Статистически преглед на World Energy 2026

Eнергийният преход не е линейно заместване на изкопаемите горива

Публикацията по – долу е резюме на Statistical Review of World Energy 2026, 75-о издание на Energy Institute (EI). Докладът е институционално изготвен от Energy Institute, в партньорство с Ember, в сътрудничество с KPMG и Kearney, а компилацията на данните е извършена от Wattage. EI представя изданието като глобален, безпристрастен и проследим набор от данни за производство, потребление, търговия, цени и емисии по енергийни източници. Използван е и аналитичният съпътстващ доклад на KPMG Divergent and disorderly: Mapping global energy trends in an increasingly volatile world, който интерпретира данните от Statistical Review. В него като авторски екип са посочени Wafa Jafri, Simon Virley, Chris Young, Alex Choi, Javier Mundo, Sammy Ahmed и Safeera Loonat.

Statistical Review of World Energy 2026 представя глобалната енергийна система като едновременно разширяваща се, по-електрифицирана и по-раздробена по региони. Основният извод не е, че преходът е спрял, а че той се развива неравномерно. Възобновяемите източници, слънчевата енергия и батериите растат с безпрецедентна скорост, но това развитие все още не е достатъчно, за да компенсира увеличаващото се общо търсене на енергия и продължаващата употреба на въглища, нефт и природен газ.

През 2025 г. глобалното общо енергийно предлагане достига рекордните приблизително 600 екзаджаула и нараства с 1,7% спрямо 2024 г. За втора поредна година всички основни енергийни източници достигат исторически високи равнища. Това е съществена характеристика на настоящия период: светът не преминава от една доминираща енергийна система към друга чрез бързо заместване, а добавя нови нисковъглеродни мощности върху все още растяща база от изкопаеми горива.

KPMG характеризира тази динамика като „различаващ се и неуреден“ преход. Това означава, че отделните региони реагират различно на едни и същи ценови, климатични и геополитически рискове. В някои държави енергийната сигурност ускорява инвестициите в възобновяеми източници, електрификация и мрежи. В други тя води до по-голямо използване на местни въглища, нефт, газ или стратегически запаси. По тази причина глобалната енергийна система не се движи по единен път, а се оформя от различни национални модели на устойчивост, достъпност и конкурентоспособност.

Енергийна сигурност, геополитика и пренареждане на енергийния триъгълник

Докладът поставя енергийната сигурност в центъра на анализа. След шоковете от 1970-те години, финансовата криза, пандемията, войната в Украйна и напрежението в Близкия изток, енергията все по-често се разглежда не само като икономически ресурс, а като стратегически елемент на националната сигурност. Държавите трябва едновременно да защитават достъпността на енергията, сигурността на доставките и климатичните си цели.

Трите цели често влизат в противоречие. Бързото премахване на въглищата може да намали емисиите, но да засили зависимостта от вносен газ. Високите инвестиции в мрежи, съхранение и нови технологии могат да повишат устойчивостта на системата, но да увеличат краткосрочните разходи за потребителите. Увеличаването на местното производство на нефт и газ може да намали зависимостта от внос, но да затрудни изпълнението на климатичните цели.

KPMG различава три широки групи национални реакции. Първата включва държави, които използват кризата, за да ускорят прехода чрез възобновяеми източници, електрификация и мрежова инфраструктура. Втората включва държави, които поставят икономическия растеж и новото търсене на електроенергия преди декарбонизацията. Третата се характеризира с прагматичен подход, при който се комбинират възобновяеми източници, местно производство на изкопаеми горива, запаси и диверсификация на вноса.

Тази фрагментация има пряко значение за бизнеса. Енергийна стратегия, изградена върху предположението за единен глобален пазар, става все по-неподходяща. Цените, регулациите, рисковете по веригите на доставки и достъпът до критични суровини се различават все повече между Европа, Северна Америка, Китай, Индия, Близкия изток и Африка.

Нефт: центърът на предлагането се измества към Америка

Един от най-важните структурни изводи е промяната в географията на световното нефтено производство. Исторически Близкият изток е бил основният център на глобалното предлагане. През 1974 г. производителите от региона осигуряват 37,4% от световния нефтен добив. През 2025 г. делът им е около 30,9%, тъй като ръстът на производството в Съединените щати, Бразилия и Гвиана разширява ролята на Северна, Централна и Южна Америка.

Комбинираният нефтен добив в Америките вече е с около 20,8% по-висок от този в Близкия изток. Това не елиминира стратегическата роля на Персийския залив, който остава критичен за морските маршрути, износа и ценовата динамика. То обаче намалява риска глобалното предлагане да зависи от един регионален център. Производството в САЩ, Бразилия и Гвиана се превръща в ключов фактор за растежа на предлагането извън OPEC+.

Китай запазва определящо значение за търсенето и световната търговия с нефт. Според KPMG той остава вторият по големина потребител на нефт след САЩ и най-големият единичен вносител на суров нефт и нефтопродукти. Натрупаните китайски запаси ограничават краткосрочното пазарно напрежение, но тяхното последващо използване или възстановяване може да влияе върху бъдещите цени и търговски потоци.

Природен газ и LNG: от оптимизация на пазара към сигурност на доставките

Природният газ все повече функционира като глобално търгувана суровина, а не само като регионален ресурс, свързан с газопроводи. Глобалното потребление на газ достига рекордните 150,7 екзаджаула през 2025 г. Ръст се наблюдава в почти всички региони, като Азия остава основният център на търсенето на газ и LNG.

Съединените щати укрепват позицията си като водещ LNG износител и според KPMG вече осигуряват над една четвърт от световно търгуваните LNG обеми. Европейският пазар се променя особено силно след 2022 г. Вносът на природен газ по тръбопроводи от държави извън Европа намалява от 232,7 млрд. куб. м през 2021 г. до 96,4 млрд. куб. м през 2025 г., докато LNG вносът нараства с 61,9%. Така зависимостта от руски тръбопроводен газ е заменена с по-голяма зависимост от LNG доставки, особено от САЩ, Норвегия и Близкия изток.

Тази промяна увеличава гъвкавостта, но не премахва риска. LNG позволява товари да бъдат пренасочвани между континенти, но едновременно прави потребителите чувствителни към глобална конкуренция, капацитет на терминалите, морски маршрути и спот цени. Богатите пазари с добра инфраструктура могат да поемат по-високи цени. По-чувствителните към цената пазари често намаляват потреблението или се връщат към въглищата, когато LNG стане недостъпен. Това създава различни емисионни траектории между регионите.

Електрификацията е основният двигател на новото енергийно търсене

Електроенергията е централният елемент на глобалната енергийна трансформация. През 2025 г. търсенето на електроенергия нараства с 3%, почти два пъти по-бързо от общото енергийно предлагане. Този ръст се дължи на индустриализацията, електрификацията на транспорта, климатизацията, цифровизацията, центровете за данни, изкуствения интелект и разширяването на достъпа до електричество в развиващите се икономики.

Китай е най-значимият единичен двигател на това развитие. Неговото производство на електроенергия се увеличава с 488,4 TWh през 2025 г., което според KPMG е повече от общото увеличение в останалата част от света. Китай вече осигурява приблизително една трета от световното производство на електроенергия. Значението на тази тенденция не е само количествено: електрификацията на транспорта, промишлеността и градската инфраструктура се превръща в част от индустриалната и енергийната стратегия на страната.

В Европа и Северна Америка търсенето на електроенергия беше относително стабилно повече от десетилетие, тъй като ефективността и деиндустриализацията ограничаваха потреблението. Това се променя с разрастването на центрове за данни, производство на батерии, полупроводници, електромобили и други електроинтензивни индустрии. В Африка търсенето е свързано и с разширяване на достъпа до електричество за стотици милиони хора.

Слънчева енергия, батерии и по-неравномерен технологичен преход

Най-силният напредък в нисковъглеродната трансформация е при слънчевата енергия и батерийните системи. Слънчевото производство нараства с над 30% през 2025 г. и покрива около 75,3% от увеличението на световното търсене на електроенергия. Това поставя соларната енергия сред най-бързо мащабируемите технологии в глобалната енергийна система.

Основните причини са намаляващите разходи, кратките срокове за изграждане, модулният характер на технологиите и възможността за внедряване както в големи централи, така и при крайни потребители. Капацитетът на задмерните и автономните соларни системи също нараства с 27% през 2025 г.

Китай доминира при новите мощности. През 2025 г. китайските инсталации формират 61,6% от новите глобални соларни мощности и 75,2% от новите вятърни мощности. Китайските производители имат силна позиция по цялата верига на производство на соларни панели — от полисилиций и пластини до клетки и модули. Това означава, че глобалният преход към соларна енергия е тясно свързан със зависимост от китайски производствени вериги.

Батерийното съхранение е другият ключов елемент. Глобалният капацитет на батерии нараства с 65,8% през 2025 г. Съхранението се превръща от допълваща технология в критична системна инфраструктура, необходима за интегриране на променливото производство от слънце и вятър, управление на върховото натоварване и поддържане на гъвкавостта на електроенергийната система.

Не всички нисковъглеродни технологии се развиват със същата скорост. Чистият водород и улавянето, използването и съхранението на въглерод остават ограничени от високи капиталови разходи, липса на гарантирано търсене, сложни вериги на стойността и зависимост от субсидии. KPMG отбелязва, че едва около 6% от планирания капацитет за чист водород има осигурен купувач, а действащият производствен капацитет е малка част от националните цели за 2030 г.

Въглищата остават фактор за сигурност и достъпност

Въпреки ускореното разрастване на възобновяемите източници, световното търсене на въглища нараства с 0,7% през 2025 г. и остава около 28% от общото световно енергийно потребление. Азиатско-тихоокеанският регион формира 83,2% от глобалното търсене на въглища, водено основно от Китай и Индия.

Важно е да се прави разлика между общото търсене на въглища и производството на електроенергия от въглища. Световното въглищно производство на електроенергия намалява между 2024 и 2025 г. в повечето региони, включително в Китай и Индия. В Северна Америка обаче се наблюдава временно отклонение: производството на електроенергия от въглища се увеличава с 13,1% в САЩ и с почти 7% в Канада. Като причини са посочени по-високи цени на газа, забавено извеждане на мощности и растящо електрическо търсене.

Това показва, че въглищата запазват ролята си на резервен и достъпен ресурс в държави с местни запаси или уязвимост към прекъсвания на вноса. В краткосрочен план енергийната сигурност може да забави закриването на въглищни централи. В дългосрочен план обаче въглищният сектор остава под натиск от по-евтини възобновяеми източници, природен газ в определени региони, остаряваща инфраструктура и по-високи екологични разходи.

Критичните суровини се превръщат в ново стратегическо ограничение

Енергийният преход прехвърля част от геополитическата конкуренция от нефт и газ към критичните минерали. Литият, кобалтът, никелът, графитът, медта и редкоземните елементи са необходими за батерии, електромобили, електропреносни мрежи, възобновяеми технологии, отбранителни системи и цифрова инфраструктура.

Добивът на суровини е концентриран, но разпределен между различни континенти. Обработката и рафинирането обаче са много по-концентрирани. Китай обработва приблизително 44% от медта, 78% от кобалта и 91% от редкоземните елементи. Китай също произвежда 69,7% от редкоземните елементи и 74,6% от естествения графит, докато Демократична република Конго осигурява 68,5% от глобалния добив на кобалт.

Следователно ключовият риск не е само наличието на залежи. Той е достъпът до преработвателни мощности, логистика, технологии, финансиране и устойчиви вериги на доставка. За Европа и други напреднали икономики това означава, че електрификацията и чистите технологии трябва да бъдат свързани с индустриална политика, рециклиране, диверсификация на доставките и партньорства с държави производители.

Емисиите продължават да растат, а енергийната ефективност изостава

Най-тревожният извод е разминаването между технологичния напредък и глобалните емисии. Емисиите от енергия нарастват с 1,1% през 2025 г. и достигат приблизително 41 037 млн. тона CO₂ еквивалент. Това показва, че увеличението на възобновяемите източници все още не компенсира напълно ръста на общото търсене и продължаващото използване на изкопаеми горива.

Регионалните тенденции се раздалечават. САЩ са най-големият приносител към годишния ръст на емисиите през 2025 г., с 44,3% от увеличението, докато растежът на емисиите в Китай се забавя до 0,3%. Това не означава, че Китай престава да бъде най-големият единичен емитер, а че електрификацията, равният въглищен растеж и по-ниското потребление на бензин и дизел започват да оказват измерим ефект върху темпа на нарастване на емисиите.

Енергийната интензивност на световната икономика се подобрява с 2% през 2025 г. до 3,9 MJ/USD. Това е по-добър резултат спрямо 2024 г., но остава под необходимия средногодишен темп от 4%, договорен като цел до 2030 г. Следователно ефективността, електрификацията и разширяването на възобновяемите източници трябва да напредват значително по-бързо, за да се доближат до климатичните цели.

Заключение

Докладът показва свят, в който енергийният преход е реален, но неравномерен. Соларната енергия, батериите и електрификацията напредват бързо. Същевременно нефтът, газът и въглищата запазват голямо значение поради растящото търсене, енергийната сигурност, индустриалните нужди и регионалните различия.

За правителствата основният извод е, че сигурността на доставките и декарбонизацията не трябва да се разглеждат като алтернативи. Устойчивата енергийна система изисква едновременно диверсифицирани доставки, силни електрически мрежи, батерии, местни нисковъглеродни мощности, енергийна ефективност и по-малка зависимост от критични едностранни вериги на доставка.

За бизнеса KPMG извежда необходимостта от регионални, а не единни глобални енергийни стратегии; от финансово третиране на устойчивостта като конкурентно предимство; от картографиране на веригите на доставка отвъд преките доставчици; и от фокус върху технологии с доказана икономическа жизнеспособност.

Линк към оригиналната публикация - https://www.emi-bg.com/statisticheski-pregled-na-world-energy-2026/