top of page

Кристоф Бранд, Axpo Group: Мащабните ВЕИ паркове дават най-евтината енергия днес


Природният газ ще остане ключов елемент от зеления преход и смяната на въглищни централи с газови е стъпка в правилната посока, смята изпълнителният директор на швейцарската група


Автор: Деляна Петкова, Редактор: Десислава Попова


Вятърната енергия на сушата и широкомащабните фотоволтаици дават възможно най-евтините възможности за производство на електроенергия в този момент, смята изпълнителният директор на Axpo Group Кристоф Бранд. Пред Investor.bg той заяви, че новите ядрени мощности не могат да се съревновават с вятърната енергия на сушата, а признаците за технологичен пробив, който да намали разходите за нова ядрена енергетика, са малко. Още повече, че изграждането на нова ядрена централа отнема много години, милиарди инвестиции и съответно доста предизвикателен профил на движението на паричните потоци.


Базираната в Швейцария Axpo Group е най-големият производител на зелена енергия в Швейцария и водещ разработчик на слънчеви и вятърни централи в Европа. Компанията управлява две ядрени централи в Швейцария и е основател на Трансадриатическия газопровод (TAP), който пренася газ от Каспийския регион до Европа.


Ето какво разказа още Кристоф Бранд за предизвикателствата пред зеления преход в Европа и доколко е реалистично да очакваме зелената енергия да покрие потреблението към 2040-2050 г. 


- Г-н Бранд, Axpo Group е сред водещите производители на зелена енергия в Европа. Какви ще бъдат най-големите предизвикателства пред зеления преход през 2024 година?


- Нашата цел е да насърчим и да сме част от енергийния преход в Европа. Както отбелязахте, ние сме най-големият производител на възобновяема енергия в Швейцария и един от лидерите в развитието на слънчеви паркове във Франция, а през последните години започнахме да се разрастваме и в посока вятърни и фотоволтаични паркове в някои други европейски страни.


Що се отнася до предизвикателствата, едно от най-големите са разрешителните за изграждане на нови мощности, въпреки че има чувствителни разлики между различните страни. Свързването на възобновяемите източници към електропреносната мрежа е друго голямо предизвикателство, тъй като често изисква ново строителство и/или подобрения. В регулаторната сфера промените в регулациите могат да бъдат проблематични, като направят инвестициите във възобновяеми проекти много по-рискови и предизвикат забавяния, преди да започне производството на енергия.


- А кои ще бъдат основните фактори, които ще повлияят на енергийния преход?


- Един от наистина важните фактори, който подкрепяме, са климатичните цели на EC. Втора по важност е сигурността на доставките. Спомнете си ситуацията миналата и по-миналата година, когато Европа беше притеснена за това дали ще има достатъчно доставки на газ. Ако разчитате на добре диверсифициран микс от вятърна, фотоволтаична и водна енергия, няма да сте засегнати от риска с горивата. След това идва въпросът за разходите. Нашият опит показва, че най-евтиният нов източник на енергия, който можем да построим в днешно време, са мащабните възобновяеми източници – вятърни и фотоволтаични.


- Какво ще кажете за новите технологии? Нови видове слънчеви панели, други иновации?


- Не бих разчитал на големи технологични пробиви в близко бъдеще. Мисля, че при фотоволтаиците не се очакват големи скокове в ефективността в следващите години, но определено очакваме цените да продължат да се понижават. При вятърните паркове вероятно достигаме до лимит в мащаба, при който турбините имат технологично и икономическо предимство. Следващата технология, в която всички инвестират, е водородът, но и той не е безплатен. 


- А геотермалната енергия?


- Ако сте на място, на което може да бъде използвана геотермална енергия, това е прекрасно, но това, разбира се, не е подходящо  за всички региони и парадоксално, дори и при този тип енергия, може да има местна съпротива. Общо взето, не смятаме, че геотермалната енергия ще има голяма роля в производството на електроенергия в Европа.


- Реалистично ли е тогава възобновяемите източници да осигуряват по-голяма част от енергийните нужди в Европа до 2040 г. - 2050 г.?


- Мисля, че да. Но ако погледнем кое е това, което може да се развие и разрасне по-бързо и да направи промяна  във времевата рамка, която разглеждаме, то това са вятърната и фотоволтаичната енергия. Не само в Европа, но също и в Китай. Дори в момента възобновяемите източници в някои страни заемат най-голям дял в енергийния микс.


В същото време смятам, че трябва да сме честни и да признаем, че от днешна технологична гледна точка възобновяемите източници не могат да предоставят 100% от електричеството. Това се дължи на проблема с непостоянния характер на производството от възобновяеми източници, които зависят от времето и не могат да произвеждат електричество постоянно. Трябва да има гаранции, че ще бъде доставена достатъчно енергия, дори когато няма или има много малко вятър или слънце. Това означава, че имаме нужда от диспечеруема технология – такава като природния газ, например, която да бъде като мост за непостоянния характер на възобновяемата енергия.


Докато не се сдобием с огромен индустриален или държавен капацитет за съхранение, който да позволи използване на генерираната през лятото енергия през зимата, ще продължаваме да зависим от природния газ. В днешно време разполагаме с водноелектрически централи, но те са достъпни само в някои страни и капацитетът им за съхранение е ограничен. Дори в Швейцария, страна с развити водноелектрически централи, говорим за капацитет за съхранение от около 8 тераватчаса, или 13% от общото потребление.


В този смисъл, докато не разрешим този проблем, ще останем зависими от природния газ или ядрената енергия. В крайна сметка, разбира се, може би ще се появят нови технологии за съхранение или ще имаме достатъчно количество зелен газ или механизми за улавяне на въглерод, които да позволят на газовите централи да работят по един въглеродно неутрален начин.


- Съхраняването на енергия ли е ключовият момент?


- Да, от голямо значение е, тъй като имаме излишък на енергия през лятото, особено от фотоволтаици, но не можем да я съхраним икономически съобразно за зимните месеци. Водородът е една възможност, но ефективността му е много ниска. Така че, да, това е проблем. Все още нямаме работещо решение за дългосрочно мащабно съхранение на възобновяема енергия. Трябва да изградим достатъчно капацитет за производство, който да работи добре през зимата, когато е нужно по-голямо количество енергия. Смятаме, че вятърът е решението, тъй като две трети от вятърната енергия се генерират през зимата. Към този момент имаме нужда от диспечеруем източник като резерва.


- През последните месеци забелязваме известен ренесанс в ядрената енергетика. Това устойчиво решение ли е - ядрените централи като баланс на зелената енергия?


- Смятам, че е алтернатива, но с голяма въпросителна. Виждаме, че има големи разлики от една страна до друга. Има големи културни разлики в отношението към ядрената енергия. Има страни, които категорично се противопоставят на ядрената енергетика и такива, които са по-отворени към нея. Така че смятам, че ще играе роля в енергийния микс, но трябва да сме реалисти от икономическа гледна точка.


Ядрената енергия е много скъпа за изграждане в началото на проекта и през цялото време среща финансови рискове – например от "ценови канибализъм" от възобновяемите източници, и е ограничена от гледна точка на това колко и колко бързо може да бъде изградено. Като цяло ядрената енергия представлява около 10% от генерираната в световен мащаб енергия. Този процент намалява от много години, но в някои страни определено ще има роля.


- Мислите ли, че COP 28 ще е повратна точка в ядрената енергетика? Има заявка за утрояване на дела на ядрената енергия в следващите десетилетия?


- Не трябва да забравяме, че изграждането на ядрена мощност не е лесна задача. В Европа нямаме много фирми, които да могат да изграждат ядрени централи. Геополитическите съображения също имат роля. Виждаме няколко ограничаващи фактора в изграждането на ядрени мощности в бъдеще. Трябва да се вземе предвид и икономическият аспект. Ядрената централа ще произвежда целогодишно, което означава, че за много месеци тя ще е икономически неконкурентоспособна в сравнение с възобновяемите източници. Това я прави предизвикателна от бизнес гледна точка, ако липсва сериозна подкрепа от държавата, а ние искаме пазарът да има колкото се може по-голяма роля, не държавата.


- През годините се губи и технологичният капацитет в сферата на ядрената енергетика, поне в България…


- Ситуацията е подобна в много други европейски страни. Възрастта на хората, заети в сектора, се увеличава, което е предизвикателство. Ние управляваме две ядрени централи в Швейцария и се радваме, че все още разполагаме с достатъчно кадри с подходящите познания и образование, но не може да се каже, че има голям приток от млади хора на пазара на труда в сектора. Между другото, много гледат на ядрената индустрия като на затихваща такава. Все пак напоследък интересът към нея се засили и това ни радва.


- Както ще кажете за природния газ? Може ли да се каже, че това е решение по пътя към зелената енергия?


- Мисля, че природният газ неизбежно ще продължава да играе важна роля в енергийния микс в обозримото бъдеще. Замяната на въглищните централи с такива, които работят на природен газ, е стъпка в правилната посока. По-добрата стъпка е да бъдат заменени с възобновяеми източници, разбира се, но трябва да правим много неща едновременно, за да намалим въглеродните емисии, колкото се може по-бързо, и природният газ играе роля в този смисъл. Той е необходим за някои индустриални производства също така.


В дългосрочен план има идеи за замяната му с всякакъв вид зелени горива - зелен газ, синтетичен газ и т.н. Ние също инвестираме в подобни производства и всичко това ще бъде част от бизнеса с газ занапред. Но всичко това не може да се случи за един ден. Природният газ ще продължи да играе важна роля в обозримото бъдеще. Надяваме се, че имайки предвид тези перспективи, технологиите за улавяне на въглерод ще се развият достатъчно бързо, за да предложат решение в тази ситуация.


- Axpo Group беше един от съдружниците в Трансадриатическия газопровод (TAP), но продадохте дела си. Защо?


- Това е така. Ние всъщност инициирахме създаването на TAP и наскоро продадохме последните 5% от акциите си. За нас е важно  стратегическото партньорство, което все още поддържаме с TAP чрез дългосрочните договори за доставка на газ. TAP продължава да доставя природен газ за Европа. Нямахме нужда да продължаваме да имаме дялово участие в проекта, поради което решихме да продадем дела си като част от консолидационното преструктуриране на разпределението на капитала ни. Продажбата на дела ни не означава, че TAP имат по-малка важност за бизнеса ни с природен газ.


- Мислите ли, че отношенията Русия - ЕС могат да бъдат изградени отново?


- Не мога да Ви отговоря. Това е политически въпрос, който всъщност не бих могъл да коментирам.


- И все пак - Европа се нуждае от природен газ.


- Това, което виждаме, е, че до момента Европа успя доста успешно да замени по-голяма част от руския природен газ с газ от други източници, включително втечнен природен газ. В критичните 2022 г. и 2023 г. и благодарение на мекото време, Европа успя да запълни газовите си хранилища напълно и оттогава не сме срещали големи проблеми с доставките. Това, което наблюдаваме в момента, е, че цените на природния газ намаляват. Азия може да започне да закупува по-голямо количество втечнен природен газ на световните пазари, но ще трябва да видим какво ще се случи от гледна точка на доставки и влияние на цените. Цялата система остава крехка.


Разбира се, съществуват други ограничаващи фактори, като липса на съоръжения за регазификация на втечнен природен газ в Европа. Дори не споменавам възможното влияние на ситуацията в Близкия изток, но важното е, че Европа успява до този момент да замени руския газ. Не изцяло, но до голяма степен.


- Какви са плановете Ви в България? В страната очакваме либерализацията на пазара на газ, на електроенергия - повече от 10 години вече.


- Ситуацията в Швейцария е подобна. България е специална страна за нас, тъй като имаме над 100 колеги тук, които предоставят  услуги на цялата Axpo Group, оперират с търговски лицензи на 15 пазара в сферата на газа и електроенергията, така че страната ви е важен търговски хъб за нас. Не виждаме причина офисът ни тук да не се разраства. Много сме доволни от високо мотивираните и добре обучени служители. Имаме прекрасен изпълнителен директор. Радваме се, че сме тук.



Кристоф Бранд поема позицията на изпълнителен директор на Axpo Group през май 2020 година - сериозно предизвикателство в годините на пандемията от коронавируса и блокирането на икономиката. Преди това е заемал управленски длъжности в редица швейцарски компании в сферата на телекомуникаците, онлайн услугите и производството на чипове.


Бранд има диплома по икономика в Университета в Берн, както и завършена управленска програма в  INSEAD.



Оригиналната публикация е от сайта https://www.investor.bg:


Comentários


bottom of page