Въглищната енергетика е основен източник на енергийна сигурност в България. Оценката за запасите на лигнитни въглища в Маришкия басейн е, че има ресурс още за поне 50 години. Доказаните към момента геоложки залежи от лигнитни въглища в Източно-маришкото находище са 2,12 млрд. тона.
А при разширяване на добива, оценката за наличието на лигнитни въглища е до 2090 г.
През 2021 г. по данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) общото брутно електропроизводство за страната ни възлиза на 47 826 281 MWh. От тях топлоелектрическите централи (вкл. и тези на газ) са произвели 22 956 951 MWh., или 48%.
Редно е да се отбележи, че в определени периоди от годината, когато има пиково потребление, въглищните ТЕЦ, поради технологичните си специфики, участват в регулирането и балансирането на електроенергийната система, а оттам делът им в електропроизводството е още по-голям.
Енергийната сигурност е над всичко. Ако трябва да има енергиен преход, той трябва да отчита преди всичко ресурсната обезпеченост и специфичните особености на българската електроенергетика.
България не може да се лиши доброволно от лишаване от доказан, разработен, наличен и собствен енергиен ресурс, дори и след 2040-та или 2050-та година. Същото важи и за ядрената енергия.
И нека не забравяме един ключов елемент на енергийната сигурност - кадровото осигуряване. През тези десетилетия са се формирали стотици хиляди специалисти във всевъзможни направления на енергетиката, а заедно с тях вървят и енергийните знания. Не може с лека ръка да пропиляваме такива количествени и качествени натрупвания.
Оригиналната публикация е от профила на Борислав Боев във Facebook, https://www.facebook.com/borislav.b.boev