top of page

Енергетиката в България - устойчива, но не и без предизвикателства


Автор: Борислав Боев


През първите два месеца от 2023 г. електроенергийната система на България за пореден път доказа своята устойчивост. И докато през м. януари 2023 г. потреблението на електроенергия не регистрира резки пикове, най-вече заради необичайно топлото време, то през втората десетдневка на м. февруари 2023 г. в страната имаше по-ниски температури, които повишиха товара на електроенергийната система. Особеностите на електропотреблението в България са такива, че основният консуматор на електрическа енергия са домакинствата.


При тези условия, всяка една промяна във времето, изразена в по-ниски температури през зимните месеци, се отразява в повишаване на товара. Затова е необходимо страната ни да има маневрени мощности, които в относително бърз порядък да повишат мощността си така, че да могат да покрият по-високия товар в електроенергийната система.


Генериращите мощности безпроблемно се справят с върховите и подвърхови товари. Това се случва най-вече благодарение на маневреността на въглищните централи. Те отдавна са се доказали като фундаментално важни и в периоди на пиково потребление, заради технологичните си възможности за регулиране на електроенергийната система.


Покрай плановете за извеждане на въглищните ТЕЦ като водеща мярка за изпълнението на спорните „климатични цели“ на ЕС, полиси мейкърите трябва сериозно да се замислят дали това е възможно и какво ще струва на стабилността на цялата българска енергетика. Ето защо всякакво затваряне на въглищни мощности в краткосрочна перспектива ще се отрази неблагоприятно на електроенергийния баланс и адекватността на енергийната система.


А когато става дума за електропроизводство и участие на конвенционалните централи, то за първите два месеца от годината кондезационните ТЕЦ са произвели общо 4,32 TWh (или 51,1% от електроенергията в страната). Делът на ядрената енергия за този период е 36,4% (3,08 TWh), а възобновяемите източници са осигурили 12,5% (1,06 TWh) от електропроизводството в страната.





Въглищните централи трябва да бъдат нащрек


В края на м. февруари 2023 г. цената на въглеродните емисии в рамките на Схемата за търговия с емисии (СТЕ) в ЕС достигна 100 евро на тон/CO2. Това означава, че въглищните централи неминуемо ще повишат производствените си разходи, което ще се отрази върху себестойността на произвежданата от тях електроенергия. И докато до скоро този ефект донякъде беше париран от високите ценови равнища на електроенергийната борса, особено в сегмента „ден напред“, то евентуално бъдещо „охлаждане“ на пазарите в комбинация с високи въглеродни квоти, би върнало въглищните централи обратно в коловоза на трудното финансово-икономическо оцеляване. Освен това при подобен сценарий цените на електроенергията ще бъдат поставени пред допълнителен натиск.


Некоректно е да се твърди, че въглищните централи излизат от играта по „пазарни причини“.


Няма нищо пазарно в налагането на квази-данък, макар и чрез уж пазарния механизъм в Схемата за търговия с емисии. Напротив, налагането на все по-строги изисквания по отношение намаляването на въглеродните емисии (чрез задължения за бързо извеждане от експлоатация на въглищни мощности) пряко се отразява върху цената на въглеродните квоти. В този ред на мисли, отлагането на затварянето на големите въглищни централи в Маришкия басейн ще даде глътка въздух и може би ще успокои социалното напрежение в региона, но системните заплахи пред функционирането на тези централи ще останат. Поради тази причина са необходими още по-категорични мерки от страна на полиси мейкърите в посока пълно преосмисляне на принципите на функциониране на Схемата за търговия с емисии. Но едно такова начинание изисква координация между всички онези държави в ЕС, за които въглищата се оказват структуроопределящи както за енергийната система, така и за националните им икономики.


Значението на износа на електроенергия


За първите два месеца от 2023 г. България продължава да бъде най-големия нетен износител на електрическа енергия в цяла Югоизточна Европа. За този период страната ни е изнесла нетно 1,2 TWh електроенергия.


Сериозният анализ на тези данни може да бъде направен по две направления. Първото е, че износът показва огромния принос на България за стабилността и надеждността на енергийните доставки в целия район. Така страната ни затвърждава водещата си позиция на регионален лидер в електроенергийните пазари. Това има пряк пазарен ефект, защото допринася за ликвидността на борсите в региона. Разбира се, трябва да се направи важното уточнение, че въпреки тези данни за българския износ, няма как една държава да поддържа ликвидността на борсите в целия регион. А дефицитите на електроенергия продължават да бъдат сериозни. Освен това, износът позволява на България да генерира значителни финансови постъпления, които в момента отиват за подкрепа на бизнеса под формата на енергийни помощи. С уговорката, че тази мярка не е панацея и няма да реши структурните проблеми в енергетиката. Едно по-дългосрочно мислене би накарало полиси мейкърите да отделят една част от тези финансови постъпления за капиталови инвестиции в нови генериращи мощности, технологично обновление на съществуващите такива, разширяване на преносните капацитети, модернизация на мрежата и не на последно място – инвестиции в човешки ресурс и компетенции. В условията на непредвидима и нестабилна пазарна среда е такова стратегическо мислене е задължително.


Второто направление е, че огромния износ на електроенергия от България дава възможност на нашите преки икономически конкуренти да се възползват от изгодните цени на електроенергията, защото оперативните разходи за производството на тази електроенергия вече са направени в България. Това поставя икономиката ни в стратегически неизгодна позиция и създава пречки за индустриалното развитие на страната, особено в контекста на лошата макроикономическа картина – недостатъчно енергийно предлагане, несигурна логистична верига, висока инфлация и невъзможност за адекватно производствено планиране в промишлените отрасли.


Синергията между електроенергетика и индустриално развитие


Развитието на индустриалното производство в България трябва да върви ръка за ръка с адекватното енергийно целеполагане. За увеличаването на индустриалния капацитет на страната е необходима устойчива енергийна система, базирана на максималното оползотворяване на местните енергийни ресурси – въглища, ядрена енергия, ВЕИ. По този начин ще може да се осигурят не само сигурни енергийни доставки и поносима цена, но и възможности индустрията да бъде обезпечена с водород, топлинна енергия и технологична пара. Наред с продължаването технологичния живот на въглищните централи в Маришкия басейн и дългосрочната експлоатация на АЕЦ „Козлодуй“ трябва да се мисли и за ускорено изграждане на нови ядрени мощности.


Паралелно с това са нужни и огромни инвестиции в модернизация и увеличаване капацитета на мрежата – нови електропроводи, допълнителна газова инфраструктура, водородна инфраструктура и т.н. По този начин ще се гарантира не само енергийната сигурност на страната, но ще се отворят и нови възможности за индустрията, защото наред с производството и доставката на електрическа енергия, електропроизводствените мощности имат потенциала да снабдяват промишлеността с водород, топлинна енергия и технологична пара.


Оригиналната статия е от сайта https://dividend.bg/


Kommentare


bottom of page