България излезе от списъка на малките икономики в ЕС

Автор: Георги Ангелов

Имаме шанс до 2030 г. да настигнем нивото на доходи на Централна Европа и балтийските страни

През последните пет години, белязани от неочаквани или малко очаквани глобални и геополитически сътресения, българската икономика остана стабилна и се представи добре. Преди пандемията през 2019 г. икономиката на страната произвеждаше около €60 млрд., което се запази и през 2020- а. До 2024 г. обаче надмина €100 млрд., а през 2025 г. вероятно ще доближи €110 милиарда.

По този начин България стабилно се позиционира на трето място сред балканските страни по размер на икономиката – първа е Румъния с над €350 млрд., втора е Гърция с близо €240 милиарда. След България се нареждат Хърватия и Сърбия с над €80 млрд. всяка, а далеч назад са Босна, Албания, Северна Македония, Косово и Черна гора. Последните пет страни, взети заедно, имат далеч по-малка икономика от българската.

19-а по големина от 27 в ЕС

На ниво Европейски съюз в годините след пандемията България изпревари Люксембург по размер на БВП, и то със значителна разлика. По този начин страната се изкачи с едно място в класирането и вече е 19-а по големина на икономиката от 27 страни, членки на ЕС. Страната ни също така рязко скъси дистанцията със Словакия – вече ни делят 25%, а преди пандемията Братислава беше с 55% пред София. 

Като цяло може да се каже, че България излезе от списъка на малките икономики в Европейския съюз. Ще затвърдим това постижение, когато изпреварим Словакия по БВП – което реалистично може да се случи в следващите 5 години при запазване на сегашните тенденции. Още повече че зависимостта на Словакия от експорт на автомобили (особено към САЩ) ще тежи на местната икономика предвид растящия американски протекционизъм. Но нищо не идва даром – България трябва да поддържа ускорен растеж, за да мине напред в класирането.

Това не е лесно в сегашната среда, но страната има няколко преимущества. От една страна, членството в Европейския съюз и неговия свободен пазар повишава своята полезност в среда на глобални търговски войни и протекционизъм. Шенген и еврозоната намаляват още повече пречките пред икономическата интеграция на страната ни със Западна Европа, което е позитивен импулс за икономиката. Обаче проблем остава инфраструктурата – стоките имат нужда от пътища, мостове и инфраструктура за придвижване до пазарите. Улесняването на логистиката към големите западни пазари ще направи България и по-привлекателна дестинация за индустриални инвестиции – както чужди, така и местни.

Шанс да настигнем Гърция по доходи

Не само номиналният размер на българската икономика се увеличи, но и реалният брутен вътрешен продукт на човек от населението. Преди пандемията, през 2019 г., БВП на човек в България беше 55% от средноевропейското ниво. Само за пет години достигна 66% (през 2024 г.). България постигна най-голямо пропорционално увеличение сред всички страни в Европейския съюз за този период.

Като резултат по реален БВП на човек от населението се доближихме до Гърция, въпреки че през последните няколко години южната ни съседка се справя сравнително добре в икономически план. На ниво Балкански полуостров България се нарежда на четвърто място след Румъния (78%), Хърватия (77%) и Гърция (70%) и далеч пред Западните Балкани – Сърбия е на ниво 51%, Северна Македония – 42%, а Албания и Босна около 35% по БВП на човек от населението, според Евростат. Все по-отчетлива става разликата между страните, които успяха да влязат в ЕС, и онези, които остават отвън.

Перспективата за следващите години е сравнително ясна – България има сериозен шанс да настигне Гърция по доход на човек от населението. Всички източноевропейски страни вече надминаха Атина, но това се случи най-вече благодарение на тежката и продължителна криза в южната ни съседка. За България предизвикателството ще е по-голямо, тъй като Гърция вече не е в криза, а дори напротив – напоследък я дават за добър пример. Но въпреки всичко да достигнем Гърция по доходи, е изпълнима цел, стига да се поддържа икономическият растеж.

Но и това не е целта, която би трябвало да си поставим на радара. През последните години съседна Румъния успя да надмине по доходи Унгария и други страни от Централна Европа и Прибалтика – което всъщност не беше толкова трудно, тъй като те не се развиват толкова добре. Популистките правителства в Словакия и Унгария, и особено зависимостта им от автомобилния сектор, ще ги дърпа надолу в следващите години заради американските мита, докато балтийските страни страдат от войната в Украйна. Така че България също има шанс в следващите пет години да настигне нивото на доходи на Централна Европа и балтийските страни. А на фона на сегашните тежки бюджетни проблеми на Румъния страната ни има шанс да настигне и северната съседка по доходи.

След като достигнем нивото на Централна Европа, ще започне трудната част и тя е да настигнем нивата на доходи в Западна Европа. Не всички успяват – Гърция и Португалия са показателен пример, макар че в последно време и те отбелязват напредък. Но това е по-дългосрочна цел – първо да настигнем Унгария, после ще мислим за Запада.

Индустрията и услугите растат за сметка на земеделието

Структурата на българската икономика се променя бавно, но видимо. Услугите доминират с дял от около 72%, дори успяват да постигнат леко увеличение за последните пет години. Интересно е, че индустрията и строителството също бележат ръст, и то по-голям, отколкото този на услугите. Общо индустрията и строителството наближават 26% дял от икономиката.

Всичко това е за сметка на земеделието. Добавената стойност в аграрния сектор беше около 4% от икономиката преди пандемията, увеличи се до близо 5% през 2021 г., но се срина наполовина за последните две години и падна до 2,4% през 2024-та. Първите данни за 2025 г. не показват промяна в тази тенденция. Показателно е, че това се случва въпреки рекордните субсидии, които се изплащат в земеделието през последните години – помощите през 2024 г. достигнаха 2,5 млрд. лева.

Интересни развития се наблюдават вътре в сектора на услугите, който въобще не се развива равномерно. В последните пет години най-бавно растат културата и спортът, както и бизнесът с недвижими имоти и техният принос към икономиката на страната съответно намалява осезателно. Най-бързо се увеличават обемите на сектори като образование, здравеопазване и държавно управление, което е пряко следствие от нарасналото бюджетно финансиране за тези сектори. 

В частния сектор на услугите най-бързо расте добавената стойност във финансовата сфера и тази на телекомуникациите и информационните технологии.

Потреблението и кредитирането дърпат икономиката

Крайното потребление представлява над три четвърти от икономиката и въпреки тази тотална доминация успя допълнително да увеличи дела си с 1,3 процентни пункта за последните пет години. Инвестициите остават с не особено висок дял от около 20% от БВП и дори леко спадат за същия период. Нетният износ също леко намалява своя дял в БВП, което не е учудващо предвид  ръста на вътрешното потребление.

Растежът на потреблението се движи от няколко фактора. От една страна, дефицитът на кадри доведе до рекордно ниска безработица и устойчиво високо увеличение на заплатите. В резултат икономическият оптимизъм расте, израз на което е увеличеното желание за поемане на нов дълг, особено на дългосрочен ипотечен дълг. Оптимизмът движи и желанието на банките да отпускат все повече и повече кредити на домакинствата. Държавата също се е впуснала във фискална експанзия, харчейки за сметка на дефицит и дълг. 

Всичко това помпа потреблението. Само за последната година банките и небанковите финансови институции са увеличили кредитния си портфейл с близо 15 млрд. лв., от които около 9 млрд. са за домакинствата. В последно време кредитирането за домакинствата в България се равнява на близо 80 – 90% от растежа на тяхното потребление. Част от кредитирането се излива директно в потребление, друга отива за покупка на недвижими имоти от частни лица или строителни фирми, като в крайна сметка голяма част от тези средства също отиват за потребление (продавачите на имоти често използват получените средства, за да увеличат своето потребление).

Влизането в Шенген и еврозоната също влияе позитивно на икономиката от гледна точка на туризма и на повишения икономически оптимизъм, включително и през цените на недвижимите имоти. Но прекаленото трупане на дълг от домакинствата и държавата винаги завършва зле. Темпове на растеж на ипотечните кредити от близо 30%, каквито наблюдаваме в последно време, за известен период бутат нагоре цените на имотите и потреблението, но такива темпове са неустойчиви в по-дълъг период и неизбежно приключват. 

Колкото повече се ускорява кредитирането, толкова по-болезнено ще се усети неговото спиране, когато се случи, а това е неизбежно – всеки неустойчив процес спира рано или късно. Същото се отнася и за бюджетните дефицити. Както виждаме напоследък в съседна Румъния, постоянното увеличение на дефицитите стига предел, след който няма как да се финансират и държавата шоково затяга коланите.

Предизвикателството – хората

Предизвикателството за следващите 5 години пред държавата и регулаторите е да укротят постепенно темповете на задлъжняване. Колкото по-рано го сторят, толкова по-малък е рискът от шок. Както и да поддържат ускорен икономически растеж, за да останем устойчиво в групата на по-големите икономики и по-високи доходи. 

Тук фокусът на политиките трябва да бъде върху дългосрочните фактори – инвестиции в инфраструктура, инвестиции в човешки капитал (образование), привличане на частни инвестиции. Ключово е да се подобри качеството на живот, включително базови неща като детски градини и  наличие на лични лекари педиатри. За да може устойчиво да се обърне трендът на емиграция и повече българи да остават в България, а част от емигриралите да се завърнат. В крайна сметка хората са ключови за икономическото развитие.

Линк към оригиналната публикация: https://bglobal.bg/113759-bylgariq-izleze-ot-spisyka-na