Очакванията на AIBEST са доброто представяне на сектора да се запази и през настоящата година
Илия Кръстев. Снимка: AIBEST
През 2021 г. технологичният сектор и индустрията на изнесените услуги в България са записали едно от най-силните си годишни представяния, достигайки размер от 4,225 млрд. евро, показва годишният доклад за развитието на индустрията на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST), изготвен съвместно със SeeNews. Според него ръстът на годишна база е 22,4%, което е почти два пъти повече спрямо този от 12,7%, отчетен през 2020 г., която беше белязана от настъпването на пандемията. Докладът, който включва данни за 774 български компании, опериращи в сферата на бизне услугите и технологиите, показва, че се запазва тенденцията индустрията да бъде основен стълб в икономиката на страната – тя отговаря за 5,9 на сто от годишния брутен вътрешен продукт на България. Очакванията на AIBEST са, че до 2025 г. този дял ще нарасне до 9%.
Оперативни приходи и заетост във високотехнологичната индустрия в България. Графика: AIBEST
Същевременно индустрията е затвърдила позицията си на предпочитан работодател, който има силен социален и икономически отпечатък върху развитието на страната.
Според председателя на AIBEST Илия Кръстев пандемията е довела до множество положителни промени на пазара на труда предвид ограниченията, свързани с намирането на подходящи кадри у нас. По думите му отдалечената и хибридната работа са позволили на индустрията да наема хора и извън населените места, в които се намират офисите на компаниите, което е допринесло за развитието на сектора.
„През 2021 г. ангажираните в нашия сектор наброяват над 89 хил. души, което е увеличение от почти 10 хил. служители в рамките на една година. Изключително силно този тренд се вижда в ITO сегмента, където ръстът на работната ръка е с близо 17%. Благодарение на възможността за работа от всяка една локация, успешно бе облекчен проблемът в несъответствието между търсенето и предлагането на висококвалифицирана работна сила за технологичния сектор в София“, коментира Кръстев.
Той допълва, че наемането на кадри, които продължават да живеят в своите родни места, подкрепя развитието на отделните области, в които секторът не е физически представен.
Нараснали са и разходите за служители и данъци, плащани от компаниите към държавната хазна.
Данъци, плащани от високотехнологичната индустрия в България (в млн. евро). Графика: AIBEST
Средно с 22% на служител са се увеличили разходите за заплати през 2021 г. Общо те достигат 2,1 млрд. евро. Така компаниите от сектора отговарят за 11,4 на сто от общите разходи за заплати в икономиката на България. За сравнение, година по-рано делът е бил 9,4%. Осигурителните вноски в сектора следват тенденцията на разходите за заплати и възлизат на 8,6% от общия размер на националната икономика.
Кръстев изтъква, че секторът се развива добре до последното тримесечие на тази година, ето защо е оптимист, че и през следващата година ще бъдат отчетени добри резултати за технологичната индустрия в България.
„Секторът ни има потенциал за още поголям ръст, но това изисква държавна стратегия за развитие на вискотехнологичния бизнес в страната, устойчивост и предвидимост на политиките и облекчаване на процедурите по наемане на служители от страни извън Европейския съюз, с цел преодоляване на недостига на кадри. Ние от своя страна като Асоциация, продължаваме да развиваме партньорствата ни с университетите, местните и държавни власти, защото това е начинът да запазим устойчивия ни ръст и да развиваме икономиката на знанието в България“, допълва Илия Кръстев.
コメント