Натрупани проблеми и добри примери за средните и висшите училища обсъдиха участниците във втория панел на петата национална конференция на BGlobal „Бизнесът и регионите“
Как да реформираме образованието си така, че то да насърчава развитието на човешкия капитал и на регионите и страната като цяло. Това бе центърът на дискусията във втория панел „Образование и демография“, на провелата се в четвъртък в столичния хотел „Интерконтинентал“ пета национална конференция „Бизнесът и регионите“ на сп. Business Global.
30 млн. евро за образование за 2024 г. от УниКредит
„Качественото образование на всички нива - от началните училища до университетите и центровете за професионално обучение - дава на младите хора възможност да намерят смислена кариера в собствената си страна“, каза във видеоприветствието си към участниците във форума Силвия Капелини, генерален мениджър на фондация УниКредит.
Тя се позова на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), че производителността на труда в България изостава от средната за ЕС, което отчасти се дължи на недостатъчните инвестиции в образованието и обучението за придобиване на умения. И отчете дълбоката ангажираност на корпоративната фондация на УниКредит Груп за създаването на възможности за растеж. За 2024 г. тя е заложила инвестиции в образователни програми във всички държави, в които УниКредит оперира, в размер на 30 млн. евро.
През 2023 г. е стартирало тригодишно партньорство на стойност 5,5 млн. евро с глобалната образователна мрежа Teach For All. Тази инициатива подкрепя обучението на учители в шест европейски държави, сред които и България, като подпомага преподавателите с инструментите, от които се нуждаят, за да постигат високи резултати. Досега Teach For All е повлияла на над 300 000 ученици в Европа и е ангажирала повече от 4000 учители.
„В България нашето сътрудничество позволи на програмата „Моделни училища“ на „Заедно в час“ да намали неравенството в образованието, като целта е до 2026 г. да бъдат обхванати 10% от българските държавни училища (около 200)“, каза Капелини. Фондацията си партнира и с „Джуниър ачийвмънт Европа“ - най-голямата организация с нестопанска цел в Европа, която се занимава с подготовката на младите хора за работа и предприемачество. Насочена към ученици на възраст от 10 до 19 години, тази инициатива на стойност 6,5 млн. евро ще повлияе на повече от 400 000 ученици на 10 основни пазара на УниКредит за три години, включително 20 000 ученици в 570 училища в България.
Да останеш и да се преселиш от София в Панагюрище
Двама млади професионалисти разказаха пред участниците във форума какво е удовлетворението им от кариерата си в „Асарел медет“. Кристина Цветанкова е завършила първия випуск по дуално обучение в професионалната гимназия в Панагюрище. „Първите ми стъпки към Асарел станаха случайно, записвайки специалност „Овладяване и рециклиране на суровини“. Видяхме на практика нещата, които учивм в училище. Почвайки практика във фирмата още от училище, започнах да обичам професията си. Работниците много бързо ни приобщиха“, каза Кристина. След завършване на училище е била щастлива, че са ѝ предложили работа в компанията, както и да завърши Минно-геоложкия университет с тази специалност. „Имах дилема дали да остана в родното Панагюрище, но нашият град е много красив, богат на история и това привлича много хора от различни краища на България тук, защото имаме доста добър стандарт на живот, въпреки че не сме голям град. С инвестициите на „Асаарел“ се развиваме все повече. В Панагюрище има баланс за младите – спортни мероприятия в зала „Асарел“, театри, концерти, а в същото време той предлага и спокойствието, което големият град не може да даде“, каза Кристина Цветанкова.
Тодор Ганджов е от София, но е привлечен през 2017 г. в стажантската програма на „Асарел“. „Разбрах, че това е работата, която ме удовлетворява и след края на стажа получих предложение да остана“, каза Тодор. Но не само той остава в Панагюрище, заедно с приятелката си от София остава в града и създава семейство. Тя започва работи в местната болница, създадена от минната компания. Двамата намират в този крас град професионално удовлетворение, спокоен и пълноценен живот.
„В града на Панагюрското златно съкровище най-голямото съкровище са хората“, обобщи Галя Костова, прокурист на „Асарел Медет“ и председател на УС на фондация „Асарел“.
Бавен автомобил със супер фарове
В последвалата дискусия, модерирана от Траян Траянов от „Заедно в час“ участие взеха Светла Костадинова от Института за пазарна икономика, Галя Костова от „Асарел“, Михаил Ненов, зам.-кмет по образованието на Бургас, Деница Сачева, депутат от ГЕРБ, бивш министър на труда и социалната политика и зам.-министър на образованието и акад. Николай Денков, депутат от ПП-ДБ, бивш министър-председател и бивш министър на образованието.
„Представете си, че в България трябва да произведем кола: имаме сграда, осигуряваме топъл обяд за работещите, вдигаме заплатите на супервайзърите. Накрая излиза страхотно Ауди, но не вдига повече от 60 км/ч. В тази кола обаче има страхотна малка част, фаровете, които светят по-добре от другите коли. Те показват пътя, но са само част от цялото“. С този въображаем пример икономистката очерта големите образователни пропасти у нас. Тя съобщи, че в 140 училища в България средната оценка е Слаб 2, а в 148 е под Среден 3. Има райони, където със средно и по-ниско образование са повече от половината от жителите. А у нас под 5% учат, и след като започват кариера, докато на Запад ученето през целия живот обхваща над 20, 30, достига и до 40 на сто от възрастното население.
Приоритет за всички, но резултатите са неголеми
Зам.-кметът на Бургас по образованието Михаил Ненов заяви, че всеки път мерим едни и същи резултати, но после не правим нищо. „За мен въпросът е каква е отговорността на всеки един от нас, винаги можем да си прехвърляме топакта между училище, община, централна власт“, каза той.
Депутатът Деница Сачева не се съгласи, че само се прехвърля топката. „И в държавните институции, и сред политиците образованието е абсолютен приоритет за всички партии. По редица причини ние вероятно не постигаме резултатите, коиото искаме, но сме постигнали много в модернизацията на образованието в последните години“, каза Сачева. Според нея не можем да търсим универсални решения, колкото повече децентрализация, толкова по-добре.
Депутатът Николай Денков отбеляза, че от данните на ИПИ, изнесени от Светла Костадинова се вижда, че особено проблемни в образователно отношение са Североизточна и Югоизточна Бългалия, като това са и районите със смесено етническо население. „Когато децата не влязат в детските градини, те влизат в първи клас, без да знаят български. Оттам нататък целия образователен процес се срива. Има напредък в обхвата, в разширяването на достъпа до образование, но не и в повишаването на качеството“, каза ученият политик. По думите му, била е разработена методика за добавената стойност, която дава всяка образователна институция, т.е. дали тя подобрява качеството на образователния процес и каква отговорност носят директорите и учителите за това, но тя е срещнала силна негативна обществена реакция и липса на политическа воля да бъде наложена. Подобен отпор е срещнал и опитът за комбиниране, групиране на висшите училища, за да се вдигне качеството.
„С фондация „Асарел“ развиваме проект „Образование за всички“, благодарение на който много деца не отпадат от образователната система. За отличниците даваме срочни стипендии“, каза Галя Костова.
Добрият пример в ромските квартали
Бургаският зам.-кмет Ненов даде пример със забележителния успех на СУ „Св. Кл. Охридски“ в кв. „Рудник“. С проактивни действия на директора и на педагозите, както и на други институции в квартала обхватът на учениците в този сегрегиран квартал се е увеличил бързо, използвани са и методи за сугестивно изучаване на български, за да могат децата да наваксат незнанието на езика. В гимназиалния етап момчетата се включили в дейности по автобояджийство, а момичетата – във фронт офис администрация. Всяка година директорът организирал съвместен лагер с филхармонията на Пекин, децата се учели да свирят и да правят съвместен концерт. Сравнение на УНИЦЕФ на кв. „Рудник“ с другия сегрегиран кв. „Победа“ показало разлики в пъти по заетост, хигиена, образование, благосъстояние в полза на първия. „Едно мъничко училище променя цял един квартал“, заключи Ненов.
Модераторът Траянов постави въпроса, доколко добра е координацията на образователната със социалната и здравната система.
Според акад. Денков насърчаването на сътрудничеството между трите системи е от ключово значение. А професиите, свързани с хора, са също толкова важни, колкото ИТ и другите професии, даже могат в един момент да се окажат по-важни. Денков призова за по-голямо овластяване на директори и учители, и за насърчаване на професионалното и дуалното образование.
По думите му, има много мерки, които да предприемем за повишаване качеството на образованието, и те трябва да се изпълняват комплексно, за да имат ефект. Сред тях са базисни като тази децата в първи клас да знаят български език и всички да са на едносменен режим, за да не идват недоспали на училище.
Без такси за ВУЗ или по-високи стипендии за заслужили и нуждаещи се?
Минидискусия се разгоря на въпрос на Димитър Георгиев от Нюзхъб.бг, защо не е било въведено обещаното безплатно висше образование. Акад. Денков заяви, че всичщо е било подготвено, но не е имало воля за това. Преподавателят-политик обаче е убеден, че у нас поне една четвърт от младите хора, които искат да са студенти, нямат равен достъп до висше образование и той смята, че това може поне да се компенсира с други мерки, като сериозно повишаване на стипендиите за успех и по социални причини. Деница Сачева и Светла Костадинова пък се обявиха категорично против безплатното следване, защото то не води до ангажираност с качеството на обучението. Сачева обаче е съгласна талантливите и нуждаещите се студенти да бъдат по-сериозно подпомагани.
Оригиналната публикация е от сайта https://bglobal.bg
Comments