top of page

БСК: България се намира в ситуация на икономическа слабост

  • Снимка на автора: vraychev1
    vraychev1
  • преди 2 дни
  • време за четене: 3 мин.

Нужна е цялостна трансформация на образованието, като поне 30% от държавно финансираните специалности да бъдат в STEM направления, според анализа
Нужна е цялостна трансформация на образованието, като поне 30% от държавно финансираните специалности да бъдат в STEM направления, според анализа

България се намира в ситуация на структурна икономическа слабост, при която инвестициите, реформите и бюджетната ефективност не създават достатъчно стабилни предпоставки за растеж. Оценката ѝ от 28.99 я поставя в сегмент „слабо представяне“ и е на последното 27-о място сред страните в ЕС, което е ясен сигнал за хронични дефицити в стратегическите ѝ политики. Това сочи анализ на данните от индекса на Българската стопанска камара (БСК) "Ефективност на икономическата политика" за 2024.


„България остава сред страните в ЕС с най-ниски нива на икономически показатели като брутен вътрешен продукт на глава от населението, инвестиционна активност и иновационна конкурентоспособност. Тези предизвикателства не само ограничават вътрешния икономически потенциал, но и поставят страната в неблагоприятна позиция спрямо другите държави-членки. За да преодолее тези предизвикателства и да ускори сближаването с по-развитите икономики на ЕС, България се нуждае от съчетание между краткосрочни мерки и дългосрочни стратегии, които да укрепят икономическата основа и да изградят по-конкурентоспособна и устойчива икономика.“ Това каза председателят на БСК Добри Митрев.


„България има потенциал да бъде по-конкурентоспособна и просперираща икономика, ако бъдат предприети правилните реформи и стратегически решения. Вярваме, че нашият анализ е от съществено значение за разпознаването на слабостите в икономиката на страната и за формулирането на ефективни решения, които да гарантират по-добро бъдеще за България и нейните граждани“, каза още Добри Митрев и допълни: „Чрез нашия Индекс ние сверяваме часовника на българската икономика с тези на останалите страни от ЕС и се опитваме да разберем защо този часовник изостава, дали трябва да му сменим батериите, или да направим някаква друга поправка, така че да може по-точно да отчита времето. Във време на икономическа нестабилност и глобални трансформации способността на една страна да реагира бързо и ефективно на предизвикателствата е от ключово значение.“


Основните предизвикателства пред България остават структурните слабости – ограничен достъп до финансиране, неефективно разпределение на публичните средства за наука и научни изследвания, недостатъчна дигитализация в бизнеса, административни бариери и продължаващо изтичане на висококвалифицирани кадри. Тези проблеми не са нови, но сега са още по-остри на фона на глобалната несигурност.


Въпреки предизвикателствата, България разполага със стратегически възможности. Развитието на иновационната екосистема, насърчаването на технологичния трансфер и изграждането на стабилна инвестиционна среда могат да изведат страната на по-високо ниво. Това изисква координирани усилия между държавата, бизнеса и академичната общност, подкрепени от ясна визия за дългосрочен икономически растеж. Успешните примери от други европейски държави показват, че стратегическите инвестиции в дигитализация, научноизследователска дейност и инфраструктура могат значително да ускорят икономическото развитие и да привлекат капитал от международните пазари.


Изводи от анализа:


- Слабите резултати в инвестициите и иновациите отразяват системно недостатъчно финансиране, слаба връзка между бизнеса и науката и затруднения при привличането на чуждестранен капитал. Неуспешните реформи в регулаторната среда и забавената дигитализация допълнително ограничават потенциала за икономически растеж.


- Въпреки частичното подобрение в институционалната среда и бюджетната политика, реформите остават повърхностни и с ограничено въздействие. Липсата на координация, нестабилната регулаторна рамка и слабата ефективност на държавните разходи продължават да възпрепятстват развитието.


- Без целенасочени мерки за повишаване на производителността, подобряване на търговския баланс и насочване на публичните инвестиции към растеж, България ще остане в периферията на ЕС. Необходим е системен подход, който да обедини стабилна инвестиционна политика, иновационна екосистема, устойчива фискална стратегия и ефективно управление на ресурсите.


- Липсата на структурни реформи и слабата интеграция в европейските иновационни и индустриални вериги възпрепятстват икономическото развитие на България и ограничават възможностите ѝ за догонване. Без целенасочени усилия за модернизация на индустрията, повишаване на дигиталната свързаност и подобряване на бизнес средата, страната рискува трайно да изостане от конкурентните икономики.


- Необходима е дългосрочна визия, подкрепена от последователни политики и стратегически инвестиции, за да бъде преодолян този застой.


Препоръки:


1. Цялостна трансформация на образованието и научните изследвания

Реформа на висшето образование с фокус върху STEM дисциплини и развитието на предприемачески умения. Възможен подход е да се определят конкретни цели, например поне 30% от държавно финансираните специалности да бъдат в STEM направления. Дългосрочно финансиране на изследователски институти и иновационни центрове, което да гарантира устойчивостта на научните изследвания и тяхното приложение в практиката.


2. Изграждане на устойчива инвестиционна екосистема

Въвеждане на стратегически инвестиционни зони с облекчен регулаторен режим за високотехнологични сектори. Насърчаване на рисковия капитал и частните инвестиции чрез по-добри финансови инструменти.


3. Интеграция в международните вериги за добавена стойност

Развитие на индустриални клъстери, които да привлекат глобални технологични лидери. Засилване на сътрудничеството с Европейската комисия и международни фондове за инвестиции в иновации.


4. Модернизация на ключовата инфраструктура

Дългосрочни инвестиции в индустриални паркове, транспортна свързаност и високотехнологични производствени съоръжения. Диверсификация на енергийните източници и интеграция на смарт мрежи.


5. Засилване на устойчивото развитие и прехода към зелена икономика

Въвеждане на дългосрочни регулации за въглеродно неутрално производство.


Оригиналната публикация е от сайта https://economy.bg


Comments


bottom of page