top of page

Димитър Цоцорков: Пътят ни напред зависи от всяка страна, от всяка компания и от всеки човек


Аз съм от хората, които смятат, че България ще става все по-привлекателно място за живот и работа. Затова се надявам, че талантите ни ще избират да остават тук и ще получават добри възможности, казва Димитър Цоцорков


Автор: Максим Майер


Господин Цоцорков, кой е първият Ви спомен от „Асарел-Медет“? Какво се промени от тогава до сега?


Първият ми спомен е от стария държавен рудник „Медет“. Бяхме на пионерски лагер в близката местност Панагюрски колонии и ни заведоха на посещение – разгледахме административната сграда, авторемонтната работилница и фабриката. От онова време до сега минният бранш претърпя коренна трансформация – той е все по-дигитален, много модерен и щадящ околната среда. Все по-привлекателен е за младите и все по-приоритетен за икономиката, особено предвид европейската осъзнатост за нуждата от суровинна независимост и директивата за критичните суровини за Зеления преход.


Инвестициите, които „Асарел-Медет“ прави в технологии и производство, се измерват в милиарди левове. В какво се измерват инвестициите в хората? Защо хората са най-големият капитал на компанията?


Хората са тези, които могат да видят новите възможности, да мечтаят и да направят промяна към по-добро, като така развиват и себе си, и компанията. А инвестициите в тях се измерват чрез успеха на бизнеса. Измерват се чрез личната удовлетвореност – дали човекът има усещане за професионален успех и мотивация, дали става по-добър в това, което прави.


Ако хората не са щастливи на своето работно място, те ще потърсят други перспективи за себе си. Затова са много важни фирмената култура и социалната политика, които днес са част от профила на всеки добър работодател. Те не само задържат добрите специалисти, но и привличат други. Своеобразен индикатор за нас е приемствеността – ясно е, че ако на теб не ти харесва някъде, няма да си пратиш детето да учи същата специалност. При нас виждаме как много млади хора вървят по стъпките на своите родители – значи инвестициите ни в хората са в правилна посока, щом успяваме да мотивираме и следващото поколение.


В „Асарел-Медет“ работят над 1000 човека, на различна възраст, с различен опит, на различни позиции. Какво ви обединява всички асарелци? Какво от ценностите на компанията искате да пренесете през годините?


Много пъти съм казвал, че екипът на „Асарел“ е като голямо семейство. При нас има колеги, които са трето и четвърто поколение миньори. Работим заедно, празнуваме заедно, помагаме си в трудни времена и знаем, че във всеки един момент има на кого да разчитаме. Обединява ни каузата, че нашият труд е ценен и значим и че помага за доброто развитие на община Панагюрище. Това е домът за 94% от хората в компанията и целта ни е регионът да бъде добро място за живеене, да е привлекателно място за професионална и житейска реализация. Днес всички живеем в едно глобално село, можем да пътуваме навсякъде, да се срещаме с различни хора и култури, но в ДНК-то на хората от Панагюрище е да носят България и своето родно място в сърцата си, независимо накъде ги е отвел животът. Този местен патриотизъм дава силна спойка и живее в поколенията през годините.


Преди 10 години в Професионалната гимназия по индустриални технологии, мениджмънт и туризъм в Панагюрище бе открита първата паралелка за дуално образование. Тази година шести випуск ще започне работа в „Асарел-Медет“. Защо тази инициатива е толкова важна за вас?


Това е един от проектите, които са резултат от визионерството на моя баща Лъчезар Цоцорков, вечна му памет. Той е прозрял, че бизнесът ще има проблем с осигуряването на достатъчно квалифицирани кадри и че за регионите ще бъде предизвикателство да задържат своите млади хора. В момент, когато дори държавата все още нямаше яснота как да се организира професионалното образование в реална работна среда, този проект стартира в Панагюрище, като зад него застанаха „Асарел-Медет“, местната власт, другият бизнес в общината и професионалната гимназия.


Проектът е много важен за нас, защото е инвестиция в бъдещето на компанията, в благополучието на семействата и доброто развитие на региона. Някога дадохме пример и сега се гордеем с резултатите, докато други тепърва прохождат в тази област. Сега споделяме опита си с много колеги от цялата страна, защото виждаме как доброто образование помага на регионите да останат жизнеспособни.


Може ли Панагюрище, градът, в който Вашето семейство инвестира от много години и в който „Асарел-Медет“ създава възможности за висок жизнен стандарт, да стане модел за развитие и на други градове в България?


Може и трябва. Смятам, че има възможности за по-добро сътрудничество между бизнеса и общините, така че да се реализират успешни публично-частни партньорства по важни проекти. Целта е да има дългосрочна добавена стойност и да се откриват нови възможности за хората – за тяхната професия, за семейството или бизнеса им.


Това се случи при нас с проекта за МБАЛ „Уни Хоспитал“, която промени кардинално местното здравеопазване, и със спортната зала, която издигна на друго ниво общинския спортен календар. Дарението за залата трезор на Панагюрското съкровище и инвестициите ни в местната хотелска инфраструктура доведоха до подем в туризма. Всичко това е свързано с работни места, с приходи в общинския бюджет и с нови ниши за предприемачество.


По време на пандемията особено ясно се видя как голямата индустрия дава стабилност и е основа за просперитет. Това все повече се забелязва на картата на страната и личи при общините, които успяват да привлекат нови инвестиции. Друг фактор е, че обичайно големият бизнес осигурява по-добри доходи, а когато домакинските бюджети са високи, имаме подем при малкия бизнес, вдига се стойността на недвижимите имоти, идват големи вериги хипермаркети, разнообразяват се предлаганите услуги. Така че ключът е в доброто взаимодействие, но и в лидерството и визията за развитие.


Вие станахте първият представител на добивната индустрия в света, обявен от Глобалния договор на ООН за пионер на устойчивото развитие. Ако се пренесем напред в годините, на каква планета и в каква страна искате да живеем? Какво можем и трябва да направим още за устойчивото развитие на България?


Иска ми се да живеем в общество с по-малко противоречия, конфликти и войни. А по отношение на България, на първо място не бива да си казваме, че сме малка страна и от нас нищо не зависи. Напротив, пътят ни напред зависи от всяка страна, от всяка компания и от всеки човек. Глобалните цели на ООН за устойчиво развитие са една пътна карта, която ни казва как да имаме по-добро образование и здравеопазване, грижа за околната среда и климата, равнопоставеност между хората, повече иновации и умна инфраструктура. Всеки трябва да си дава сметка за това и да прави малки или по-големи стъпки в правилната посока. А на национално ниво – да видим къде сме сега и какво сме постигнали – защото не сме постигнали малко, но също и къде искаме да стигнем.


„Обществото на бъдещето“ е организация, която списание BGLOBAL създаде и която работи за доброто бъдеще на България в следващите 10, 20, 50 години. Вие сте член на Инициативния комитет и подкрепяте дейността. Вярвате ли, че можем решително да ускорим движението на България в следващите години? Кои са нашите най-силни страни и предимства, които трябва да развиваме?


Инвестициите в по-добро образование, но и в подкрепа на българската култура, в развитието на здрави, креативни и конкурентоспособни млади хора – това за мен е най-големият залог за бъдещия успех на България.


Нужна е промяна на гледната ни точка към самата България. Аз съм един от хората, които смятат, че тя ще става все по-привлекателно място за живот и работа. Затова се надявам, че талантите ни ще избират да остават тук и ще получават тук добри възможности.


Няма как да се движим по-бързо напред без споделени и общи цели. Трябват ни по-малко разделение, повече критично мислене и по-развита гражданска инициатива. Не само да се бием в гърдите, че обичаме страната си, а истински да я харесваме, да говорим добре за нея, да я правим по-популярна и обичана от другите. И нещо много важно – трябва ни лидерство за разрешаване на демографските проблеми и нови проекти, които да оживят, да поддържат живи нашите региони.


Кое е следващото голямо нещо, което очаквате да се случи в света?


Надявам се да е мир. Очаквам технологичните пробиви и иновациите в биотехнологиите все повече да се превръщат в ежедневие.


Кое е следващото голямо нещо, което планирате да се случи във Вашата компания?


Приоритетен за нас е проектът за устойчивото развитие на компанията до 2040 година, така че всичките ни усилия са насочени сега в тази област. Сам по себе си това е огромен проект, който изисква много инвестиции и добро планиране, но ще осигури заетостта и социално-икономическите ползи за региона.


Как разчитате знаците на Вселената?


Трудно и не се опитвам да гадая. Доверявам се на обективни данни, но и на човешката интуиция и на емпатията към хората.


На кого е бъдещето?


Дано да е на човешкия, а не на изкуствения интелект. Бъдещето е на нас – хората, които сега възпитаваме хората на бъдещето.


Димитър Цоцорков е председател на Надзорния съвет на „Асарел-Медет“ АД от 2017 г. и председател на Българската мрежа на Глобалния договор на ООН от 2023 г. Заради приноса си в дигиталната трансформация е отличен като един от десетте глобални пионери по целите за устойчиво развитие през 2022 г. Така става първият българин и първият мениджър на минна компания в света с това признание от Глобалния договор на ООН в Ню Йорк. Димитър Цоцорков е основател на семейната фондация „Лъчезар Цоцорков”, която финансира инициативи в областта на образованието, културата, здравеопазването, закрилата на детето и доброволческите дейности. Член е на настоятелствата на Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“ и на Американския университет в България. Член е на Инициативния комитет на „Обществото на бъдещето“.


Текстът е публикуван в бр. 1 (41) на сп. Business Global - специално издание, озаглавено "HR FACTOR: Хората, които правят разликата". Оригиналната публикация в интернет е в сайта https://www.bglobal.bg 


תגובות


bottom of page