top of page

Дни на захлаждане в индустрията


Автори: Иглика Филипова, Антон Чепилски


Някои заводи в България свиват производството и съкращават хора, но опасенията за масов срив са неоснователни


Темата накратко


  • Няколко по-големи съкращения създадоха усещане за криза в индустрията, но опасенията са неоснователни.

  • Слабата икономика в Европа свива пазарите на някои производители, други страдат от липса на хора.

  • Бъдещето е на продуктите с повече добавена стойност и на по-квалифицираните работници.


Масови съкращения, спиране на производства, затваряне на заводи. Картината, която се очерта в публичното съзнание покрай няколко случая през последните месеци, изглежда доста мрачна. Проблеми има - търсенето в Европа е свито, а тя е основен пазар за българските предприятия, но ситуацията е далеч от апокалиптична. Това се потвърждава и от данните на Агенцията по заетостта, които сочат, че през втората половина на 2023 г. по-малко компании са подали уведомления за масови съкращения, отколкото за същия период на 2022 г. С близо 600 души по-малък е бил и броят на служителите, заплашени да останат без работата. Дори и съкратените обаче едва ли ще останат на борсата дълго, като се има предвид постоянният глад за хора в индустрията. Макар че казусите на компаниите са различни, общата тенденция е ясна: България ще става все по-непривлекателна за евтини производства, така че и съществуващи, и нови инвеститори ще се насочват към други дестинации. За по-сложни продукти и по-квалифицирани работници обаче място има.


Затваря или не


Съобщенията, че заводът за електронни компоненти на "Санмина" край Пловдив затваря, се оказаха силно преувеличени. Факт е, че през миналата година персоналът е намалял с около 200 души, макар че това е доста под обявените за съкращаване 430 души. От Агенцията по заетостта уточниха за "Капитал", че уведомяването не означава действително освобождаване. "Практиката ни показва, че често е възможно да настъпят обстоятелства, които променят динамиката на бизнес плановете", казаха от там. По данни от АПИС към ноември в "Санмина" продължават да работят около 540 души. Нещо повече, в момента в Jobs.bg има 7 активни обяви, че се търсят хора.


Нито от българската компания, нито от централата на Sanmina коментираха официално, но според източник на "Капитал" предприятието е загубило единствения си клиент и в момента е в процес на преструктуриране и промяна на производството към печатане на платки. Част от персонала е бил преместен в други заводи в Европа, докато се организира новото производство, което трябва да стане през април тази година. Американската Sanmina купи завода на Osram край Пловдив преди три години, като първоначално изпълняваше поръчки единствено на германската група, но трябваше постепенно да привлече и други клиенти, което вероятно се е забавило.


Нанагорно за велосипедите


Справката на Агенциято по заетостта за "Капитал" показва, че по-големи съкращения се готвят при производителите на велосипеди "Лидер - 96" (включително дъщерното "Е-велокс") и "Макском". Това не е изненадващо - след няколко години на силен ръст покрай ковид през 2023 г. компаниите започнаха да усещат спад на търсенето, а това неизбежно се отразява и на броя на работниците.


"Германия е в рецесия от шест месеца, а това е нашият основен пазар. Бизнесът доста намаля, Испания и Италия са с още по-голям спад", коментира управителят на "Лидер -96" Димитър Златанов. По думите му крайните клиенти в Европа са спрели да купуват - не само колелета, а въобще нехранителни стоки. "В Германия хората гледат да си купят храна, да си платят наема и ако останат пари, те са за почивка", обясни той. Според него до няколко месеца това ще се усети и в други индустрии в България. Прогнозите му за сектора през 2024 г. са силно негативни, евентуално възстановяване може да има чак догодина.


От "Макском" не коментираха съкращенията, но ситуацията е аналогична. През миналата година компанията замрази проекта си за изграждане на общ завод за сглобяване на велосипеди с австрийската Pierer Mobility и реши да използва сградата за логистичен център.


Намаление на персонала има и в "Крос" в Монтана. От компанията преди време коментираха за "Капитал", че още от края на 2022 г. поръчките са спрели, защото складовете в Европа са пълни.


Отпадане на дейности


Напълно е спрял производството и е обявил за съкращаване всичките си 27 работници производителят на мебели "Ребус фърничър" в Ловеч, макар че по данни от АПИС хората все още се водят осигурени към ноември. Продължава обаче да работи свързаната "Белсма фърничър", в която са заети около 70 души.


Около 90 души са били освободени в производителя на опаковки "Ди Ес Смит България" в Пазарджик, като в момента там работят 490 души. От отчета на компанията става ясно, че през миналата година е прекратено производството на рециклирана хартия, която представлява 8% от приходите, и предприятието вече се снабдява от други заводи в мрежата на DS Smith. От дружеството коментираха за "Капитал", че решението е взето след стратегически анализ и че редица фактори оказват сериозен натиск върху бъдещата жизнеспособност на хартиената фабрика. "Сред тях са нуждите на нашите клиенти, които все повече търсят устойчиви, високоефективни рециклирани опаковъчни хартии. Типът и възрастта на хартиената машина, която в момента е на място, не отговарят напълно на променящите се изисквания и очаквания на нашите клиенти. В съчетание с това и сравнено с другите ни хартиени заводи в региона, настоящата инфраструктура на фабриката в Пазарджик ще изисква значителна инвестиция, за да може да съответства на ангажимента на DS Smith за намаляване на емисиите на парникови газове", казаха от компанията. От там обаче подчертаха, че спирането на производството на хартия по никакъв начин не засяга дейността на фабриката за опаковки, която продължава да работи.


Основната си дейност обаче е прекратил производителят на луксозни опаковки "Дармакс" в Перник, като са съкратени около 20 души. Но причината не е слабо търсене. "С пазара проблем няма, проблемът е с работната ръка", каза собственикът и управител Евелина Георгиева за "Капитал". Заради липсата на работници компанията не е успявала да изпълнява обемите, които търсят клиентите, и се е наложило да спре дейността. "Ако имате работа за 100 единици, а можете да произведете 50 единици, нямате много избор", добави тя. В компанията остават около 30 души, които се занимават с други проекти по договор със софтуерна фирма.


Има пазар за добри продукти


Известни съкращения през миналата година бяха направени в производителя на продукти за процесна автоматизация "Фесто производство" във връзка с трансформацията на групово ниво, след като германският концерн Festo реши да профилира локациите си. "Заводът в София пое изключително важната роля - при нас ще се концентрира производството на почти цялата гама нови продукти в областта на електрониката и електрическите задвижвания на Festo. Това наложи обаче да трансферираме нашето кабелно производство към новия завод на Festo в Маниса, Турция. В следствие на тази трансформация известно намаляване на персонала беше неизбежно", каза управителят Калин Добрев.


Усилията на компанията сега са насочени към преквалификация на настоящите служители, както и назначаване на нови специалисти, от които се очаква да имат и по-големи умения. "Всъщност наличието на висококвалифициран персонал ще ни помогне да завършим трансформацията си от завод за монтаж на кабели и позиционни сензори до най-модерно производство за електроника в България", добави Добрев.


В момента "Фесто производство" преоборудва и разширява цеха, в който ще се произвеждат новите продукти. Заедно с това расте и техническият инженерен център на компанията. "Това ще ни помогне да постигнем целта си - изграждане на високотехнологична компания за производство на електроника и електрически задвижвания", каза Добрев. А в плановете е "Фесто производство" да утрои оборота си през следващите четири години. Макар че компанията редовно расте с около 20% на година, подобен рязък скок досега не се е случвал.


Софийската фабрика работи за много широк кръг от индустрии - машиностроене, автомобилостроене, хранително-вкусова промишленост, медицински изделия, както и за производството на батерии за електромобили. Освен че това ѝ позволява да компенсира, когато има криза в един сектор, то ѝ дава и поглед върху общата ситуация на пазара. От "Фесто производство" отчитат, че в момента има застой във всички индустрии в резултат на геополитическата обстановка и насищането на пазарите след пандемията, като прогнозите са за раздвижване през третото тримесечие на годината.


При всички положения обаче бъдещето на индустрията са иновациите, смята Добрев. "В момента е много важно да се правят добри продукти. Ако пуснеш на пазара изделие, което наистина добавя стойност и оптимизира производството, се продава като топъл хляб", коментира той. Според него европейските производители не могат да продължават да лежат на стари лаври, тъй като се наблюдава бум на технологични иновации от страна на китайските компании. "Затова и предизвикателствата в момента са именно иновациите и мисля, че ключът за успеха на всяка една компания е това колко бързо ще разработва и пуска на пазара нови продукти. Това е нашият фокус", каза Добрев.



Оригиналната публикация е от сайта https://www.capital.bg:


Comments


bottom of page