Топлоцентралите могат и да преминат на друго гориво, но съвсем скоро за мините
няма да има бъдеще, прогнозира експертът по управление на околната среда
Г-н Рашев, започнахме новата 2024 г. с новината, че за пръв път България е нетен
вносител, а не износител на електроенергия. Това даде повод на мнозина да възкликнат, че забавените реформи, преди всичко визирайки въглищата, са направили така, че съседите ни ни спасяват. Вие направихте любопитен коментар по темата – спасители ли са съседите ни с вноса на електроенергия?
Съседите на България не са спасители. Те смазват българското електроенергийно
производство. На тях в момента им излиза по-изгодно да произвеждат ток заради
смазващите цени на въглеродните квоти, които правят по-скъпа енергията от въглища в
България. Респективно газът е евтин и затова днес надделява над лигнита. При положение че в периода на най-високо потребление на електричество България е нетен вносител, това е много вероятно да продължи до края на 2024 г. Не изключвам този процес дори да се влоши за страната ни. Намираме се в тази ситуация в резултат на нивата от 70 евро за тон при въглеродните квоти и по-евтиния газ. Ако нямаме търговия с емисии или цената е много по-ниска, въглищата ще излязат по-евтин източник на електроенергия от „синьото гориво“. Това би била реалността. Вместо това картината е различна в резултат на многогодишните климатични политики и истината е, че ще става още по-сложно и тежко за въглищата. Този подход се следва неизменно през последните две десетилетия. Политиката за заплащане на въглеродни емисии цели да закрие въглищните мощности в Европа. България много дълго време се съгласяваше с тази политика. Днес стигаме до момента, в който нашата енергетика просто не е конкурентна при тези условия.
Казвате „при тези условия въглищата не са конкурентни“. Можем ли да говорим за
пазарен принцип при търговията на ток, след като имаме наличието на въглеродни квоти, които и Вие определяте като политически инструмент?
Да, цената на квотите на практика трансформира политическото решение да се влияе на пазара на електроенергия по определен начин. От 2005 г. съществува схемата за търговия с СО2 емисии. Този механизъм е част от пазара на ток в ЕС. Приемаме това като нещо естествено, макар то да не е. Проблемът обаче е друг. Ако България искаше да запази своята енергетика в сегашния й вид, не трябваше през тези изминали много години да приема налаганите нови климатични решения. Управляващите в тези две десетилетия обаче се съгласяваха и така се стигна до днес, когато нашите въглищни мини, основно „Мини Марица-изток“, няма да имат никакво бъдеще. Топлоцентралите в комплекса могат да инвестират и да преминат към отпадъци, биомаса и газ, но за мините няма да има работа.
Имайки предвид политическия елемент при формиране на цената на квотите, г-н
Рашев, в крайната фаза на процеса по унищожаване и закриване на въглищното
производство ли се намираме?
Да, намираме се точно в това положение. И този процес вече е много трудно обратим
от гледна точка на политиката. Нещо може да се случи на предстоящите европейски
избори, но според мен това би било по-скоро чудо. Не вярвам, че ще се създаде
мнозинство за генерална промяна в енергийната политика на ЕС. Само ще споделя нещо, което може би сме пропускали във времето. До преди 3 години се смяташе, че цена от 30 евро за тон въглеродни емисии ще бъде достигната около 2030 г. Това се случи на практика още преди 2 години, когато нивата избиха до 100 евро. Защо казвам това?
Защото при цени от 30 евро на тон нашите централи щяха да произвеждат по-евтин ток,
отколкото такъв от газ. При нивата, които имаме през последните две години, нямаме
никакъв шанс. Политиката може да повлияе и да върне галопиращите нива на квотите за въглероден диоксид обратно на 30 евро за тон или по-ниско. Друг е въпросът дали има воля за подобна стъпка. Тя обаче е част от политическо решение.
Казвате, че българските правителства не е трябвало да приемат климатичните
политики, не е трябвало през тези години да се съгласяват, но това, за съжаление, е факт. При сегашната ситуация грешка ли е, че в годините назад не се инвестира в газови централи, каквато идея се появи при един от служебните кабинети на Румен Радев през 2021 г.?
Нека да подчертая нещо важно. Политиката може да бъде променяна съобразно волята
на избирателя. Ако българският гласоподавател във времето назад беше гласувал
доверие на политици, които казват, че имат различна гледна точка за реформите в
енергетиката, тогава вероятно щяхме да станем свидетели на промяна. България обаче не разполага със собствен газ, за разлика от въглищата, които имаме. Логично е една страна да не инвестира в изграждането на централи, които трябва да работят с гориво, което тя не притежава. Резонно е страната ни да държи да използва собственото си гориво. Ние имаме лигнитни въглища в голям мащаб. Съвсем друг е въпросът, че Европа е поела, според мен, по опасния път за създаване на газови централи. Тази политика видяхме до какво доведе през 2022 г., когато Русия започна война в Украйна. Точно тогава нашите въглищни централи работиха на пълна мощност, докато тези на „синьо гориво“, притиснати от изключително високата цена, просто чакаха някой друг да произведе тока. Ние сме заложници на една безумна политика на европейско ниво, която обаче води до там, че нашата енергетика ще бъде смазана.
Сам казвате, че няма логика дадена страна да инвестира в мощности, използващи
гориво, с което тя не разполага. В съседна Гърция обаче изграждат газови централи?
Ако погледнем отстрани, бих казал, че е глупаво южните ни съседи да инвестират в
мощности, които произвеждат ток от изгаряне на газ. Гърция, подобно на България, няма към настоящия момент газ, но има въглища. Следователно е по-логично да създават въглищни мощности. Само че, за разлика от българската държава, гръцката проучва газови находища в Егейско море и скоро може да добива „синьо гориво“. Турция от своя страна добива всичко – газ и нефт. В енергийния микс са всички възможни източници.
Съвсем скоро ще заработи и ядрената централа, в която инвестираха. На този фон в
България от една страна ще трябва да изградим газови централи, но от друга няма да
направим нищо, за да почне някакъв местен добив на това гориво. Ето това е възможно
най-лошото. Топлоцентралите, които до момента ползват въглищата, просто няма да
имат избор и ще трябва да се насочат към друго гориво. Това важи и за държавната ТЕЦ
„Марица изток 2“. За да продава произведения от нея ток, тя ще трябва да премине към
друго гориво. В момента виждаме, че тази централа работи на минимум, тъй като в
резултат на квотите енергията от нея идва скъпа за пазара. Включена е в микса за
регулирания пазар и затова натовареността й варира около 450-500 MW. По всичко
изглежда обаче, че това положение от 1 юли ще се промени. Т.е. няма да има сигурно
изкупуване на произведената електроенергия. Тогава какво ще прави най-голямата
въглищна централа на Балканския полуостров? Ще трябва да намери нещо различно от
лигнитните въглища, които до момента е ползвала.
Г-н Рашев, 1 юли ли е отправната точка за финалните акорди на процеса по закриване на въгледобива в България според Вас?
1 юли 2024 г. е просто поредната дата. Не е отправна точка. Ние преминахме през серия критични решения в годините, за да стигнем до тук. До месец ще разберем как ще се развие процесът в една от въглищните централи в комплекс „Марица изток“ – ТЕЦ „КонтурГлобал Марица изток 3“, чийто договор за изкупуване на енергията свършва през февруари. Когато тези мощности излязат на свободния пазар, ще стане ясно какво и дали могат нещо да реализират като електроенергия. Прогнозата ми е, че при тези нива на въглеродни емисии няма да са особено успешни. Просто след февруари идва март, когато потреблението пада. Заради големия капацитет на ФЕЦ в слънчевите дни токът ще струва около 0 лв. Това ще е така заради големите излишъци. За жалост няма как да очакваме нещо да се обърне в този процес, защото индустрията все повече намалява потреблението. Говоря за Европа като цяло. Но дори и в България. Тук дори един голям завод да спре, това се усеща в потреблението.
От днешна гледна точка, г-н Рашев, виждате ли смислен ход, който днешните
управляващи трябва да предприемат?
Нека погледнем към Германия и Полша, които използват въглища за производството на
електроенергия. И не само че ползват, а и разполагат с такива. Да започнем с това, че
когато процедурата беше отворена през 2019 г., те защитиха своите Механизми за
капацитет. България проспа тази възможност. Интересното е, че днес като че ли в
Германия започват да се усещат, че са прекалили с експозицията си към газа, от което
следва, че трябва да запазят своите въглищни централи, защото това е ресурсът, с който разполагат. Имам усещането, че в Берлин ще намерят начин да използват това, с което разполагат. От друга страна лошото на България е, че никога не се възползва от
възможностите на европейско ниво. Останалите европейски страни съумяват да следват своя национален интерес, за разлика от нас и управляващите ни.
Експерт като Вас как гледа на заявките от страна на родните политици, предимно
управляващи в момента, че страната ще инвестира в нова ПАВЕЦ, в нови ядрени
блокове? Тези анонси внасят ли светлина в тунела, или пък тя е от задалия се насреща локомотив?
В тези проекти има смисъл, но те трябваше много отдавна да са планирани и вече да се
работи по тяхното изграждане, да не кажа, че следваше да са във финален етап. Нови
ядрени мощности в България се строят от 80-те години на ХХ век, но така и не се
появяват на бял свят. По същия начин още преди години трябваше да се оцени правилно нуждата и потребността от ПАВЕЦ-мощности. Виждайки колко инвестиции се наливат във ВЕИ, веднага следва да си дадеш сметка, че тази енергия трябва да бъде съхранявана. ПАВЕЦ е сравнително добър механизъм това да се случва. Вместо да построим такива нови мощности, ние в България счупихме единствената, която имахме. Нека и друго да е ясно. Проекти за ПАВЕЦ, да не говорим за ядрени мощности, отнемат много години. Много малко вероятно ми се вижда преди 2030 г. България да има нова
помпено-акумулираща водноелектрическа централа. Най-вероятно в най-близко време
въглищните мощности ще бъдат силно ограничени, а някои от съществуващите днес ще
бъдат заменени с газ. Само тази трансформация може да се случи относително бързо и по всяка вероятност точно така ще се случат нещата.
Казвате газ, но в последните години постоянно слушаме за водорода, който „ще спаси света или поне ще реши проблема с емисиите“. Очаквате ли 2024-та да бъде годината на водородните решения?
Водородните технологии до момента се изчерпват с пилотни проекти. Годината на
водорода ще дойде тогава, когато той започне да се произвежда в количества, които
конкурират реално природния газ. И тук мога да кажа, че преди 2030 г. няма да се случи това нещо. Т.е. няма да е в такъв мащаб, че потребителите да го забележат. Освен това от днешна гледна точка е пределно ясно, че ще бъде много скъпо. Ако в следващите няколко години излязат технологии, които позволяват производството, съхранението и потреблението на водород да бъде по-евтино, тогава може и да започне неговата по-масова употреба.
Въпросите зададе: Живко ИВАНОВ за Радио Стара Загора: