Критични ресурси за бъдещето на Европа

Инвестициите в проучване на добив в ЕС трябва да се увеличат 10 пъти в рамките на следващите 5 години

Над 80% от критичните суровини, които се използват в ЕС, се внасят от външни източници и достъпът до тях все повече се оценява като значителен риск за бъдещето на европейската икономика. Става въпрос за минерали, които са незаменими за ключови сектори, като автомобилостроене, отбрана, зелен преход, дигитализация и здравеопазване, и за които съществува потенциален риск в доставките, тъй като в голяма степен се добиват или преработват в малък брой трети страни.

През 2026 г. редица водещи държави стартираха проекти и инициативи, с които целят да си гарантират повече независимост на доставките на такива минерали. САЩ обявиха начало на публично-частното партньорство „Проект „Трезор“ на стойност 12 млрд. долара. Целта му е да създаде резерв от наличности за 60 минерала, сред които литий, уран, мед и други. Австралия обяви, че ще инвестира 800 млн. долара за резерв, който да включва приоритетно галий и антимон, които се използват основно във високите технологии и полупроводнците. Индия и Бразилия обявиха намерение да повишат сътрудничеството си в областта на критичните минерали, за да подобрят веригите на доставки. Южна Корея инвестира над 170 млн. долара в стратегическо публично-частно партньорство, което да повиши сигурността на обезпечаване с минералите, необходими за високотехнологичната индустрия.

„Несъмнено ставаме свидетели на повече протекционизъм в управлението на много страни. Изграждането на стратегически резерви може лесно да се превърне в паническо трупане на материали, когато липсва прозрачност или когато мерките се използват като оръжие“, коментира пред медии Патрик Шрьодер, старши анализатор от тинк-танка Chatham House. Всички тези мерки бяха предприети основно след като през октомври 2025 г. Китай обяви рестрикции за износа на полезни изкопаеми и редки минерали, които би трябвало да влязат ефективно в сила през октомври 2026 г.

Само няколко месеца по-късно Европейският съюз реагира, като обяви мащабния стратегически план RESourceEU, за да намали зависимостта от Китай за ключови минерали. Основен елемент на плана е създаването на Евроепейски център за критични суровини, който ще управлява веригите на доставки, ще помага за осигуряването на финансиране и ще регулира кръговата икономика с цел ограничаване на износа на скрап извън рамките на Европейския съюз и повишаване на рециклирането, особено от алуминий и мед. Втори стълб в стратегията е директното подпомагане на проекти, които могат да намалят стратегическите зависимости от внос на въпросните минерали. Целта е само в рамките на първите 12 месеца да се осигурят 3 млрд. евро в сътрудничество с Европейската инвестиционна банка.

Така например бяха осигурени 250 млн. евро, които да подкрепят проекта на Vulcan Energy за извличане на литий от геотермални находища в Германия при това с нулев въглероден отпечатък. Отделно Европейската комисия избра 47 стратегически проекта, които се изпълняват в 13 от страните членки и трябва да подсилят веригата на доставки в сферата на критичните суровини. От тях 25 проекта са свързани с добив, 24 – с преработка, 10 – с рециклиране на използвани материали, а 2 – със заместване на суровини. Общата стойност на планираните инвестиции по тези проекти възлиза на 22,5 млрд. евро, но нито един от тях не е в България.

Но между полагането на стратегиите и тяхното реално изпълнение има известно разминаване. В Закона за критичните суровини на ЕС са заложени цели за 2030 г., според които ЕС трябва да добива 10% от използваните критични минерали, 40% от преработката им да се осъществява в рамките на блока и да увеличи рециклирането им до 25%. За да се случи това обаче, инвестициите в проучване на добив на ресурси в рамките на ЕС, които към момента възлизат на 200 млн. евро годишно, трябва да се увеличат 10 пъти и да достигнат 2 млрд. евро годишно в рамките на следващите 5 години. Това показва анализ на Европейската инвестиционна банка от юли 2026 г.

„ЕС притежава значителен потенциал да постигне поставените си цели и така да си осигури по-голяма независимост при доставките на ресурси. Трудното е да се създадат условията, които ще позволят този потенциал да се реализира устойчиво“, коментира вицепрезидентът на Европейската инвестиционна банка Никола Беер. Основните идентифицирани проблеми са фрагментираните системи за разрешителни, дългите периоди за одобрение на нови проекти, обществено неразбиране за проблема, неактуални геоложки данни, недостатъчен брой малки добивни компании и недостатъчно финансови инициативи за проекти в ранен етап на развитие.

В тази рамка България вече е един от ключовите производители на някои от критичните суровини. В страната ни се добиват около 8% от цялото потребление на рафинирана мед в рамките на ЕС, като тук ефективността на работа е висока и успешно се обработва руда с много ниско съдържание на мед около 0,3%, което е рядкост в Европа. Тоест у нас има опит и капацитет за висококонкурентен добив на суровини. В последните години обаче единственият нов голям проект на добивната индустрия бе мината край Крумовград, която стартира работа през 2019 г. Добър пример за предизвикателствата пред сектора е инвестиционният интерес на „Асарел Медет“ да развива находище край Трън, който срещна силна обществена реакция и отпадна след местен референдум през 2017 г.

В тази среда очакванията са държавата ни да консолидира повече ресурс, за да подкрепи паневропейските усилия за гарантиране на критични суровини. В управленската програма на новото парламентарно мнозинство действително е записано, че до края на 2026 г. ще бъдат изготвени както Национална индустриална стратегия за периода до 2035 г., така и списък със стратегически и критични суровини за българската индустрия. За да станем част от общите усилия на ЕС за осигуряване на независимост на критичните суровини и да се възползваме от възможностите за развитие, които те предполагат, обаче трябва фокусът да се насочи към сроковете за реализирането на проекти и институционалната подкрепа, която може да се осигури на инвеститорите в бранша.

Потенциал по отношение на критичните суровини може да се търси дори и в Мини „Марица-Изток“, които предстои да преминат през значителна трансформация. Предприятието, което отчита финансова загуба и ще бъде извадено от Български енергиен холдинг, трябва да бъде реструктурирано заради силно пониженото търсене на въглища, което заплашва съществуването му. Но част от работещите сега в рудниците над 6000 служители може да добиват редкоземни минерали, тъй като геологопроучвателни анализи на БАН потвърдиха високо наличие на литий, германий и други редкоземни минерали. Основният плюс е, че голяма част от инфраструктурата вече е създадена, но е необходима политическа воля, за да се създадат условия за преработка на рудите.

Надпреварата за доставките на критични суровини в глобален мащаб изисква много по-големи и по-бързи индустриални промени, отколкото сме предполагали. Европа вече доказа, че в спешен порядък може значително да облекчи зависимостта си към руски природен газ например, а преди това – да си осигурява по-ефективни локални доставчици по време на ковид кризата. Гъвкавостта и способността да се адаптираме спешно към нови условия в бизнес цикъла обичайно е характерен плюс на българската икономика, която трябва да бъде институционално подкрепена, за да участва в смислените паневропейски усилия за повече независимост на доставките.

Линк към оригиналанта публикация: https://manager.bg/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/specialni-izdania/kritichni-resursi-za-badesteto-na-evropa