Томислав Дончев: Амбицията ми е България да стане сериозен производител на дронове

Автор: Красимира Георгиева

Тази година ще проведем конкурс за български разработчици и производители, казва вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев

Исторически е доказано, че военните иновации често са първи в технологичните иновации изобщо. В кои сектори българските компании от отбранителната индустрия имат най-сериозен иновативен потенциал и как може да се засили още той, г-н Дончев?

България има добре развита отбранителна индустрия, която не е добре позната на българското общество. Всъщност тъжното е, че изобщо българската индустрия не е позната на обществото – факт, който води до тежък стопански нихилизъм. Не може индустрията да е 28% от БВП и повечето българи да не са в състояние да кажат какво произвеждаме. Те, разбира се, не са виновни за това, че няма публичност по темата.В отбранителната индустрия има големи, добре развити предприятия – и частни, и държавни, – които са известни в целия свят като производители на боеприпаси, на различни стрелкови системи; известни с високото си качество. Има и много нови, по-малки, но по-гъвкави фирми, които се опитват да влязат в нови територии, вкл. производство на бронирана техника, на различен тип дронове и на оборудване за радиоелектронна борба. На база на потенциала ни в индустрията изобщо – защото военната индустрия до голяма степен е химическа индустрия, машиностроене, електроника и мехатроника – мисля, че е редно да се фокусираме върху няколко неща:

– Производство на боеприпаси за всички калибри, които ползва и ще ползва българската армия. Освен че е традиция и освен че е развита индустрия, това означава независима и къса верига на доставки за въоръжените сили.

– Производство на дронове. Те променят облика на войната не само с новите способности, които притежават, но и с ниската си цена. Например това, което доскоро правеше една крилата ракета на стойност 2 до 4 млн. долара, днес може да го прави дрон за 20 000 долара, което променя изцяло способностите на армията. Моята амбиция е България да стане много сериозен производител на дронове от два основни типа – малки, за наблюдение и за нанасяне на удари, които да бъдат на разположение на всяка рота или всеки взвод от сухопътните войски, и средно големи дронове камикадзе, самоунищожаващи се, които носят взрив. Вече работим заедно с Министерството на отбраната и мисля, че още тази година може да проведем конкурс, в който да се включат български разработчици и производители. И да сме в състояние в рамките на следващата 2026 година да сме усвоили производството на най-перспективните образци. Ще спечели този, който произведе най-доброто изделие на най-добрата цена. Амбицията е да успеем да го организираме до края на годината, след като въоръжените сили предоставят детайлна справка за техните нужди, защото те ще бъдат потребителите на това изделие. И след като се изработи пилотната версия, заедно с тях ще се изпитва, подобрява и т.н.

– Третата сфера с потенциал е по отношение на радиоелектронната борба и антидрон системи.

– И мисля, че бихме могли да развием капацитета си и за производство на тактически управляеми ракети с по-малък обсег.

Говорим за продукция, в която обичайно е инвестиран много иновативен труд и която обичайно е с много висока стойност. Добавената стойност във военната продукция е много висока и всъщност това може да се превърне в нова възможност за българската икономика.

Това беше следващият въпрос – има ли възможност за мащабируемост и в други сектори на икономиката?

Има – в крайна сметка много от технологичните придобивки, които ползваме, сме ги получили вследствие на разработки за военни цели или разработки, свързани с овладяването на космическото пространство. Ние тепърва осмисляме приложението на дроновете например.

Моята логика е, че когато има нова технология, не трябва да се плашим и да я оглеждаме боязливо, да закъсняваме с използванетоѝ, а напротив – да се опитваме да я внедряваме по-бързо, да бъдем заедно с първите. Така е и с изкуствения интелект, така е и с други нови технологии.

Това ли ще е една от ролите на Центъра за иновации в отбраната?

Той няма да е голяма институция – целта е да бъде трансмисия, свързващо звено между Министерството на икономиката, Министерството на иновациите и растежа и Министерството на отбраната. Свързващо звено, от една страна, с индустрията, от друга, с науката. Потенциалът на талантливите български разработчици и учени трябва да се срещне с потенциала на индустрията да произвежда.

Как ще се финансира този план? Какво се случва с идеята да се използват средства от НПВУ?

С усилията, които положихме само за два месеца, аз със сигурност очаквам ситуацията с НПВУ да бъде променена съвсем скоро, през лятото. Не само ще успеем да отпушим второ и трето плащане в рамките на тази година, а и останалите 6 през следващата година.

Но ще успеем ли със сроковете?

Нали си давате сметка в каква абсурдна ситуация сме, за 4 години да сме получили едно плащане и в рамките на година и няколко месеца да трябва да отпушим останалите 8. Големият проблем е, че времето, с което разполагаме – година и половина, до август 2026 г., – не стига да бъдат усвоени част от инвестициите.

Вече има политически анонси, вкл. от еврокомисаря Валдис Домбровскис, който допусна възможността средства от НПВУ да бъдат използвани за целите на военната индустрия, и по-конкретно за капитализиране на мощности от военната индустрия, притежание на самите държави. На този етап е политически анонс и няма промяна на регламента, за да може да се реализира. България ще подкрепи подобна реформа, защото в конкретната ситуация е шанс парите по НПВУ, които сме получили в повече, да инвестираме в нашата отбранителна индустрия, или да подпомогнем такива разработки, за каквито вече коментирах.

Какво показват финансовите разчети?

Към момента сме предложили на ЕК да отпаднат шест инвестиции и да бъдат намалени бюджетите на единадесет, на обща стойност близо 1,6 млрд. лв., тъй като не могат да се случат до август 2026 г. Това не води до загуба на средства, защото стойността на намалението покрива наддоговорените средства по ПВУ. В същото време се предлага увеличение на бюджетите на четири инвестиции и включването на една допълнителна, на обща стойност 485 млн. лв.

Но има още проекти под риск, които ще мониторираме изключително прецизно до края на април – тези, които покажат признаци, че ще успеят да сключат договор с изпълнител, да стартират реално инвестицията, ще оставим. Тези, които има опасност да закъснеят и да се изпълняват след август 2026 г., ще извадим. Защото, ако се случи, тежестта им ще падне на бюджет 2026 – а никой не иска в първата ни година в еврозоната да имаме висок дефицит.

Планирате ли увеличаване на националното финансиране за проекти в отбранителната индустрия?

Неизбежно е следващото десетилетие да се дават повече средства за отбрана от различни източници. Дори войната, която се води недалеч от нашите граници, да спре утре, военната индустрия ще трябва да работи между 5 и 10 години със завишени обороти само докато напълни обратно складовете. Всички се надяваме мирът в Европа да бъде запазен – макар Украйна географски да е част от Европа, но Европа трябва все повече да разчита на себе си, на собствените си способности. Затова Европа, и в частност България, трябва категорично да сме с по-модерна, по-силна, по-технологична армия.

А как ще се финансира този процес в годините?

Към момента има политически анонси – изключително силни, от всички водещи политически фигури на ниво ЕС плюс повечето ръководители на държавите членки. Но тези анонси не са параметризирани, дори ReArmEU не знаем в детайли какво представлява като механизъм. В този смисъл не може да очаквате да направя разчети по години. Само искам да заявя, че имаме интерес нашите въоръжени сили да са по-модерни и по-технологични и българската отбранителна индустрия да се включи максимално в този процес. Защото имаме опит, имаме традиция, имаме способности. Имаме амбиции.

Нямам проблем да говоря с имена – ВМЗ, брилянтна мощност като „Арсенал“, няколко нови компании като „Самела“– Самоков, които се опитват да произвеждат широк спектър техника – от бронирана техника до съоръжения за радиолектронна борба, вкл. и дронове камикадзе. Има нова компания край Бургас – International Armored Group (IAG), която се опитва да произвежда бронирана техника. Имаме национален капацитет в производството на дронове, няколко компании – да, в малки серии, на начално ниво, но трябва да разширим капацитета и мащабите, защото войната в Украйна показа, че това е бъдещето.

Говорехте и за антидрон системи…

Точно така. Ние вече работим с някои водещи компании в тази сфера, от Германия, които технологично са извървели част от пътя, като търсим вариант за партньорство, да комбинираме техни и наши ресурси, и защо не да произвеждаме такива изделия в България.

Имаме опити за възраждане на българската електроника в отбраната и имаме амбицията да привлечем още инвеститори.

Ние сме много добри в машиностроенето – имаме голям опит в т. нар. мехатроника, комбинацията между машиностроене, електроника и ИТ. Дори в родния ми град Габрово има две отлични фабрики, на много високо ниво, в тази сфера.

Имаме страхотен капацитет в оптиката – в Техническия университет, в БАН има учени и разработчици, чиито знания директно могат да се прилагат във всичко това, за което говоря. Няма да коментирам за капацитета ни на програмисти – само бих казал, че от гл.т. на ИИ и специално на компютърното зрение е на световно ниво. Всичко това има отношение към военната индустрия и ще бъдем много глупави, ако не създадем условия то да се използва. И всъщност ние вече го правим.

Тоест българската индустрия има капацитет да си сътрудничи с големи европейски оръжейни концерни, в различни направления?

Точно така, и вече имаме споразумения. От 4 години например имаме споразумение с първокласен производител на военна авиационна техника – „Локхийд Мартин“, като част от сделката за F-16 – за достъп до техническа документация, експертиза и каквото друго имаме нужда, за производството на дронове. Тъжното е, че по него 4 години не се е случило нищо. Вече трябваше да има изградена производствена линия за дронове.

Не мога да изброя колко министри в парламентарните комисии по икономика и по отбрана съм питал, през няколко месеца, какво става със споразумението. И тъжното е, че никой от тях не знаеше, че има такъв ангажимент.

Всъщност Центърът за иновации в отбраната точно оттам ще тръгне – ще изчерпим всички възможности, които може да получим на база това споразумение – като подкрепа, помощ, консултации, ноу-хау, патенти, лицензи, техническа документация.

Има ли и други такива проекти?

Има. От един месец работим с една изключително иновативна немска компания в сферата на дроновете, системи за антидрон защита. Ще търсим варианти за съвместно производство в България. Първата ни среща беше през март, чакаме ги да дойдат втори път.

За разлика от „Райнметал“, защото заводът за барут, към който имат интерес, не е сред производствата с висока добавена стойност…

Не съм съгласен. Аз бях част от разговорите с г-н Папергер (Армин Папергер, директор на най-големия германски и европейски оръжеен концерн, бел.ред.). При част от големите инвеститори първо се влиза с един първоначален пакет и ако нещата се получат, той се разширява. В този смисъл от огромно значение е как ще тръгне първата инвестиция.

Може ли и как държавата да насърчи частни инвестиции в отбраната?

Първо трябва да си дадем отговор на въпроса какво още може да направим, за да насърчим всички инвеститори. По мое искане в Министерството на иновациите и растежа ще се изготви справка за всички държави в ЕС – какви режими на подпомагане на инвестициите и на иновациите прилагат. Да се сравним с другите. Ако трябва, да мислим и за промяна на законодателството, за да сме достатъчно конкурентни. Защото като страна сме в не много изгодната позиция да граничим с държави, които не са част от ЕС и не трябва да спазват европейското законодателство – екологично, по отношение на държавни помощи, процедури за обществени поръчки… Но аз следя много внимателно какво се случва в другите европейски държави, и особено за по-големите инвестиции там има раздвижване по отношение на директните стимули. В това отношение трябва да бъдем минимум на нивото на другите държави членки.

Томислав Дончев е вицепремиер и министър на иновациите и растежа. Бил е заместник министър-председател в две правителства на ГЕРБ (2014 г. и 2017 г.), министър по управление на средствата от ЕС в първия кабинет на Борисов (2010 г.), депутат от ГЕРБ и евродепутат.

Политическата му кариера започва през 2007 г., когато е избран за кмет на Габрово. Преди това е бил програмен мениджър в Институт „Отворено общество“, изп. директор на Високотехнологичен бизнес инкубатор, Габрово, редактор в радио Габрово (1999 – 2000 г.), преподавател по психология и философия в гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ във Велико Търново.

Магистър по философия от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, с втора специалност журналистика и магистър по бизнес администрация в същия ВУЗ. Има няколко допълнителни квалификации и специализации в чужбина – по политически науки, подкрепа за малки и средни високотехнологични компании и др., вкл. бизнес наставничество в Business Mentoring Academy, Оксфорд.

Оригиналната публикация е от сайта https://bglobal.bg

https://bglobal.bg/112881-ambiciqta-mi-e-bylgariq-da