внедряването на системи за съхранение и решения за гъвкавост.
Европа обаче изостава. През 2025 г. инсталираните мащабни системи за съхранение на енергия са 64 GW. Дори при планираното включване на още 78 GW общият обем остава значително под целта на ЕС от 200 GW до 2030 г. За да укрепи енергийната сигурност и конкурентоспособността на Европа, Eurelectric призовава за ускоряване на разрешителните процедури за електроенергийни мрежи, системи за съхранение и чиста енергия, по-силни стимули за гъвкавост и стабилна инвестиционна рамка, която да запази ефективните пазарни сигнали в подкрепа на електрификацията.
Независимо от изводите на браншовата енергийна асоциация, за натискане на педала говори и Международната агенция за възобновяема енергия в свой доклад. „ Вече не е достатъчно да бъдат изградени още фотоволтаични и вятърни паркове. Те трябва да бъдат присъединени, управлявани, балансирани и подплатени със съхранение, междусистемни връзки и гъвкаво потребление. Без тази инфраструктура рекордният растеж на ВЕИ рискува да се превърне в растяща опашка от проекти, които съществуват на хартия, но не могат пълноценно да доставят електроенергия“, предупреждават авторите.
В поредица от анализи в 3е-news също обърнахме внимание на големия залог пред ЕК, че ток очевидно има, но няма къде да отиде: мрежите се превръщат в тясното място на енергийния преход.
Апелите препоръките и намеренията на индустрии и специалисти обаче си имат цена. Според Брюксел общите вложения в енергийната система трябва да достигнат близо 660 млрд. евро годишно между 2026 и 2030 г., спрямо около 240 млрд. евро средно годишно през 2011–2021 г. А това значи едно – милиарди не само за производство, но и за мрежи и системна интеграция. За последното пък от дълго време непрекъснато повтаря по форуми, срещи, парламентарни изяви нашият евродепутат. Цветелина Пенкова. Очевидно има защо.
Линк към оригиналната публикация - https://3e-news.net/bg/a/view/72943/kristian-rubi-za-3e-news-bumyt-na-bateriite-v-bylgarija-dovede-do-ponijavane-na-cenite-na-elektroenergijata-prez-2026-g
Коментари