top of page

Въглищата - неочакваният източник на стратегически суровини за България

преди 17 минути
време за четене: 4 мин.

Проф д-р. инж. Ивайло Копрев, ректор на МГУ „Иван Рилски“, във „Футуризъм“, 12.11.2026 г.


Потенциалът на България в областта на критичните суровини все още не е достатъчно проучен. Ако се направи сериозно проучване на страната, може да се окаже, че е възможно да се превърнем в център на Европа по добив на стратегически суровини. Това коментира проф д-р. инж. Ивайло Копрев, ректор на МГУ „Иван Рилски“, в предаването „Футуризъм“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антон Груев.


По определение България е минна държава, като заема четвърто място в Европа по добив на мед, установени са и находища на критични суровини като ванадий, титан, манган. Преди 50 години те са били обявени за икономически неизгодни, но сега добивът в тях е напълно осъществим благодарение на новите технологии, посочи Копрев.


„Интересен елемент е хафний, който се смята за стратегическа суровина за целия свят, тъй като се използва за създаване на високоякостни сплави за ядрената енергетика и специфични технологии. В България на няколко места са засичани сериозни концентрации на хафний, затова се смята, че има перспективи този ресурс да се добива в страната ни.“


През последните години, с оглед на „Зелената сделка“, държавите вече не гледат на въглищата само като на енергийна суровина, а обмислят и какво друго може да се извлече от тях, отбеляза събеседникът и добави, че хафний е един от примерите, тъй като се съдържа основно в антрацитни въглища.


При добра проучвателна програма може да се окаже, че въглищата в България са подходящи за добив на редкоземни елементи, които да ни поставят на световната карта, коментира Копрев. В тази посока се работи от 2020 г. и се очаква въглищните региони в страната да се превърнат и в места за добив на редкоземни елементи, добави той.


Изкуственият интелект и новите технологии променят минната индустрия


Изкуственият интелект отдавна се използва в минната индустрия, тъй като находищата стават все по-дълбоки и това създава нови предизвикателства – става по-топло, налягането се увеличава, въздухът не достига. Затова в тези по-дълбоки находища е необходимо да влизат машини вместо хора, а изкуственият интелект помага машините да се управляват от повърхността.


„Първоначалната идея беше изкуственият интелект да замени хората в най-опасните места. Сега, благодарение на т. нар. дигитални двойници на мините, процесите на добив и преработка може да се оптимизират до степен почти да няма загуби от суровината, която се добива.“


Благодарение на новите технологии, които позволяват бърза обработка на данните и намиране на най-оптималните решения, находища, които досега са били смятани за икономически неизгодни за добив поради голямата си дълбочина и сложни геоложки условия, стават перспективни, отбеляза Копрев.


Основната задача на изкуствения интелект е да направи добива безопасен, втората е да го направи възможно най-екологичен, изтъкна събеседникът и добави, че благодарение на AI може да се предотврати замърсяване на водата и да се сведат до минимум щетите върху околната среда чрез моделиране на процесите и на рудниците.


Минната индустрия използва само 2% от данните, които събира


Минната индустрия използва само 2% от данните, които събира, но с помощта на изкуствения интелект те може да достигнат до 22% и това ще спомогне за по-лесното разчитане на знанията, коментира Копрев.


Отделно съвременните неинвазивни методи позволяват в рамките на няколко часа да се види какво има на 1 км под земята, без да се налага да я дупчим, изтъкна той и добави, че тези методи ще позволят на страни като България, които са малко проучени, бързо да подготвят сериозна проучвателна програма, без това да нарушава екологичното равновесие и спокойствието на местните общности.


„В България няма политическа воля да се развиват находищата на хафний и други редкоземни метали. Получаването на разрешение за търсене и проучване понякога отнема до десет години. Никоя компания няма да се съгласи да чака толкова. Политическият риск е подхранен и с екологичния страх на местното население, който отдавна не е реален.“


Биодобивът е най-бързо развиващата се технология в минното дело, като комбинира живи организми и неорганичната среда на скалите, обясни Копрев. Към момента е икономически неизгодно да се прави биодобив, но от научна гледна точка той осигурява интересни резултати. Съществуват щамове, които са обучени да добиват само мед или манган, например, и сбъсдават мечтта на всеки минен инженер за селективен добив, отбеляза събеседникът.


Според него благодарение на изкуствения интелект в следващите до пет години може да се стигне до успешен биодобив в дадена точка на света, включително в България.


Възможностите, които Луната предоставя на минната индустрия, са огромни, затова сега тече надпревара между големите космически сили коя да стигне първа там и да направи истинските проучвания, коментира още Копрев и добави, че според него е по-добре добивът, преработката, обогатяването да се случват на Луната, а тук да идват готовите кюлчета метал.


Вижте целия коментар във видеото.


  • Учени установиха, че болестта на Алцхаймер може да не започва в мозъка, а в имунната система и тъкани като кожата, червата и белите дробове

  • Изследователи създадоха роботизирани крака с размерите на човешки, чиито структури наподобяват мускули, сухожилия и връзки

  • Учени разработиха технология, която позволява да се създават и управляват микроскопични мехурчета с прецизност в реално време

  • Нов метод за създаване на материали с предварително зададени свойства може да улесни производството на ново поколение материали



 
 
 

Коментари


bottom of page