top of page

Януари '24: Рекорден внос на ток, 40% спад при ТЕЦ и 200% ръст при соларите


Автор: Ивайло Станчев


В следващите месеци ще виждаме още прецеденти и рекорди, което поставя въпроса за реформа в енергетиката още по-наложително


Най-различният януари. Така може да се определи изминалият месец за електроенергийната система на България. Ситуацията в сектора е толкова различна, че буквално няма с какво да бъде сравнена през изминалите пет години. Но сегашният прецедент може много скоро да се превърне в новото нормално.


Фактите са следните:


  • България отново е била нетен вносител на електроенергия (за трети път в последната година), като внесеното количество ток е рекордно - повече от генерираното от всеки друг източник в страната с изключение на АЕЦ и ТЕЦ.


  • Близо 40% спад в дейността на въглищните централи на годишна база и като цяло едно от най-ниските нива на натовареност за зимен месец през последните пет години.


  • Три пъти повече енергия от соларни централи спрямо януари 2023 г. Рекордно ниско общо производство на ток за януари след 15.7% спад на годишна база.


Подобни драстични отклонения от "нормалния" доскоро модел се наблюдаваха само през летните месеци, когато производството от ВЕИ е най-голямо. Но това, че сега се случва и през януари, който беше и сравнително по-студен, е повече от показателно за предстоящия пролетен и летен сезон.



Предизвестеният край на въглищата


Много е вероятно да се окаже, че без каквито и да е мерки България ще намали производството на енергия от въглища много повече от планираното в Плана за възстановяване. Това обаче може да предизвика нови протести на енергетиците, които да настояват държавата да защити работата им, въпреки че пазарът ги изключва.


Причината е в цената на енергията. Въпреки че CO2 емисиите поевтиняха с близо 30% от спрямо средното за 2023, въглищните ТЕЦ продължават да са неконкурентни и енергията им просто не се търси. За сметка на това централите на природен газ отново са в играта, след кризата от 2022, тъй като суровината поевтиня значително и в последните месеци се търгува на нива от около 30 евро/мВтч.


Така съседните държави като Гърция и Румъния,вместо да купуват ток от българските въглища, предпочитат да го произвеждат в газовите си централи, като освен това продават и на българския пазар. През 2022 г., когато газът беше рекордно скъп, ситуацията беше обратната и българските ТЕЦ продаваха по-евтиния в онзи момент ток от въглища в целия регион. Именно тази временна ситуация стана причина да се говори за "възход на въглищата", да се иска преработка на ангажиментите в Плана за възстановяване за тяхното ограничаване, както и да се организират протести със заплахи, че България ще остане на тъмно и студено без мините и ТЕЦ-овете.


Резултатът е, че в най-студеното време нито мините, нито ТЕЦ-овете заработиха повече. Вместо тях в страната влизаше по-евтина енергия от съседните държави. А като цяло делът на въглищната енергия за месеца спадна до 33.6%.



Слънчева зима


На този фон точно обратната е тенденцията при соларните централи. Те увеличават производството си над три пъти спрямо януари 2023 г., въпреки че времето не беше съвсем подходящо. Ако се направи сравнение с януари 2022 г., когато дори не бяха въведени в експлоатация толкова много соларни централи, ръстът на производството е само 80%. Но въпреки това соларите все още имат много малък дял в общия енергиен микс - едва 5.13%, макар че и това е рекорд за зимен месец. За сравнение, миналия януари делът на фотоволтаиците е бил 1.35%.



В следващите месеци предстои пускането на още големи соларни мощности, като този на ТЕЦ "Бобов дол", така че 2024 г. определено ще е рекордна за сектора. През пролетта и лятото има реален шанс соларите да генерират до 20% от електроенергията в страната, а общо ВЕИ да надминат границата от 40%. Но като цяло ще са нужни още инвестиции, при това в различни технологии като вятърни турбини и ВЕЦ, за да бъде устойчива тази трансформация.


Оригиналната публикация е от сайта https://www.capital.bg:



Kommentare


bottom of page