Медодобивните заводи са изправени пред пазарна и ценова криза

Автор: Анди Хоум

Медодобивният завод Altonorte на Glencore в Чили.

Медодобивните заводи вече са толкова отчаяни да си осигурят суровини, че плащат на миньорите за да преработват концентратите им в рафиниран метал.

Т.нар. такси за обработка и рафиниране (TCRC) би трябвало да са основен източник на приходи за медодобивните предприятия, но спот таксите са отрицателни още от началото на годината, а преговорите за средата на годината също започнаха с отрицателни стойности.

Ниските такси за обработка подхранват вечната оптимистична прогноза за медта — че добивът от мини не е достатъчен, но сегашният срив на таксите за преработка е също толкова резултат от прекалено голямото търсене от страна на прекалено много нови заводи.

Този дисбаланс изглежда неустойчив, особено ако заводите приемат отрицателни такси по време на преговорите за средата на годината, които определят цените за далеч по-големи обеми в сравнение със спот пазара.

Също толкова неустойчив е и подходът на индустрията да определя цените на концентратите на годишна или полугодишна база.

Спот таксите за обработка и рафиниране (TCRC) според Benchmark Minerals.

Киселинен спасителен пояс

Добрата новина за заводите е, че спот таксите за обработка изглежда са спрели да падат. Лошата новина е, че те просто са се стабилизирали на ниво от -45 долара на тон (TC) и -4.5 цента на паунд (RC), според Benchmark Mineral Intelligence.

Заводите, които са избрали да си осигурят обеми за цялата година, са частично защитени, но тазгодишните референтни условия от 21.5 долара на тон също са най-ниските за поне последните 20 години.

Изглежда, че преговорите за средата на годината ще доведат до още по-неблагоприятен резултат, въпреки че е разбираемо, че заводите ще се противопоставят на идеята да се фиксират отрицателни такси TCRC за договори, които могат да продължат и през 2026 г.

Заводите имат няколко финансови спасителни линии под формата на ценни странични продукти като злато и сребро. Те също така произвеждат сярна киселина, чиято цена в Китай рязко се повиши благодарение на търсенето от индустрията за фосфатни торове.

Но основният източник на приходи за един медодобивен завод би трябвало да е медта, което очевидно в момента не е така.

Цена на сярната киселина в Северен Китай.

Прекалено много заводи

Не е като мините да не увеличават производството си. Световното производство е нараснало с 2.1% през 2023 г., с 2.8% през 2024 г. и с още 1.2% през първото тримесечие на тази година, според Международната група за изучаване на медта.

Вносът на медни концентрати в Китай остава силен, достигайки нов годишен рекорд от 28.2 милиона тона през миналата година, като през първите четири месеца на 2025 г. е отчетен ръст от 7.5% спрямо същия период на 2024 г.

Проблемът е, че прекалено много мощности за преработка на мед бяха пуснати в експлоатация твърде бързо, като новите играчи се конкурират за наличните обеми концентрати.

Рециклираният скрап е алтернативен източник за някои заводи, но този пазар става все по-конкурентен, а вносът на рециклирани медни материали в Китай към момента е равен на този от 2024 г.

Бързото разширяване на китайските мощности за преработка ясно се вижда и в производството на рафинирана мед в страната. Според Националното статистическо бюро производството през май е скочило с почти 14% на годишна база.

Местният доставчик на данни Shanghai Metal Market изчислява, че производството до момента тази година е с 11% по-високо спрямо нивата от 2024 г.

Няколко западни завода вече са затворили заради натиска върху маржовете.

Glencore постави своя завод Pasar във Филипините в режим на поддръжка през февруари. Sinomine направи същото с инсталацията си Tsumeb в Намибия по-рано този месец.

Но китайските оператори удвояват усилията си в стратегия, която изглежда като състезание "последният оцелял печели".

Критичен момент

Мините по света няма как да увеличат колективното си производство със същия темп, с който Китай разшири преработвателните си мощности.

А напрежението в снабдителната верига за суровини само ще се засилва, тъй като нови заводи започват работа в Индонезия, с което страната ще престане да бъде ключов доставчик на концентрати за азиатските заводи.

Нещо ще трябва да се промени, особено като се има предвид, че търсенето на мед в Китай вероятно ще се охлади заради намаляване на субсидиите за прегрещения сектор на соларните панели.

Но докато китайските заводи не отстъпват, ще е нужно време, за да се коригира настоящият дисбаланс между предлагане и търсене чрез допълнително закриване на мощности.

Това означава и повече стрес за процеса на откриване на цени в индустрията, който все още е базиран на годишни договори.

Има известни стъпки към тримесечно или дори спот ценообразуване, но основно в Китай.

Както заводите откриват, това е сериозен проблем, ако годишната цена е отрицателна. Отрицателен договор за средата на годината поставя тревожен прецедент.

Пазари като този за желязна руда вече се отказаха от годишни референтни договори, които не можеха да отразят волатилността на спот цените или внезапните промени в динамиката на предлагането.

Дори литият, който дълго се смяташе за прекалено специфична суровина за стандартизирана търговия с фючърси, вече може да се хеджира чрез ликвиден договор на CME.

Може би е време медодобивните заводи да направят фундаментален преглед на начина, по който определят цената за своята роля в производствената верига. Защото в момента те буквално плащат на миньорите, за да работят.

(Изразените тук мнения са на автора Анди Хоум, колумнист на Ройтерс.)

Линк към оригиналната публикация: https://www.mining.com/web/column-copper-smelters-are-facing-both-market-and-pricing-crises/