Малко на картата, голямо по дух: Как и по-малки населени места успяват да се развиват добре

Автор: Емил Петров

Но заедно с големите индустриални  центрове и морски курорти има и по-малки общински центрове, които се развиват добре и могат да послужат за добър пример на останалите общини.

София, Пловдив, Варна, Бургас … Големите градове привличат все повече инвестиции и хора с възможностите за работа, по-добро образование и здравни услуги. Столицата отдавна надмина средните нива на брутен вътрешен продукт за ЕС, Пловдив се утвърди като новото индустриално сърце на България, а морските столици и регионите около тях възстановиха нивата на предпандемичния туризъм.

Но заедно с големите индустриални  центрове и морски курорти има и по-малки общински центрове, които се развиват добре и могат да послужат за добър пример на останалите общини. Формулата на техния успех най-често е свързана с голям местен производител, допълнен от туризъм и агробизнес. Присъствието на голямо висше учебно заведение или здравен комплекс от национално значение също е плюс. 

BGLOBAL представя 6 общини, които имат едни от най-добрите социални и икономически показатели в България. Примерът на градове от Свищов до Крумовград показва важността на инвестициите, особено в големи предприятия, за развитието на местната икономика.

Наука и бизнес - Свищов. С история, датираща от древни римски времена, е промишлен и аграрен център, като сериозен дял от местната икономика заемат химическата и хранителната промишленост. 

Най-големият работодател е „Свилоза“, която чрез основното си дъщерно дружество „Свилоцел” е единственият производител в България на сулфатна избелена целулоза и продукти от нея. „Свилоза“ има структуроопределяща роля в българската целулозно-хартиена промишленост, големи работодатели са „Винпром – Свищов“, който произвежда и изнася червени вина за Западна Европа и Япония, и „Слънчо“, водещ производител в страната на детски храни. 

Основана през 1936 г., преди почти 90 години, Стопанската академия „Димитър А. Ценов“ обучава бъдещи икономисти от цяла България. През 2016 г. е открит научен изследователски институт към нея. След „Свилоцел“ и община Свищов академията е третият по големина работодател в общината. Безработицата в града е 5,5% през 2023 г., като от общините по поречието на Дунав е по-ниска само в Русе – 3,5% (навсякъде в текста данните са на НСИ, бел.ред.). 

Бъдещото развитие на Свищов и региона може да бъде стимулирано от амбициозен проект – на 7 ноември 2024 г. започна строителството на Дунавски индустриален технологичен парк – Свищов. Общата стойност на всички дейности, свързани с изграждането на индустриалната зона, възлизат на 94 млн. лева. Средствата са осигурени чрез различни финансови инструменти, като 27 млн. лв. от тях са финансирани от Плана за възстановяване и устойчивост чрез Министерството на иновациите и растежа.

„С реализирането на Дунавския индустриален парк пред община Свищов се разкриват редица възможности, от които ще се възползват не само инвеститорите, но и жителите на цялата община“, казва кметът на община Свищов д-р Генчо Генчев.

Традиции и устойчивост - Троян. Утвърждава  се като важен икономически и социален център в Централна България. Градът, известен с традициите си в занаятчийството, туризма и производството, привлича нови инвестиции и осигурява работа и за съседните селища. 

Най-голямото предприятие в града е производителят на текстилни изделия „Калинел“, който е доставчик за мебелната верига ИКЕА. Други големи предприятия са производителят на шперплат и фазерни плочи „Велде България“ и фармацевтичният завод „Трояфарм“.

Един от основните двигатели на икономиката в Троян остава занаятчийската индустрия – производство на керамика, дървени и текстилни изделия. Троянската керамика е характерна за общината от столетия и е свързана с икономическото и социалното развитие на региона. В края на м.г. стана ясно, че Музеят на занаятите и община Троян са внесли предложение до Министерството на културата традиционната троянска керамика да се впише в регистъра на нематериалното културно наследство. Това е стъпка към подаването на документи за включване на троянската шарка в нематериалното културно наследство на света към ЮНЕСКО.

Съчетаването на традиции, туризъм и индустриално развитие с инвестиции в инфраструктурни проекти допринася за устойчивото развитие на Троян. В последните 15 години градът е реализирал два водни цикъла, като е подменена 85% от ВиК инфраструктурата и загубите на вода са сред най-ниските в страната. Общината кандидатства за финансиране с проект за интегрирано териториално развитие на териториите по поречието на река Осъм и нейните притоци – изграждане на крайбрежна алея и зони за отдих по десния бряг на р. Бели Осъм, на площадка за игра на деца и осъвременяване на зона за отдих на левия бряг на р. Бели Осъм, и др. 

Големият проект - Крумовград. През последните години се установи като важен център за добивна индустрия, селско стопанство и устойчиво развитие. Основният фактор за икономическия растеж е златодобивният проект на Dundee Precious Metals „Ада тепе“ – първата нова мина в България след промените. Рудникът, открит през 2019 г., не само осигури работни места, но и привлече висококвалифицирани специалисти и дори българи от чужбина, доведе до подобряване на инфраструктурата и създаде нови възможности за бизнес в региона. Десетки по-малки компании развиха бизнес за доставка и обслужване на проекта „Ада тепе“. Механичният прираст (на база на миграция) на населението за периода 2019 – 2023 г. в община Крумовград е с 2408 души – около 13% от общия брой на хората в края на периода.

Допълнителен принос за развитието на Крумовград има инвестиционният фонд на Dundee Precious Metals, който финансира проекти в областта на местния бизнес, образованието, екологичните инициативи и социалните дейности. Чрез този фонд се подкрепят малки и средни предприятия, което допринася за диверсификацията на икономиката и създаването на устойчиви работни места извън минната индустрия.

Освен индустрията икономиката на Крумовград се развива и чрез селското стопанство. Районът е известен със своята екологично чиста продукция – тютюнопроизводство, овощарство и животновъдство.

Добивът и преработката на златоносни руди ще приключат през 2026 г., а рекултивацията и технологичната инфраструктура ще се демонтират. Общината ще придобие и запази част от наличната инфраструктура и част от поземлените имоти на рудник „Ада тепе“, с цел отреждането им за развитие на туризъм и зона за отдих.

Индустрия и туризъм - Самоков. Пример за това как туризмът може да се съчетае с местна индустрия. Благодарение на стратегическото си разположение в близост до курорта Боровец и развитието на туристическия и ски център Мальовица, както и на спа центъра Белчин баня градът засилва позициите си като туристически център. Освен ски туризъм  Самоков предлага и целогодишни възможности като екотуризъм, планински преходи и веломаршрути в Рила.

Индустриалното производство в града е важно за осигуряване на постоянна заетост, като за периода от 2019 г. до 2023 г. коефициентът на безработица се е понижил с повече от 4 процентни пункта до 6,1%, а коефициентът на трайна безработица е само 0,11%. Най-голямото промишлено предприятие в общината – „Самел 90“, е производител на европейско ниво на високотехнологични продукти в областта на електрониката, осветлението и отбранителната индустрия. Компанията инвестира в иновации и създава устойчиви работни места, като допринася за развитието на високотехнологичния сектор в България.

В Самоков е седалището и на една от най-големите строителни компании в България – „Маркан“. Чистата среда и близостта до столицата превръщат района на Самоков в място, където се заселват все повече хора – механичният прираст за периода 2019 – 2023 г. е 1614 души – около 5% от населението в края на 2023 г.  Един от последните ѝ проекти е жилищният и голф комплекс „Окол лейк парк“, разположен на 3000 дка край самоковското село Горни окол. Друг голям комплекс с жилищна и публична площ в рамките на града е „Самелион“, инвестиция на „Самел 90“.

Мини и здравеопазване - Панагюрище. Утвърждава се като един от водещите индустриални, здравни и културни центрове в България. Основен двигател на икономиката в китното средногорско градче остава минната индустрия, компанията „Асарел-Медет“, която създава работни места и привлича инвестиции. Продължават развитието си и други предприятия, като създадения през 1971 г. производител и търговец на оптомеханични и оптоелектронни системи, лазерни устройства и системи за наблюдение и охрана „Опкикоелектрон“. 

Градът е в Топ 5 по заплати в страната – средно 2436 лв. на месец за 2023 г. Големите предприятия не само инвестират в иновации и ефективност, но и залагат на устойчивото развитие и подпомагането на социалните дейности в града. Основен двигател в това направление е минният гигант „Асарел-Медет“, изградил модерния медицински комплект „Уни Хоспитал“, превърнал Панагюрище в основен здравен център за региона и страната. Болницата предлага високотехнологична диагностика и лечение, като привлича пациенти от цяла България. Отново по инициатива на компанията Панагюрище се превърна в първата община, възстановила истинското професионално средно образование в сътрудничество с бизнеса, основен фактор за задържането на младите хора. 

Туризмът също заема важна роля в развитието на града, като историческите забележителности и СПА туризмът привличат все повече посетители.

Лекарства и напитки - Пещера. Фармацевтичната, хранително-вкусовата и обувната промишленост са двигатели на социално-икономическото развитие на града. Тук е разположен най-големият производител на лекарства за ветеринарната медицина в България – „Биовет“, както и най-големият производител на спиртни напитки – „ВП Брандс“. И двете производства непрекъснато инвестират в своята ефективност. Неслучайно Пещера е трайно сред общините с най-много инвестиции в дълготрайни материални активи на човек – средно 7834 лв. за 2023 г. През 2022 г. инвестициите са били 10 452 лв. на човек, което е втората стойност за годината след тази на Елин Пелин (13 608 лв.). 

Туризмът също заема важно място в развитието на общината. Забележителности като пещерата Снежанка и крепостта Перистера привличат посетители, а местният бизнес разширява предлагането на услуги в областта на екотуризма и винопроизводството. Откритият през 2016 г. Музей на автомобилите на социализма е един от най-интересните нови културни обекти в цялата страна. Експозицията от отлично поддържани 23 автомобила – от „Вартбург“ през „Москвич“ до луксозна „Чайка“, привлича посетители и от други държави. 

Текстът е публикуван в бр. 3 (55) на сп. Business Global и в сайта https://bglobal.bg

https://bglobal.bg/113126-malko-na-kartata-golqmo-po