top of page

Бизнес барометър 2024: Прогнозите на бизнес лидери


Автор: Татяна Явашева


Много са предварителните „сценарии“ за развитието на икономиките, обществените отношения и света през тази година. В големия океан обаче всеки сам управлява своята лодка. „Не се отказвай от това, което наистина искаш да направиш. Човекът с големи мечти притежава много по-могъща сила от този, който е наясно с всички факти“ – гласи един призив на Алберт Айнщайн.


Предлагаме гледната точка към обществено-икономическите динамики през 2024 г. на бизнес лидери, предприемачи и икономически анализатори.


Започна годината на зелената кръгова икономика и целият отпадък, който генерираме, се превръща в безценна суровина. Хората са здрави, амбицирани да развиват своя личен потенциал, живеят в баланс и хармония със себе си и с природата. Те работят без какъвто и да е стрес в компании, които са забравили какво е да се надпреварват със самите себе си и да покриват рекорди в скок височина на икономическите показатели... Усмихнахме ли ви? Не вярвате ли, че това е възможно през 2024-а? Ако не вярваме, то няма и да се случи.


На куц крак

Прогнозата на Международния валутен фонд е за по-слаб икономически растеж и упорита инфлация през 2024 г. Световната икономика ще накуцва. Фондът призовава централните банки да запазят затегнатата си политика до трайно отслабване на ценовия натиск.


„Гладкият път, по който светът се движеше след голямата финансова криза, със стабилна геополитика, ниска инфлация и ниски лихвени проценти, беше прекъснат от пандемията, а политиците и инвеститорите заложиха на връщане към „старото нормално“. През 2024 става ясно, че този плавен път е към края си, което ни изпраща в опасно несигурно бъдеще. Прогнозите разглеждат как светът се ориентира в окончателния край на „старото нормално“ и как новите технологии решават стари проблеми, докато създават нови, може би по-опасни дилеми“, предупреждава датската Saxobank, оглеждайки се за новите „черни лебеди“, които може да долетят.


Голямата трансформация

Световноизвестният астролог Гал Сасон разтълкува звездната карта и сподели, че 2024 г. не предлага лесен път. Голямата глобална и лична трансформация ще е маркирана от конфликти, природни бедствия, дезинформация и идеологически сблъсъци. Според Гал Сасон са възможни финансови сътресения и осезаеми икономически предизвикателства. Астроложката Йоана Йорданова предвижда разгръщане на радикални промени в обществените системи. Тя очаква на преден план да излязат хора, носители на новото – реформатори, будители, нестандартни и креативни личности, които поставят основите на трансформация на всички нива.


Технологиите и човекът

Едни смятат, че технологиите ще спасят света, като създават още по-големи удобства на хората, а други се опасяват, че човечеството доброволно делегира вземането на важни решения на изкуствения интелект и така неусетно ще станем свръхзависими от машините. Психолози алармират, че хората ще чувстват все по-силна умора от усилията да се справят с нарастващия брой трудности в хода на постоянната промяна, но връщането към „старото нормално“ ще е невъзможно, а и вече няма да отговаря на променените нужди и желания.


Най-могъщата сила

Много са предварителните „сценарии“ за развитието на икономиките, обществените отношения и света през тази година. В големия океан обаче всеки сам управлява своята лодка. „Не се отказвай от това, което наистина искаш да направиш. Човекът с големи мечти притежава много по-могъща сила от този, който е наясно с всички факти“ – гласи един призив на Алберт Айнщайн.


Предлагаме гледната точка към обществено-икономическите динамики през 2024 г. на бизнес лидери, предприемачи и икономически анализатори:










Д-р инж. Боряна Манолова, главен изпълнителен директор на Siemens за България, Северна Македония и Украйна










Тенденциите и процесите на развитие се ускоряват и избистрят

Бързото навлизане на изкуствения интелект и дигиталните близнаци във всички сфери ще е един от водещите двигатели на драстичната промяна.


Изпратихме година, която трудно може да бъде определена като спокойна и стабилна както в икономически, така и във вътрешно- и външнополитически план. Продължаващата война в Украйна, новият конфликт между Израел и „Хамас“ в Близкия изток, както и влошените перспективи за икономически растеж в Европа ще продължат да определят обстановката и през новата година.


Прогнозите сочат, че възстановяването на еврозоната няма да е толкова бързо и сигурно, колкото се надявахме след края на пандемията, въпреки че има и положителни сигнали. Същевременно надеждите, че азиатските държави, най-вече Китай, ще помогнат на световната икономика да се върна на познатия път на растеж, също не се оправдават до момента.


Не бива да забравяме, че 2024 г. ще бъде ключова изборна година не само в Съединените щати, но и в много други страни, включително Индия, Русия и Обединеното кралство. Резултатите от тези избори може да тласнат света не само в различна геополитическа, но и икономическа посока.


Добрата новина обаче е, че като че ли държавите, бизнесите и хората се отърсиха от първоначалния си шок и сякаш свикнаха с мисълта, че кризите, а с тях и промените, са „новото нормално“. Моето усещане е, че последните (и вероятно следващите) няколко години ще влязат в учебниците по история като един от най-преломните моменти за последните 20-30 години, тласкайки света в нова посока. Бързото навлизане на изкуствения интелект и дигиталните близнаци във всички сфери на живота и икономиката ще бъде един от водещите двигатели на драстичната промяна. Тези тенденции ще оказват все по-голямо влияние и върху пазара на труда и ще изискват нови умения и начин на мислене.


Смятам, че като цяло 2024 г. ще позволи да се избистрят, задълбочат и катализират процесите и тенденциите, които ще определят начина ни на живот през следващите години, вероятно десетилетия. В този смисъл гледам с оптимизъм към нея, защото човекът отдавна е доказал, че успява да извлече полза от всяка криза.










Георги Симеонов, председател на Комитет „Данъци и право“ към КРИБ











Минимален растеж във време на несигурност и бързи промени

Задава се известен икономически застой и леко надграждане над достигнатите нива през 2023 г.


Миналата година беше напрегната в геополитически и вътрешнополитически план, което оказа влияние върху икономиката. Надяваме, че големите геополитически конфликти ще утихват и няма да възникват нови. Ако ситуацията от 2023 г. се запази, то 2024-а ще е година на известен икономически застой, може да има и някакво надграждане над нивата от миналата година, но нямам очаквания за голям растеж на икономиката.


В бюджета за 2024 г. е предвиден значителен ръст на БВП, което се разминава с прогнозите на БНБ, ЕК и повечето анализатори. Българската икономика е отворена и виждаме как при нашите основни търговски партньори от ЕС има очаквания за рецесия в първата половина на 2024-а, което ще повлияе и на бизнеса в България. Евентуалният ръст на БВП ще е движен от продължаващо засилване на вътрешното потребление, като резултат и от предвиденото увеличение на минималната работна заплата, пенсиите и социалните плащания. Ръстът на БВП ще зависи и от степента на изпълнение на заложените в бюджета капиталови инвестиции, както и инвестициите по линия на НПВУ,  Модернизационния фонд и останалите програми за финансиране на ЕС.


При неяснота за растежа на приходите през 2024 г. разходите на бизнеса ще се увеличават. Очакваме заетостта да остане на високи равнища и да продължи макар и по-умерено посоката за нарастване на заплатите. Има увеличение на данъчната тежест. Новият глобален минимален корпоративен данък от 15% стана факт, като България не се възползва от всички допустими възможности за облекчения за големите компании, инвестиращи у нас. Благодарение на усилията най-вече на КРИБ и на двустранните търговски камари се постигна облекчение по линия на разходите за активи, които да стимулират капиталовите инвестиции в индустрията и производството. Под допълнително напрежение ще са IT секторът и сферата на аутсорсинга и услугите поради повишаването на максималния осигурителен доход в допълнение към по-високия корпоративен данък. Тези промени може да тласнат по-големите международни инвеститори да потърсят възможности за разрастване извън България, в други държави в региона.


За бизнеса са от значение и новите изисквания, които се готвят от страна на НАП за широкообхватно предоставяне на счетоводна информация от бизнеса към приходната агенция на регулярна база, т. нар. SAF-T деклариране. Законодателството в тази област се предвижда да се приеме през 2024 г. и на това следва да се обърне внимание.


Към края на март 2024 г. очакваме да разберем дали ще се осъществи влизането ни в еврозоната от 2025 г. или ще има поредно отлагане.


В международен план през 2024 г. предстоят важни избори за Европейския парламент, ще има нов състав на Европейската комисия. В САЩ ще се проведат избори за президент. Има потенциал да се случат по-скорошни и неочаквани промени в политически и икономически план, отколкото сега си представяме. Не е изключена промяна в някои стратегически насоки и политики от последните години.









Димитър Цоцорков, председател на Надзорния съвет на „Асарел-Медет“АД и на Българската мрежа на Глобалния договор на ООН










По-голям напредък по целите за устойчивото развитие


Водещите компании от минната индустрия продължават да осигуряват стратегически суровини и да подпомагат зеления преход към нисковъглеродна икономика.


Очакваме по-предвидима бизнес среда през 2024 г. и се надяваме да сме по-задружно общество, обединено около общи приоритети за развитие и поводи за национална гордост.


Като председател на Българската мрежа на Глобалния договор на ООН смятам, че през тази година можем да постигнем по-голям напредък по целите за устойчивото развитие, така че да имаме своя принос за по-доброто образование, здравеопазване, развитието на местните общности, внедряването на иновации и опазването на околната среда. Според мен бизнесът трябва да подкрепя приоритетно образованието и културата, защото това ще има най-голяма добавена стойност за бъдещето на България. Глобалният договор и целите на ООН за устойчиво развитие са преди всичко силна вяра в бъдещето. Вяра, че то може да стане по-добро, но и път, по който заедно бихме могли да постигнем това. Въпреки че понякога изглежда трудно, смятам, че е нужно да правим нашите малки или по-големи стъпки в правилната посока, за да вдъхновяваме още много колеги предприемачи с тази визия.


За нашето дружество основен приоритет остава стратегическия проект за развитието на производството ни до 2040 г. и нашите усилия ще са насочени основно в това направление. Вече сме планирали над 100 млн. лв. по седемте ни фирмени програми за устойчиво развитие за новата година, като те са за внедряване на иновативни решения и инвестиции в опазването на околната среда, безопасността на труда, развитието на хората, както и в енергийна ефективност, за да оптимизираме себестойността на производството.


Ще продължим работата си по международния изследователски проект AGEMERA, в който сме единствената българска минна компания. Той проучва възможностите за отключване на европейския потенциал по отношение на критичните суровини за зеления преход към нисковъглеродна икономика. А медта не само е критично важна, но е и стратегическа суровина за този процес. За страната ни има нови възможности в това направление, защото конкурентоспособността на икономиката и непрекъсваемостта на доставките изискват развитието на местна и устойчива минна индустрия.


Заедно с всички колеги от водещите компании в българската минерално-суровинна индустрия продължаваме да даваме пример как този бизнес може да се развива модерно, социално отговорно и устойчиво.










Петя Димитрова, главен изпълнителен директор и председател на УС на Пощенска банка и председател на АББ










Вече сме на финалната права към еврозоната

Инфлацията и борбата с нея продължава да е предизвикателство за финансовия сектор


През 2024 г. ще бъде изминат пътят към, може би, най-важното предизвикателство за страната ни и това ще бъде подготовката за членството в еврозоната. Надявам се, че на 1 януари 2025 г. България ще посрещне еврото като новата национална валута на страната и като символ на по-задълбочената ни интеграция с Европейския съюз. Като представител на банковата общност и председател на УС на Асоциацията на банките в България ще уверя, че ние сме сред най-подготвените за това членство, тъй като страната ни вече е част от Банковия съюз от октомври 2020 г.


Очаквам, че ще бъдат следвани и другите основни приоритети на страната ни, сред които влизането в Шенгенското пространство, провеждането на балансирана фискална и дългосрочна данъчна политика, както и изпълнението на проектите по Плана за възстановяване и устойчивост. Адекватното разпределение на средствата по Плана ще предпостави да бъде постигнат желан ефект на ускорено възстановяване на българската икономика с фокус към Зелената сделка и дигитализацията.


Инфлацията и борбата с нея от страна на централните банки по света ще продължава да бъде предизвикателство пред финансовия сектор. Централните банки като цяло забавиха темпа на увеличение на основните лихвени проценти, но рискът от нови повишения все още не е отминал - като най-оптимистичните прогнози са, че можем да очакваме обръщане на цикъла една през втората половина на 2024 г.


Забавящата се глобална икономика ще бъде предизвикателство за банковата индустрия през 2024 г. Способността на банките да генерират приходи и да управляват разходите ще бъде тествана по нови начини. Другата голяма тема, която ще бъде във фокуса ни и засяга всички нас, са инициативите в областта ESG. Ролята на банките е основно да се фокусираме върху областите, върху които можем да повлияем най-много, за да постигнем положително въздействие. Банките са ключови участници в зелената трансформация, като ускоряваме пътя към климатична неутралност не само през декарбонизация на собствените си операции, но и чрез приоритетното финансиране на проектите на нашите клиенти.


Нашата отговорност не е само към нашите акционери и клиенти, но и към цялото общество. Поради това ще продължим да отделяме много време и ресурси за CSR програми, свързани с финансовото благосъстояние на гражданите, финансовата устойчивост на фирмите, финансовото образование, както и тяхното значение за стабилността на обществото.











Арх. Любомир Станиславов, изпълнителен директор на „Аутомотив Клъстер България"









Още половин година криза за автомобилната индустрия


Роботизацията, автоматизацията и новите технологии в предприятията ще са в основата на следващия голям бум.


Този година ще е много интересна, тъй като се преплитат няколко тенденции. Без съмнение в автомобилната индустрия от 2023 г. вече е започнала криза, която през първата половина на 2024-а ще продължи да се развихря. Тази е причината много от компаниите да замразяват част от проектите си или да удължават продължителността им. По различни начини това се отразява в България, тъй като западни компании започват да прехвърлят производства в локации, които са икономически по-ефективни за тях. За част от предприятията у нас това означава намаляване на поръчките, но за друга част е свързано с нарастване на обемите. Като цяло през първата половина на годината ще има забавяне на автомобилната индустрия, което ще се отрази и на търсенето на хора. Добрата новина е, че има очаквания през втората половина на 2024 г. кризата да приключи и да започне растеж. Това се отнася и за потребителския пазар. Приемането на еврото през 2025 г. би дало позитивен ефект на компаниите.


От няколко години се очертава тенденцията България да не е страната с най-евтина работна сила. Роботизацията, автоматизацията и новите технологии ще имат все по-голямо значение. Тези процеси ще са в основата на следващия голям бум и на икономическия растеж, който ще започне през втората половина на 2024. Тогава ще се очертаят плановете за следващите успешни компании. Всичко това се усложнява от поредицата войни и проблеми по света, което не дава възможност на мениджърите да видят добре тези перспективи. Предстои динамична година, в която едни ще са печеливши, тъй като добре са се ориентирали в обстановката, а други поради липсата на гъвкавост и нюх ще са от страната на губещите.


Много ниските нива на заплащане вече не са възможни в България. Делът на труда в повечето модерни производства не е от чак такова значение – той е 10-15% от бюджета. Доколко ще сме успешни, зависи от това колко бързо ще навлязат технологиите и предприятията ще се модернизират. Но всичко зависи и от общия климат и данъчната среда. Промяната на плоския данък на 15% за многонационалните компании и за големите национални групи предприятия е загуба на конкурентно предимство. Администрацията обаче може да намери начин, който да подкрепи инвеститорите.











Георги Ангелов, старши икономист в Институт „Отворено общество“










Спад на инфлацията, имотният пазар се охлажда


След най-лошото идват по-добри времена и се очертава икономически растеж през тази година.


През тази година инфлацията ще спадне до нормални нива, тъй като през пролетта ще сме забравили, че е имало енергийна криза, която отприщи голямата инфлация. В края на 2023 г. цената на петрола се върна до нормални нива, цената на природния газ също стана драстично по-ниска в сравнение с година по-рано. Заради изграждането на терминали в Катар и САЩ се очаква газът да продължи да поевтинява заради по-голямото предлагане. Виждаме, че и цената на тока се стабилизира и върви надолу. Когато основният източник на инфлацията изчезне, това се отразява и на цените на дребно. Голямото поскъпване от последните две години приключва, така потребителите ще могат да си планират бюджетите и реалното потребление ще расте, което ще се отразява и на реалното производство. Това ми дава основания да прогнозирам по-висок икономически растеж – точно обратно на онова, което беше досега. След най-лошото идват по-добри времена. Тези промени изискват адаптация и по-висока производителност, която ще зависи и от инвестициите.


Основна въпросителна е пазарът на имотите. В другите страни от ЕС започна охлаждане и спад на цените, в България това още не се е случило. Сега пазарът е във фаза на прегряване. И е рано да се каже дали ще се надуе голям балон, който ще се спука и ще повлече много сектори, или ще започне балансиране без големи сривове. Тук идва отговорността на БНБ и на регулатора да се задейства, за да върви към по-оптимистичния сценарий.


Пазарът на работната сила е в структурен дефицит на квалифицирани кадри, който се увеличава заради демографския срив. Натискът върху заплатите расте и ще се задържи, докато заплатите у нас станат привлекателни за повече българи да се връщат обратно или пък просто да остават тук.


Членството в еврозоната се задава, но не се знае кога ще се присъединим. Очаквам инфлацията да спадне на ниски нива в края на 2024 г., а оценката на ЕК се прави през пролетта на съответната година. КЕВР вдига цените и като цяло държавата няма стратегия как да се работи за по-ниска инфлация. Не се намериха 200 млн. лв. да се компенсират топлофикациите и потребителите плащат повече, за да се покрият старите загуби. Това също влияе на инфлацията.












Проф. д-р Евгени Станимиров, ректор на Икономически университет – Варна









Ще живеем на още по-ускорени обороти


Все повече хора опасно ще забравят, че технологиите са само инструмент и не трябва да разменяме ролите на човека и машината.


Прогнозите по същество са форма на налучкване с по-голяма или по-малка вероятност за случване. Ето защо прогнозирането може да е опасно начинание, особено ако невярната прогноза стане база за изпълнение на нереалистични планове. Но, както казва Хегел: “Най-вредно е желанието да се предпазваш от грешки”. Това ни дава кураж да прогнозираме смело, независимо че често базираме прогнозите си само на минали събития, разчитайки, че те достатъчно точно детерминират онова, което ще се случи. Така ние продължаваме да мултиплицираме мантрата, че миналото управлява бъдещето и това съдържа  поне няколко погрешни предположения.


Ще откроя някои тенденции, които ще продължат да се проявяват не само през 2024 г., а и през цялото следващо десетилетие:

  1. Паралелно с дигитализацията ще наблюдаваме изоставаща и догонваща трансформация на много образователни структури.

  2. Ще продължава стремежът към иновации на всяка цена. Понякога стремящите се към иновации няма да знаят отговорите на следните въпроси: Какво представляват иновациите? Какви фактори ги определят? Какви са ползите от тях? На каква цена се случват?

  3. Повече ще се говори за персонализация на обучението, отколкото реално ще я има.

  4. Ще продължи стремежът за развитие на предприемачески умения и стартъпи с акцент на импулса и емоцията, но без необходимата предварителна подготовка на младежите.

  5. Ще се акцентира твърде много върху технологичната част от процеса, което ще води до фаворизация на изкуствения интелект и до подценяване на естествения.

  6. Хората ще продължават да постигат все повече в много сфери с помощта на изкуствения интелект, но под повърхността ще се случват и други процеси. Изкуственият интелект ще продължава да селектира и обработва данни, ще ни дава предложения и ще пише вместо нас алгоритми. И това е много полезно. Същевременно много хора ще продължават да мислят, че има правопропорционална зависимост между използваните технологии и постиганите резултати. А какво ще разбираме под „резултати“ – онова, върху което въздействаме, или начина, по който се въздейства върху нас самите?

  7. Технологиите ще ни помагат все повече и неусетно ще ставаме все по-зависими от тях - дори безпомощни ако ги няма. Ще ставаме все по-бързи – ще готвим по-бързо, ще се придвижваме по-бързо, ще анализираме по-бързо, ще живеем на ускорени обороти, но няма да използваме спестеното време за стойностни неща, освен ако не осъзнаем каква е мярата за човешко щастие.

  8. Все повече хора опасно ще забравят, че технологиите са само инструмент и че не трябва да разменяме ролите на човека и машината. В противен случай, ще се плъзнем по пързалката на дехуманизацията.










Доц. д-р Григор Сарийски, Институт за икономически изследвания при БАН









Новият икономически блок ще има нарастваща тежест в баланса на силите


Ако не обърне посоката, Европа ще направи поредната крачка към своето „изгубено десетилетие“.


Предстои година, наситена с интересни събития, в която предният план ще остане запълнен изцяло от геополитическите рискове. Засилване на напрежението с Китай, преминаване на руско-украинския конфликт към нова фаза (в която българското правителство ще се стреми към още по-активно участие) и разширяване на поддръжката за воюващите страни в Близкия изток. Това са само част от процесите, определящи общия тон на геополитическия и икономическия пейзаж, където централна роля ще има ускоряването на процеса по структуриране на зараждащия се нов икономически (и не само) блок.


С включването на нови членове на БРИКС, рисковете, произтичащи от неговото засилващо се влияние, започват да придобиват конкретни очертания. Официално считано от 1 януари 2024 принадлежащите към новия блок производители на петрол нарастват до шест от десетте най-големи, а полето за картелиране далеч не се изчерпва само с тази суровина. Приемането на формални правила за функционирането на новия съюз се очаква на срещата през октомври, но няма да е изненадващо, ако ефективната манипулация на борсовите цени започне доста по-рано. Това би могло да доведе до нов шок върху разходите за производство (а след това и до инфлационна вълна) като ще стесни значително полето за прилагане на монетарни стимули, чието стартиране вече наближава. Нуждата от стимули ще се изостря на фона на все още неотшумялата първа вълна рецесии в Европа и запазването на отрицателни индекси на индустриалното производство в 2/3 от икономиките на ЕС към края на 2023 г., което ще доведе до нови спадове на икономическия растеж.


Не можем да очакваме съществен или бърз ефект от предстоящите  - вероятно в началото на второто полугодие, монетарни мерки върху реалната икономика, от една страна, заради блокираните трансмисионни механизми, водещи до задържане на преобладаващата част от прираста на паричната маса вътре в системата и, от друга страна, поради наложената допълнителната фискална тежест върху банковата дейност в голяма част от страните в ЕС, между които са Литва, Испания, Франция. Като цяло можем да очакваме година, в която ако не обърне посоката, Европа ще направи поредната крачка към своето „изгубено десетилетие“.










Доц. д-р Атанас Георгиев, Декан на Стопанския факултет към СУ „Св. Климент Охридски“









Енергийното потребление на света и парниковите емисии ще растат


Ако ЕС гледа на себе си като на затворен индустриален балон, опасностите са поне две – път към „затворена икономика“ или рязко „спукване“ на балона.


Най-сигурното за прогнозите е, че никога не се сбъдват изцяло. Но това не пречи опитите да продължат. В енергетиката задачата за прогнозиране е още по-сложна, защото глобалните енергийни показатели все още не може да бъдат отделени от тези за икономическа активност, а парниковите емисии – от енергийното потребление. Статистиката от последните десетилетия ясно сочи, че енергийното потребление и въглеродните емисии са спаднали на годишна база само при много сериозни кризи – като тези през 2009 г. и през 2020 г. И тук можем смело да допуснем, че при липса на глобална криза през 2024 г. ще расте и енергийното потребление на света, и неговите парникови емисии.


Ако се вгледаме в договорките от приключилата в Дубай конференция COP28, ще видим, че няма нито едно мигновено решение на глобалните предизвикателства. Инвестициите в нови енергийни мощности (особено ядрени, във връзка с решението за утрояване на техния дял) изискват време и дори най-бързите от тях – фотоволтаичните, не може да станат за по-малко от година. Но все пак, ако се позовем на прогнозите на Международната агенция за енергия, в IEA World Energy Outlook 2023 експертите предвиждат повишение на ВЕИ, леко намаление в потреблението на въглища и леко увеличение в потреблението на петрол и природен газ с почти никаква промяна в производството на ядрена енергия. Това означава продължаващо, макар и намаляващо като темп, увеличение на глобалните емисии.


Къде сме ние в този процес? Европейското потребление на енергия също зависи пряко от индустриалната и икономическа активност. Ако ЕС успее да „вземе завоя“ и да осигури условия за промишленост с нулеви нетни емисии през европейски и национални законодателни инициативи през 2024 г., можем да очакваме постепенна декарбонизация. Но този процес не се случва във вакуум, а в бушуваща регионална и глобална среда. Докато един регион се декарбонизира, редица други се (ре-)индустриализират. Докато на прага на ЕС се води война, която изкривява цените на енергийните ресурси, други региони имат достъп до значително по-евтин газ и петрол.


Ако европейската индустрия гледа на себе си като на затворен балон, опасностите ще са поне две – път към „затворена икономика“ или рязко „спукване“ на балона. Време е за нова индустриална и енергийна политика. Но прогнозата дали ще видим такава през 2024 г. е с още по-голяма степен на несигурност.


Текстът е част от бр. 118 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.


Оригиналната публикация онлайн е в сайта https://www.economic.bghttps://www.economic.bg/bg/a/view/biznes-barometyr-2024


Commentaires


bottom of page