Както в Плана за възстановяване, така и в стратегическия енергиен план на България е записано, че до 2030 година ще се използват въглищни централи, а до тогава ще се въвеждат технически решения за намаляване на емисиите. Възможно ли е това да се случи в рамките на седем години и какъв ще бъде ефектът от подобно решение?
Енергийният експерт е категоричен в това, че въглищните централи имат фундаментално значение за енергийната сигурност на страната.
"През 2022 г. те са произвели общо 23,7 TWh електроенергия, което е почти половината от брутното електропроизводство в страната. Към настоящия момент запасите на въглища в Източномаришкия въглищен басейн се оценяват на 2096 милиона тона, а прогнозите са, че този ресурс може да бъде използван за електропроизводствена дейност през следващите 60 години. Това означава, че нашите въглищни ТЕЦ са структуроопределящи за сигурността на доставките на електроенергия, защото това е местен енергиен ресурс", отбелязват той,
Що се отнася до емисионния профил на въглищните ТЕЦ - да, нашите централи на лигнитни въглища отделят относително високо количество въглеродни емисии (CO2) на произведен мегаватчас електроенергия – около 1,2 тона, признава той.
"Тук обаче трябва да направя важното уточнение, че въглищните ни централи през последното десетилетие направиха значителни по размер инвестиции в подобряване на своите екологични показатели, особено по отношение на отделянето на субстанции като серния диоксид (SO2), които имат непосредствено влияние върху човешкото здраве. В резултат от тези модернизации сега сероочистващите инсталации в „ТЕЦ Марица Изток 2“ ЕАД работят с изключително висока ефективност - над 97%. Това е атестат за отговорното поведение на компаниите по отношение на екологичния им профил, което за съжаление остава „в сянка“ заради изключителното фокусиране само и единствено върху въглеродните емисии", допълва Боев.
Според него е коректно да споменем, че именно механизмът за търговия с въглеродни емисии има най-неблагоприятно отражение върху икономическата ефективност на въглищните ТЕЦ - не само за България, но и за цялата европейска общност.
Разбира се, съществуват различни концепции за намаляването на въглеродните емисии чрез използването на системите за улавяне и съхранение на въглероден диоксид, но доколко те са икономически и финансово целесъобразни остава предмет на бъдещи технологични анализи и решения, т.е. въпросът е отворен, казва още той.
"Искам да обърна внимание на по-глобалната картина. Понастоящем Европейския съюз има незначителен дял в изхвърлянето на въглероден диоксид в света – около 9% от глобалните емисии на CO2. България, измежду всички държави в ЕС, има дял от 1,5%, т.е. дори и напълно да постигнем съмнителните цели за „въглеродна неутралност“, то надали това ще има голямо отражение върху световните равнища. Нещо повече, преди повишаването на целите на Общността за намаляване на емисиите, България беше една от малкото страни, които ги бяха изпълнили", подчерта Боев.
И допълни, че най-важното е страната ни да запази работата на въглищните си централи,
защото те са източник на енергийна сигурност и изпълняват множество функции в регулирането и балансирането на електроенергийната ни система. Освен това въглищните региони са натрупали незаменим ресурс от т.нар. „енергийни знания“ заради квалифицираните специалисти, работещи както в електропроизводствените мощности, така и във въгледобива.
Как ще се отразят новите ядрени мощности върху българската енергетика?
По думите му ядрената енергетика също има структуроопределящо значение не само за енергетиката, но и за икономиката на страната. През 2022 г. ядрената централа в Козлодуй е произвела 16,5 TWh електроенергия, което е 33% от общо произведената в страната. За разлика от въглищните мощности трябва да направим важното уточнение, че производството на енергия от ядрени централи не отделя никакви количества въглероден диоксид, т.е. в лицето на ядрената енергетика ние имаме един ресурс, който пълноценно може да изпълнява целите по намаляването на емисиите в енергетиката, без да се компрометират финансово-икономическите показатели в сектора.
"Трябва също така да отбележа, че ядрената енергетика има над 73%-ов дял при нискоеми
сионните източници в страната, което е поредното доказателство за нейното интегрално значение за постигането на целите на енергийния преход", каза експертът.
Той смята, че дългосрочната експлоатация на ядрените централи също трябва да бъде основен момент в която и да е стратегическа рамка за развитието на електроенергетиката.
"Това е така, защото чрез мерките за продължаването срока на експлоатация като част от осигуряването на дългосрочна експлоатация на съществуващите ядрени мощности се постига висока финансово-икономическа ефективност и все по-добри експлоатационни показатели. Ядрените централи традиционно се характеризират с ниски и предвидими оперативни разходи, което ги прави устойчиви на ценови сътресения каквито наблюдаваме на пазарите на други енергийни ресурси като природен газ и петрол", каза Боев.
Според него в средносрочен и дългосрочен план, обаче, изграждането на нови ядрени мощности е належащо.
Енергийният експерт е категоричен, че значението на новите ядрени мощности за националната икономика е голямо, защото експлоатацията на ядреноенергийни мощности по дефиниция е високотехнологичен процес, който ангажира високообразовани специалисти от множество направления. А формирането, съхранението и надграждането на системата от т.нар. „ядрени знания“ може да донесе само ползи на страната ни и може да даде тласък дори и в системата на образованието. Може смело да се каже, че инвестициите в човешкия капитал са може би най-важните за устойчивостта на енергийната система.
"Друг важен момент, който обикновено се пропуска в обществените дебати по отношение ползите от изграждането на нови ядрени мощности, е използването на ядрената енергия за т.нар. „неелектрически цели“, т.е. за производство на топлинна енергия, технологична пара за индустрията, топлоснабдяване на жилищни региони, производство на „чист водород“ и т.н. Чрез развитието именно на нови ядрени мощности (в т.ч. и малките модулни реактори) пред страната ни се откриват допълнителни възможности, които могат да бъдат само в помощ на бъдеща про-индустриална политика", отбеляза той.
Сред приоритетите на страната е и изграждането на 7 GW слънчеви и 2 GW вятърни мощности до 2030година и двойно повече до 2050 година. Отново говорим за 7 години, а все още у нас няма мрежа, която да издържи. Освен това не се е чувало за бъдещи инвестиции в нея. Ще успеем ли да изпълним целта или това отново ще се окажат празни приказки?
"Въпреки, че имам своите предпочитания, аз не съм против нито една електропроизводствена технология, защото всеки един метод за производство на електроенергия има своите предимства и недостатъци, и има място в електроенергийната система. Въпросът със съхранението на електроенергия напоследък стана много актуален, но трябва да отбележа, че тези системи все пак имат ограничено приложение, тъй като не произвеждат, а съхраняват енергия", споделя Борислав Боев.
По думите му слънчевите и вятърни мощности несъмнено ще изиграят важна роля в бъдещата структура на електроенергийната система, но това трябва да се случва целесъобразно и с пълно отчитане на технологичните възможности и ограничения на всяка една от технологиите.
"Разбира се, мястото на иновациите в този сегмент е водещо и в бъдеще все повече те ще намират място в електроенергетиката, но към момента трябва да мислим реално и в контекста на спецификите на нашата електроенергийна система", каза още той.
Борислав Боев притежава докторска степен по икономика. Защитил е дисертация в областта на икономиката на ядрената енергетика. Автор на множество научни публикации, посветени на стратегическото планиране в енергетиката и икономическите аспекти на ядрената енергетика. Хоноруван преподавател в Стопанската академия „Д.А. Ценов“ - гр. Свищов.
Оригиналната публикация е от сайта dividend.bg: https://dividend.bg/energetika/vaglishtnite-centrali-tryabva-da-badat-zapazeni?fbclid=IwAR2_r_t4KH-F3C9u0kJUkhThCp0DAYYXDffXhw9sFhb2pRhICRS6MDMNS-A
Интервюто взе Елена Кирчева