top of page

Петър Ганев: Пловдив дърпа заплатите нагоре, увлича и периферията


Петър Ганев е старши изследовател в Институт за пазарна икономика (ИПИ), където е част от екипа вече над 15 години. Интересите му са в областта на развитието и икономическия цикъл, публичните финанси и ролята на държавата, регионалното развитие, свободните пазари и неравенството. Изучава и историята на Австрийската икономическа школа. Ганев е председател на УС на Българската макроикономическа асоциация (БМА) в периода 2016-2017 г. От 2020 г. е член на Надзорния съвет на футболен клуб "Левски". Автор на множество статии с икономическа тематика.  


Като ръст на заплатите - кой от големите градове бележи най-голям скок? 


И София, и Пловдив, и Варна бележат ръст на заплатите над 50 процента за периода 2018-22 година. Столична община е по-напред с 56 процента. Пловдив и Варна са малко над 50. Не виждам някой областен град, който да се отличава в това отношение. Там първенци са малките общини. Но за голям областен град 50-55 процента са водещ резултат. 


Г-н Ганев, публикувахте интересно изследване на заплатите по общини. Какво може да отличим като тенденция или новост, като изключим голямата изненада - присъствието на община Кнежа в топ 3.


Няма кой знае какво ново или изненадващо като тенденция конкретно тази година. Затвърждават се нещата - три общини от Средногорието влизат в топ 10. Говорим за Челопеч, Пирдоп и Панагюрище. Най-вероятно и Мирково би влязло в топ 10 по наши изчисления, но там данните за заплатите са конфиденциални. Другите отличници са общини с енергийни предприятия, като Козлодуй, Раднево, Гълъбово. Добавяме индустриалните места около големите градове. В случая Божурище до Столична, Девня до Варна. Разбира се, и София-град. Интересното е, че около големите индустриални центрове като София, Варна и Пловдив, в тяхната периферия, продължава да има общини, които влизат в топ 20-25 като заплати. Някои от тях се развиват добре и като динамика. Тоест като ръст на заплатите през последните 4-5 години. Индустрията около големите градове продължава да дава добри резултати.


Обяснението за Кнежа - ясно, малка община, развито земеделие, начело с прочутата фамилия Илчовски, и най-голямата фабрика за олио. Но все пак? 


Това е обяснението. Да не забравяме, че целият сектор за производство на олио имаше много силна 2022 година с рекорден износ. Помните темата с вноса на украински слънчоглед. Той беше евтин, а нашите фирми преработваха и изнасяха. Това породи дебати. Разбира се, тези резултати от 2022 година трудно ще бъдат повторени от бранша с олиото. Но нека видим дали през следващите години Кнежа ще се задържи в топ 10. И сега е класически пример на малка общ​ина с голям работодател. Значителна част от доходите идват от една фирма. Разбира се, това не означава автоматично, че там е добро качеството на живот. Но все пак е показателно - където има голяма индустрия и тя изнася, заплатите са високи.


Ясно е, че Кнежа не е мечтаната община за живот, но явно работодателите там не се пестят откъм заплати, може би предвид и ограничения ресурс на работна ръка?


Специално в този случай компанията не е локална, а покрива голяма част от страната ни. Имат фабрики в три района от страната, ако не се лъжа. Подобни индустрии са навсякъде. За разлика от информационните технологии например, които се изчерпват на 90 процента със София, да добавим Пловдив и Варна.


Споменахте Мирково, че би влязло в топ 10, но е секретна информацията. Защо?


Това е въпрос на закон, според който някои данни стават конфиденциални, ако има малко на брой предприятия, формиращи статистиката. Същото е и при Евростат. Мирково е наистина много малка община, има много голям работодател в добивната индустрия. Официално, само там данните за заплатите са тайна. Тоест НСИ ги притежава, няма право да ги предоставя. Но ние знаем как се движи секторът на добивните компании в Средногорието. Мирково би влязло в топ 10.


Има ли покачване на заплатите в общини с военно производство като Казанлък​? Колкото и цинично да звучи, войната в Украйна носи полза на сектора.


Гледайки статистиката за последните 4-5 години, има почти навсякъде ръст. Средното за огромната част от общините е между 40 и 70 процента. Говорим за периода от 2018 до 2022 година. Тук-там има пример за по-висок ръст от 100 и отгоре процента. Но това са малки общини с голям инвеститор. Типичен пример е коментираната вече община Кнежа. Ще добавя Брезник, където също има развитие на добивната индустрия.  Куклен - община, която печели от близостта си с Пловдив. Разбира се, и районът около Крумовград, където няма големи нови инвестиции, но добивната промишленост и свързаните компании работят добре. Виждаме, че там, където се инвестира, се появява ръст на заплатите.


Защо от топ 10 изключваме София, отсъстват големи градове като Пловдив, Варна, Бургас?


По принцип София, Варна и Пловдив са първенци по заплати сред големите градове в цитирания ред. Столицата е на четвърто, Варна - на 17-о, а Пловдив - на 22-ро място. Те изоставят от малките общини, защото в последните само един работодател може да изтегли нивото нагоре. В големия град има развити сектори с по-ниско заплащане, като строителство, туризъм например. Разнообразна е икономиката и трудно се вдига средното ниво. Но ако гледаме на възможностите за много работни места с отлично заплащане, с потенциал, безспорно големите градове предлагат повече възможности.



Значи не може да кажем, че Пловдив изостава като заплати?


Не. Трите споменати града се отличават като заплащане и не само. Те продължават да формират тази периферия с високи заплати. Трудно е да го наблюдаваме в други общини, ако изключим една-две. Мащабът на града и на неговата периферия е от значение.


Защо не виждаме в класацията богатите морски общини като Поморие, Несебър, Созопол, донякъде Балчик? Крият се доходи или?


Като общини те са богати. Събират собствени приходи от наеми, данъци, което ги прави по-самостоятелни. Като заплати това не се отчита, защото заетостта е в сектори, където доходите  не са най-високи. Няма как в туризма заплатата да е водеща. Ако видим общини около Благоевград, където е развит зимният туризъм, ще забележим, че са на дъното по заплати. Черноморието е много по-добре, над средното ниво. Туристическите общини обаче имат сезонно заплащане, заплащане на ръка. Също като при строителството.


Как са заплатите за последните 4 години спрямо инфлацията, което е вечен спор между управляващи и опозиция? Настигат ли възнагражденията ръста на цените? 


Почти всяка година ръстът на заплатите изпреварва инфлацията. Той се движи около 10-15 процента. Изключение е само 2022 година, особено в края, когато инфлацията надмина 15%. И това се усети веднага! Беше основна тема по всички медии. Коригира се, не че цените падат. Заплатите наваксаха, инфлацията е около 5 процента на година. Най-вероятно това ще остане като тенденция. Особено ако инфлацията падне под 5%. Все пак това са средни величини и трябва да го имаме предвид. Винаги има сектори, в които заплатите не са мръднали от 2-3 години. При тях работниците реално губят доходи.


Последно, къде се движим на картата на Европа?


Постепенно наваксваме. Това се вижда и от БВП на човек от населението, и от инфлацията. Ако вземем реално потребление на стоки, като икономика на човек от населението, сме на 62 процента от средното в Европа. Реално обаче сме на 69 процента като потребление на стоки и услуги. Т.е. вече приближаваме нивата от 70-75 процента, които са характерни за Централна Европа. Но и тук трябва да разделим данните, защото цитираните цифри са характерни за големите градове, най-вече София. В специфични случаи - и за индустриални общини. Но няма как да е вярно за цяла България. Има много бедни, изоставащи общини. И тук настигаме Европа на няколко скорости.


Оригиналната публикация е от сайта https://www.marica.bg:


Comments


bottom of page