Предприятия от миннодобивната индустрия спират в сряда за кратко предупредително работа, а техни служители отиват на протест сутринта пред Министерския съвет, заради намерението на финансовото министерство да обложи сектора с допълнителен данък към сега плащаните от тях концесионни възнаграждения на държавата. Сред протестиращите ще са предприятия като "Каолин", "Аурубис", "Елаците-мед" и други.
Предприятия от миннодобивната индустрия спират в сряда за кратко предупредително работа, а техни служители отиват на протест сутринта пред Министерския съвет, заради намерението на финансовото министерство да обложи сектора с допълнителен данък към сега плащаните от тях концесионни възнаграждения на държавата. Сред протестиращите ще са предприятия като "Каолин", "Аурубис", "Елаците-мед" и други.
Демонстрацията ще започне в 8:30 часа преди насроченото заседание на Тристранката, на което ще се обсъди проектобюджет 2025 г., на което също ще бъде повдигнат въпроса с двойния данък за мините. В протеста ще се включат хиляда работници от сектора, обявиха организаторите - Федерацията на независимите синдикати на миньорите към КНСБ и Синдикална миньорска федерация на КТ "Подкрепа".
15 процента допълнителен данък за подземния добив освен концесионните такси
Става въпрос за предложението в публикувания във вторник вечерта за едва еднодневно обсъждане проект на бюджет за 2025 г. добивът на подземни богатства да се облага с 15 процента върху стойността на добитите полезни изкопаеми през годината според средните за периода цените на Лондонската метална борса за съответната календарна година. Това би осигурило в бюджета 900 млн. лв. през 2025 г. - приблизително колкото би бил и данъкът свръхпечалба за банките, от който обаче финансовото министерство се отказа, защото банките обявиха, че това ще ги декапитализира, няма да могат да отпускат кредити и това ще се отрази негативно върху икономиката.
Добивните предприятия също посочват, че ако им се изземат въпросните средства, което според тях цели единствено запушване на бюджетната дупка, те ще са принудени да съкращават работници, което ще доведе до проблеми за местните икономики, до износ на високо квалифицирани кадри и за образованието.
Няма анализи и логика
Със свои позиции срещу намерението за двойния данък за добива на подземни богатства излязоха Българската минно-геоложка камара и Американската търговска камара в България (АмЧам). Според тях това е неравностойно третиране на добивния бизнес, не е ясно как е взето това решение, то няма икономическа обосновка и анализ как ще се отрази това върху бизнеса, заетите и регионите, а управляващите систематично са мълчали в отговор на исканията на бранша за среща и обсъждане на допълнителния данък, още преди да бъде публикуват проектът на бюджета. Браншът не вижда никаква логика
Според АмЧам бизнес и инвестиционната среда ще бъде взривена от това, че финансовото ведомство се готви чрез данъчна амнистия, от която очаква приходи от 10 млрд. лв., да опрости укрити доходи и данъци и по този начин да реабилитира недобросъвестни към държавната хазна икономически субекти. "Това би дало изключително негативен сигнал както към добросъвестните платци към бюджета, така и към инвестиционна общност у нас и по света. Нещо повече, подобна мярка показва и неспособността на държавните институции да се справят със сивата икономика в конкретни сектори и тя прави предложението за данъчна амнистия своеобразна индулгенция за некоректните икономически субекти", посочва се в позицията на Американската търговска камара, изпратена до премиера и министрите на финансите и енергетиката.
Амнистия за укрити доходи и изземане на такива от данъчно коректните
На този фон допълнителната данъчна тежест върху стратегически сектори за българската икономика, каквато е минерално-суровинна индустрия, демонстрира непрорпорционално третиране на икономически субекти, опериращи на територията на Европейския съюз и въвежда дискриминационни положения с двойното им данъчно облагане, смятат от организацията.
Тя допълва, че разбира необходимостта бюджетът да е в рамките на 3 процента дефицит, за да се спазят изискванията за членство на България в Еврозоната, но е на мнение е, че подходът е да се изземат средства от рентабилни бизнеси.
Петорно увеличаване на данъчната тежест
В позицията на АмЧам се отбелязва, че миннодобивната и преработваща индустрия вече е натоварен с концесионните такси, които за 2024 г. се очаква да са близо 200 млн. лв. Те оценяват новия данък върху приходите от подземни богатства като хоризонтално облагане на оборота, каквото се прилага само за потреблението, а не за дейност от стопанска дейност.
"Концесиите за подземни богатства следва да поддържат през целия срок на съответния договор на икономически баланс – равновесието между ползите за страните и разпределението на рисковете между тях. Въвеждането на данък върху добива на подземните богатства несъмнено ще наруши икономическия баланс на всички договори за добив на подземни богатства. Това е особено валидно за концесиите за метални изкопаеми, където концесионерът поема в пълна степен оперативния риск да бъде изложен на колебанията на пазара, и които изискват сериозни капиталови инвестиции, необходими за извършването на съответната концесионна дейност", отбелязват от АмЧам.
Според камарата изземането на 900 млн. лв. за година от сектора би рефлектирало върху дългосрочните им инвестиции, което противоречи на международните ангажименти на България за насърчаване на добива на критични за зеления преход суровини.
Близо петорното повишаване на разходите на добивната индустрия за данъци ще доведе до съкращения и подготвените у нас кадри биха намерили реализация в минни проекти и компании от Австралия до Чили и САЩ, както е ставало при предишни кризисни периоди, твърдят от бранша.
Не може за всички ангро
Редица миннодобивни предприятия са основни инвеститори в екологични и социални проекти, които насърчават устойчивото развитие на местните общности, както и в проекти, които се развиват и след приключване на минната дейност. Намаляването на наличните ресурси за подобни инициативи ще има дългосрочен отрицателен ефект върху опазването на околната среда, задържането на хора по места и за социалната интеграция в регионите, посочва се в позицията до правителството.
"Икономическият баланс на всеки отделен договор за концесия следва да бъде преценяван поотделно. Правна техника, при която със законодателна промяна се въвежда еднократно облагане, за да се постигне "справедливо разпределение на икономическите ползи между концедент и концесионер" за всички концесии, няма как да бъде правно аргументирано, тъй като всеки отделен договор има отделен икономически баланс в зависимост от инвестиционна програма, права и задължения, наличен ресурс и др.", пише в писмото.
"От юридическа гледна точка, изглежда, че икономическият баланс "няма нужда" от промяна от 2026 г. нататък (т.е. концесионните договори са "балансирани"), а само за 2025 г. Т.е. данъкът не е целеви, а по-скоро е ориентиран да "поправи" назад във времето ситуация, в която икономическия баланс на договорите е бил нарушен. Такава юридическа техника "на едро" обаче противоречи на разпоредби от Закона за публичните финанси (ЗПФ), съгласно които промени на данъците и на задължителните осигурителни вноски във всичките им елементи не трябва да се предвижда да влизат в сила по-рано от влизането в сила на закона за държавния бюджет и/или законите за бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и на държавното обществено осигуряване за съответната година или от тяхното изменение и допълнение. Т.е. със законодателна промяна и въвеждане на нов данък не може да се "компенсира" нарушен икономически баланс на договорите със задна дата", обясняват още от минния бранш.
Цинична аргументация
Според Българската минно-геоложка камара (БМГК) е цинична аргументацията на финансовото министерство, че въведеният данък би стимулирал бизнеса да експлоатират оптимално находищата и припомнят, че държавата административно бави издаването на разрешителни за нови проучвания на потенциални залежи.
"Въвеждането на нов данък би поставило миннодобивните предприятия в неравностойно положение спрямо конкуренти в сектора в Европа и в света, които нямат подобна комбинирана данъчна тежест, отбелязва в позицията на БМГК председателят ѝ Драгомир Драганов.
Протестиращите искат Министерството на финансите да извърши по-задълбочен анализ на икономическото и социалното въздействие както на комплекса от предложени мерки, така и на отделните им елементи (посочените тук нов данък върху подземните богатства и двете данъчни амнистии). Паралелно с тази дейност да се обмислят други мерки за увеличаване на приходите в бюджета, които да не водят до дискриминация и нарушаване на устойчивостта на стратегически сектори, какъвто е миннодобивният.
От АмЧам настояват правителството да води по-ефективна борба със сивата икономика, чийто размер у нас постоянно е на нива от 30-35% от БВП на страната, при нива от под 7% в страните-членки на ЕС. Призовават също така политиците да не гласуват предложените популистки мерки.
Бяхме свидетели в предишни състави на Народното събрание на гласувани нарастващи публични разходи (заплати в държавните сектори, пенсии и обезщетения) без всякакъв анализ за ефекта, който тези увеличения ще имат върху икономиката на страната и върху държавния бюджет и произтичащите от него резултати, касаещи приемането на страната ни в Еврозоната и Шенген.
Също така продължаваме да апелираме за реални реформи в редица сектори и за по-голяма ефективност на държавните предприятия и инвестиции, заявяват от бизнеса.
Оригиналната публикация е от сайта https://www.mediapool.bg
Comments